Алелопатия при зеленчуци устойчиви на болести

След като ви запознахме в предната статия с книгата за алелопатияМорковите обичат домати“ ще ви представим частта от нея свързана със зеленчуците устойчиви на болести.

     Патладжан – Щира (известен още като амарант или куча лобода) прави патладжаните по устойчиви на нападение от насекоми. Мулчирането ще спомогне патладжана да не увяхва лесно, когато времето е много сухо.

Сухия лют червен пипер поръсен върху растения, докато са все още мокри от росата ще отблъсне гъсениците.

Патладжана, отглеждан сред зелен фасул ще бъдат защитен от колорадския бръмбар. Бръмбарите предпочитат патладжана дори повече от картофите, но смятат бобът за отблъскващ.

      Грах – За по-голяма реколта, третирайте семената на граха и боба с инокулант, естествен бактериален агент достъпен под различни търговски наименования, който можете да намерите в градинските центрове и каталозите за семена. (Виж Инокулантите в главата за подобряване на почвата.)

Грахът расте добре с моркови, ряпа, репички, краставици, царевица, боб и картофи, както и с голямо разнообразие от ароматни билки. Не е хубаво да се засажда с лук, чесън и гладиоли.

Дървесната пепел, използвана около основата на граховите насъждения, подпомага контролирането на листните въшки.

     Фъстъци – Като членове на семейство бобови, фъстъците са добри почвени строители.

В много райони на юг и югозапад те може да се отглеждат като втора култура след друг ранен посев, като например моркови или цвекло, които вече са били обрани. Те правят добро земно покритие в градината от млади ядкови дръвчета. (Виж Бобови растения в главата за подобряване на почвата.)

     Сладък пипер – Общите изисквания за сладките пиперки са изненадващо подобни на тези за босилека. Така че ги засаждайте заедно. Сладките пиперки растат също добре с бамя. И тъй като те са много крехки растения, бамята, растяща по-високо, служи като преграда срещу вятъра.

      Тиква – Тиквите растат добре, когато татула, който понякога е наричан трънна ябълка, е в непосредствена близост. (Виж главата за Диворастящи растения.) Тиквата расте също така добре с царевицата – практика, следвана от американските индианци, но тикви и картофи имат възпиращо действие едни върху други.

Близкоизточните народи смятат семената й за неизчерпаем източник на енергия, предлаган от щедрата природа. Както знаем днес, че няма тайнствени отвари за уморени любовници, така също ни е известно, че някои от старите рецепти са вършели видими чудеса – не чрез магия, а чрез добро хранене – и тиквените семки са наистина богати на витамини.

Разновидности на тиквата са били култивирани чрез семена, на които им липсва обвивката. Обвивката може да бъде отстранена, просто като се измият и изсушат семките. Те са вкусна лека закуска, когато са печени и леко осолени.

    Репички – Не сменяйте мястото на ряпата с това на зелето, карфиола, брюкселско зеле, къдравото зеле, броколите или ряпата тъй като всички са членове на семейство зелеви.

Подходящо е ранните репички да се сеят с цвекло, спанак, моркови, пащърнак. Посейте репичките заедно с краставици, тикви, дини и пъпеши, тъй като те отблъскват раирания краставичен бръмбар, и с домати, които отблъскват петнистия акар. Репички растат добре с къдравото зеле, храстовидния и увивния боб. Наличието на маруля през лятото ще направи репичките по-крехки. Тютюневият прах ги предпазва от листни бръмбари, а сокът от чесън от много заболявания. Репичката и исопа никога не трябва да бъдат засаждани близо едно до друго.

   Ревен – Това декоративно и полезно растение е добър спътник на растенията от сем. Лютикови(Aquilegia), като ги защитава от червения паяк.

Листата на ревена съдържат оксалова киселина. Те могат да бъдат сварени във вода, която да се използва като спрей, с който да се напои почвата преди сеитбата на растения от семейство Зелеви, шибой, както и други семена, като по този начин ги предпазва от болести по корените. Спрея също така предпазва розите от зелената листна въшка.

От стъблата на ревена стават вкусни пайове и сладкиши, но листата им са силно токсични и понякога предизвикват кожно раздразнение. Все пак те са безопасни за компост.

Ревена, често наричан растението пай, технически е зеленчук, но се използва предимно за десерти. Той също е признат отдавна като слабително. Това е едно от най-старите градински растения, което Марко Поло е открил да расте в Китай векове назад.

   Козя брада – Понякога го наричат растението стрида. За да се постигне по-деликатен и различен вкус, млечните, с вкус на стрида корени се нуждаят от влажна, хладна, почва за поне четири месеца преди да достигнат зрялост.

Козя брада расте добре със синапа. Опитайте да я отглеждате и с дини. Засадете обичащата топло време диня няколко седмици по-късно от студенолюбивата козя брада. Нека дините изпълнят пространството между редовете, преди горещото сухо време да е дошло. Действайки като жив мулч, лозите на динята все пак позволяват светлината и въздуха да достига до листата на козята брада. Никога не използвайте семена на козята брада, които са на повече от година.

     Шалот – Латинското име на лука шалот е Allium ascalonicum, но е познат и като влашец, скалон, влашки лук, дребен чесън, сръбски лук и др.

Той е по-деликатен на вкус от лука. Размножава се чрез засаждане на скилидките, които съставляват голямата глава. Той е добър за отглеждане с повечето градински зеленчуци, но също като лука и чесъна не трябва да се намира в близост до грах или боб.

    Спанак – Поради наличието на сапонини в състава си, спанакът е полезна пред посевна култура и добре вирее засаден с ягоди. (Виж сапонин в главата за подобряване на почвите.) BacillusThuringiensis (обитаваща почвата бактерия, която често се използва като биологичен пестицид – виж Борба с вредителите) може да се използва за контрол на насекомите.

    Тиква – Две или три репички, засадени във всяко гнездо, ще спомогнат за предотвратяването на насекоми по тиквата, така както и по краставиците. Оставете репичките да растат и дадат семена. Латинките ще отблъснат буболечките по тиквата, както и цигарената пепел и други тютюневи остатъци, ако се сложат със семената при засаждане. Тиквите, които са засадени по-рано или по-късно от обичайното време, често избягват щетите нанесени от насекомите.

В началото на деня, преди слънцето да е силно, смръдливките по тиквите са мудни и в малка градина могат да бъдат отстранени. Има също така видове тикви устойчиви на насекоми.

Сладки картофи – Сладките картофи обикновено имат висока енергийна стойност – само граха и фасула имат по-висока от тяхната.

Те имат общ враг болест причинена от гъбичка, която предизвиква увяхване на стеблото, което може да се контролира със здрави, незаразени семена и чрез смяна мястото на културата. Белия кукуряк контролира редица ядящи листата насекоми. Ако зайци нападат сладките ви картофи – напръскайте ги с разредена рибена емулсия.

Домат – Домата и всички членове на зелевото семейство се отблъскват взаимно и трябва да се отглеждат отделно. Доматите също така не обичат картофи и копър.

Доматите ще защитават аспержите от аспержовия бръмбар. Тъй като те са нежни растения, засадете домати през късната пролет, след като първата ранна реколта от аспержи е събрана. Доматите предпазват цариградското грозде от насекоми.

Те са съвместими с див лук, лук, магданоз, невен, латинка и морков. Луковици чесън засадени между растенията с домати ще ги защитават от бубите на червения паяк. Копривата растяща наблизо подобрява качествата на доматите при съхранение. Кучата лобода в малки количества също е от полза.

Въпреки, че не съдържат фунгицидни елементи, доматите ще защитават розите. Активното вещество на доматените листа е соланин, летлив алкалоид, който може да се използва като инсектицид.

За да направите спрей за рози: Направете разтвор от доматени листа в сокоизстисквачката, добавяйки около 2 литра вода и една супена лъжица царевично нишесте. Прецедете и пръскайте розите, където не е удобно да засадят домати като придружители. Дръжте неизползваният спрей в хладилник.

Не засаждайте домати близо до царевица, тъй като доматеният плодов червей е идентичен с царевичния червей. Не съдете също така близо до картофи, тъй като доматите ги правят по-податливи на картофения блайт (болест по картофите – Blight се отнася до специфичен симптом, засягащ растенията в отговор на инфекция от патогенни организми. Това е просто една бърза и пълна хлороза, покафеняване, след смъртта на растителните тъкани, като например листа, клони, клонки, или флорални органи. В съответствие с това много заболявания, които основно проявяват този симптом, се наричат попарване.).

За разлика от повечето други зеленчуци доматите предпочитат да растат на същото място година след година. Това е добре, освен ако нямате проблем с болест. В този случай засадете вашите домати на ново място. Тъй като доматите имат нужда от подхранване им слагайте достатъчно количество компост или угнила оборска тор. Мулчирайте и поливайте в сухо време, за да поддържате влажността на почвата и да предотвратите повяхването. Но никога не поливайте доматите отгоре, само отдолу и обилно. Ако пушите, не забравяйте да измиете ръцете си, преди да пристъпите към работа в градината си, защото доматите са податливи на болести предавани чрез тютюн.

    Ряпа – Инцидент разкрил, че фия и ряпата са отлични другари. Семена от ряпа се оказали смесени с фий, които градинар засаждал и те се оказали съседи по неволя. Той открил, че по листата на ряпата напълно липсват листни въшки, които обикновено ги нападат. Явно това се получило, понеже фията служела като подслон за калинките, които се хранели с листните въшки. На други места е установено, че дървесна пепел около основата на ряпата, ще защитава от различни бактерийни и гъбични болести.

Грахът засаден близо до ряпата взаимно си помага с нея. Семена от ряпа и репички смесени с такива от детелина ще засилят съдържанието на азот в почвата. При смяна мястото на културите добре е тези, които имат нужда от повече подхранване да бъдат сменяни с „по-леки” култури като ряпата.

Ряпата не харесва синапа. Не й сменяйте мястото с членове от семейство зелеви, като броколи и алабаш. Естествено присъстващо химично съединение в ряпата е смъртоносно за листни въшки, паякови акари, мухи, немски хлебарки и бръмбарите по боба.

Жълтата ряпа има същите предпочитания, като ряпата относно съжителството с други растения, но изисква по-дълъг вегетационен период.

    Диня – Дините са подходящи за смесено засаждане с картофи, особено ако картофите са мулчирани със слама. Дините се нуждаят от много слънце, така че не ги садете в близост до високорастящи зеленчуци.

Ако искате цялата книга да бъде преведена на български, може да направите дарение  или да помогнете за превода й. За връзка с нас пишете ни на адрес – back2nature@abv.bg

Преводач: Eka Delyan

Източник: Carrots love tomatoes

Твоят коментар