Съветите на Анастасия за възпитанието

„Всеки човек трябва да създаде около себе си свое Пространство на Любовта, да го подари на своето дете. Не трябва, престъпно е да се раждат деца, без да е подготвено за тях Пространство на Любовта.„

  1. „Каквато и да е системата на обучение и възпитание, тя ще бъде единствено система. И ще бъде винаги насочена към това, сърцето и Душата от малкия човек да се отдалечат в най-крехка възраст и на системата да бъде подчинен. За да израсне като всички той, такъв, удобен за системата. И така продължава с векове, за да не се допусне прозрението в човешката Душа. За да не се допусне човекът в цялата си красота да се разкрие, с Душата дадена от Бога. За да израстнат децата властелини на Вселената,със свободна Душа, щастливи, както Бог би искал не трябва да им пречим. И в мислите си да ги виждаме такива, каквито Бог би искал те да бъдат. Стремежът на всички Светли сили във Вселената, насочен  тук е към това – от мирозданието най-доброто да бъде предадено на всеки тук роден и дълг е на родителите да не скриват творящата тук светлина с премъдростите на измислените догми.”
  2. „И без да се замисляш, свойта дъщеря в система нова, като в благодат я даваш. Не мислиш ти като преди. kid natureВ незнанието си с дрънкулки не дрънчиш. Признавайки насилието, ти сам насилие твориш над собственото си дете. С хилядолетия се сменят различните системи. Една след друга идват и си отиват, но целта при всички е една: да убият теб, властелина, да превърнат в роб най-мъдрия творец. През цялото време системата действа чрез родителите. И чрез тези, които себе си сами наричат учители най-мъдри. Създавайки ново учение, те раждат нова система. И само малко да се вгледаш, ясно би могъл да видиш – стремежи стари тях ги движат – от Бога теб да разделят. Те да застанат между вас, да ви накарат да живеете, работите за тях – и теб, и Бога. Това е същността на всяка една система.”
  3. „Всеки човек – родител длъжен е така да прави. На детето си родено Пространство на Любовта той да дари. Прекрасно е то като майчина утроба, щастливо там ще бъде бъдещето им дете.”
  4. „Възпитанието на децата трябва да започнем от собственото ни възпитание, от подреждането на собственото щастливо битие, от собствените ни опити да се докоснат мислите на Бога. Един от главните елементи на възпитанието е тъкмо прекрасното родово имение.”rodovo imenie
  5. „В условията на технократския ни свят е по-трудно да възпиташ дете и да направиш от него истински човек – изкуствените предмети, безсмислените дрънкулки  не са ясни на мъничето, вредят му. Те го отдалечават от истината. Те могат да се показват само когато то вече е осъзнало тази истина.”
  6. „Буболечката и всяко друго живо същество е по-съвършен механизъм, от който и да е направен от човешката ръща, и още повече от примитивен конструктор. Детето, което има възможност да общува с тези съвършени живи същества, също става по-съвършено, отколкото при общуването с мъртвите, неживи, примитивни предмети.”
  7. „Всяка тревичка, буболечка са взаимосвързани със своето сътворение и помагат по-късно да се осъзнае същността на Вселената и собственото Аз в нея, собственото предназначение. Създадените оп изкуствен път предмети нямат такава връзка и неправилно разпределят приоритетите и ценностите в мозъка на детето.”
  8. „От човека, лишен от агресия, корист, страх и многото привнесени по-късно тъмни чувства, се излъчва Светлината на Любовта. Невидима е тя, но е по-силна от слънчевата. Живителна енергия е тя. Създателят направил е така, че само човекът притежава тази велика способност. Само човекът! Единствен той, способен е да сгрее всичко живо. И затова към него всичко живо се стреми.  Благодарение на Създателя ни, всички новородени имат такива способности, когато те се намират в Пространството на Любовта и още нищо не е унищожило прекрасното начало.От майчината си утроба всеки получава своето Пространство на Любовта. По-късно то единствено се разширява. Дали  ще се унищожи или ще се усъвършенства, зависи само от човека.” 624-400-roditel-dete-shtastie
  9. „Има само едно главно нещо. То ще намери път в каквито и да е условия. Това главно нещо е отношението към детето. Произведените около него мисли. Хората все пак отиват сред природата и този, който успее да почвуства, да осъзнае на Създателя творенията, той ще може да създаде за своето дете свят светъл и щастлив.”
  • Тук ще прибавя два цитата от книгата „Еволюция на връзката”, които резонират с идеите на Анастасия.:
         „Силата на творящата човешка мисъл – това е тайната на тайните, с която посветените от всички времена са трансформирали външната среда. Те са знаели да мислят. Ние не знаем. Ние разсъждаваме, анализираме, пресмятаме, помним, но не мислим!
    Тази способност закърнява у нас още в детска възраст, когато родителите ни изваждат от естествената природна среда и ни заобграждат с мъртви вещи; когато пресичат всяка наша инициатива и налагат „правилния” според тях начин на поведение; когато ни втълпяват, че нищо не знаем и трябва да пораснем, за да разберем някои неща; когато ни отговарят глупаво и авторитетно на въпросите, които задаваме като деца. След това учителите и обществото продължават да манипулират отделния индивид, внушавайки му, че от него нищо не зависи, сам не може нищо да направи, първо трябва да се изучи, да попита тук-там, да види как постъпват другите и да следва техния пример. Така се научаваме да очакваме готови отговори, ставаме плахи, нерешителни, готови сме на всичко, само и само да се избавим от бремето на мисленето.
  • А колко е лесно да се пробуди мисловната искра у всяко дете. Просто трябва да му се зададе въпрос. Да му се постави задача. И то ще започне да мисли. Ще започне да твори нови, красиви светове с мисълта си, които ще заменят сивата реалност. Ще стане достоен син Божи.
  • Необходимо е да се възстанови и връзката на детето с природата. Всяко симислено човешко творение имитира в една или друга степен природата. Всеки изобретател е почерпил вдъхновение от нея. От друга страна, всяко растение, всяка жива твар е една проявена мисъл на Бога. Ако искаме да общуваме с Него, е нужно първо да се научим да общуваме с природата. За да се научим да мислим, достатъчно е да видим проявените мисли на Бога и да почерпим вдъхновение и мъдрост от тях, от майката природа. Няма по-добър учител за детето от нея! Нека по-често го поверяваме в любящите й ръце.”

           Източник: поредицата за Анастасия от Владимир Мегре

Твоят коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *