Ахура Мазда и краят на системата

     Борба, власт, пари, удоволствия. Ако трябваше да опише съвременното общество с няколко думи, то това щяха да са тези четири. А как би ги нарисувал? Колело с три спици, минаващо през гъсти редици от хора, мачкащо ги, но никой не бягаше от него, а напротив, всеки се стремеше да е по-близо и да се хване за някоя от спиците – власт, пари, удоволствия. Разбираше зависимостите и закономерностите по които се движеше това колело, но не можеше да ги приеме.

     От таблета му се разнесе вълчи вой, разсмя се, когато се случеше наоколо да има хора, звукът винаги ги стряскаше. Резултатът от запитването, което бе задал на Пития, се появи на екрана. На външен вид таблетът му бе като на останалите, но функциите, които притежаваше, не бяха достъпни за нито едно друго подобно устройство. Данил, синът на Вранил му бе инсталирал собствената си операционна система Делфи и разбира се Пития, прогнозиращата програма. Пития имаше възможност да предвижда с голяма степен на достоверност тенденциите за развитие след дадено събитие, както и да дава вероятностна оценка за случване на дадено събитие в определен период от време. Освен това позволяваше да се предвиди с голяма степен на достоверност как дадено действие ще повлияе върху  една или друга тенденция, преди самото това действие да е предприето. Така да се каже, Пития бе личният му Оракул. Оракул, който го предупреждаваше за заплахи и го предпазваше от погрешни стъпки.

    Самият той нямаше представа, как точно действа, Данил му бе казал, че след като зададе въпроса който го интересува, Пития изпраща свое копие до най-близкото достъпно по-бързо устройство, това копие изпраща друго копие на същия принцип и така се образува мрежа, която работи по поставения проблем, като резултатите от всяко копие се изпращат до копието, използващо най-мощното устройство, където става окончателното изчисление, резултатът от което се изпраща обратно на Пития майка. Необходимо бе да зададе времева граница за разрастване на мрежата, като задоволителни резултати даваше всяко запитване с времева граница не по-малка от 10 минути.

     Според Данил, във виртуалния свят, както той наричаше Мрежата, 10 минути бяха цяла вечност, особено в сравнение с ограничените възможности на човека за събиране и анализ на информация, дори и за стотици пъти по-дълъг времеви интервал. След изпълнението на задачата всяко копие се саморазрушава, без да остави каквато и да е следа, освен краткотрайно затормозяване на използваните за изчисленията устройства, затормозяване, което ползвателите на тези устройства отчитаха като дразнещо “забиване” за известно време. Пития имаше и функция радар, можеше двадесет и четири часа в денонощието да дава отговор на един и същ въпрос през зададен период от време. Пития му позволяваше да променя бъдещето, поне за себе си.

     Имаха на разположение три дни, това отговори Пития, след три дни щяха да дойдат и не можеше да промени този факт. Единственият, който можеше да измени посоката на бъдещето, бе Данил, но не предприемаше нищо. Ако бе направил каквото и да е, Пития щеше да го отчете. Не успя  да се свърже с него, което значеше, че е в убежището. Искаше да се срещнат, това бездействие срещу надвисналата опасност трябваше да има обяснение. Стана, от убежището го деляха десет километра преход, но този път нервността която го бе обзела, не му позволи да се наслади на природата.

     Данил бе изградил своето убежище с носталгия по детските приказки. В една изоставена балканска махала, насред нищото, близо десет декара двор, ограден с висока два и дебела пет метра ограда, изградена от трънки, шипки, и всякакви други бодливи видове растения, представляваше царството на даниловото въображение. По средата на тази площ бе разположено странно полукълбо, извисяващо се четири метра над земята, изградено на пръв поглед от всякакви пълзящи  и увивни растения. Ако страничен човек си направеше труд да ги разсече, щеше да достигне до тънка метална мрежа, потъваща в земята. Всъщност тази мрежа бе част от кълбо с диаметър десет метра, по-голямата част от което бе заровена, като входът към вътрешността му се намираше под земята. Във вътрешността на кълбото се намираше скромният дом, даващ отдих и уединение на Данил. Само дълъг низ от случайности би довел някого на това място, а дори и някой заблуден турист да се появи, то той надали би предположил, че тук се крие уютен дом. а и да предположи, съмнително е, че би успял да влезе. В убежището нямаше нито ток, нито течаща вода, а и не бяха необходими. То бе изградено с цел пълно откъсване от реалността, място за размисъл, изчистване на съзнанието и отдих. Място, където човек да остане насаме със себе си.

      Наближаваше, пред него се изправи старата селска чешма, от която напук на превратностите на съдбата, все още течеше бистра студена вода, истинска ценност не само в отминалите времена.  Отпи и си наплиска лицето. Още сто метра и застана пред бодливата ограда. Никъде не се виждаше врата или просека , наведе се,  повдигна един стар пън и пред него се отвори входа на коридор, минаващ под оградата. Плъзна се в него и излезе от другата страна. Данил се излежаваше лениво и се припичаше блажено под лъчите на майското слънце.

     – Имаш три дни, така казва Пития, после ще те приберат.

     – Знам.

     – Няма ли да предприемеш нещо за да го предотвратиш? Нали знаеш, че ще те открият дори и тук?

     – Системата им е такава, че ще ме открият където и да отида. Защо тогава трябва да ходя някъде? Нима ме съветваш да бягам и да се крия? Докога? Знаеш, че мразя безсмислените действия. Изчисленията отдавна показваха, че това ще се случи, така или иначе. Този момент е краят на един период и началото на друг и ако смяташ, че не съм се подготвил, значи не съм успял да те науча на нищо. Когато не можеш да промениш едно действие, да го възпреш, да го предотвратиш, отнеми смисъла му. Така, от целеустремено и разумно, го превръщаш в конвулсия, в безволев гърч. И още по добре е, ако успееш да го накараш да работи в твоя полза за осъществяване на твоите цели.

     – Но щом се доберат до теб, това няма ли да обезсмисли всичко, което си постигнал. Та ти положи толкова усилия да останеш скрит?

     – Аз никога не съм се крил. Аз никога не съм се заявявал – там е разковничето на смисъла на моите действия. Но хората често бъркат едното с другото. Аз не съм търсил с моите действия признание, почести и слава, не съм се тупал по гърдите, нито съм се поддавал на изкушението да изляза пред всички и да кажа “Това е мое дело и затова заслужавам вашето признание.” Аз съм действал и моето действие е било винаги целенасочено – сриване на системата, такава каквато е, уродлива. И скоро ще го постигна.

     – Как? След три дни ще се простиш със свободата си. Мислите ти няма да са достояние на всички, ще бъдат затворени между четирите стени на килията. Те вече не могат да си позволят да те пренебрегват. Усетиха, че макар да не се стремиш към властта, си заплаха за стабилността на системата, която са изградили, за да ги облагодетелства.  Те често използваха твоите думи като оръжие срещу своите опоненти, без да разбират, че думите са единственото оръжие, което, без значение в чии ръце е, винаги служи за осъществяване целите на своя създател.  Защото думите са дадени, за да се произнасят, и колкото повече хора ги произнасят, толкова по-могъщо е тяхното въздействие. Те си мислеха, че те използват, докато използваните бяха самите те. Няма да ти го простят никога. Тези, които се мислеха за властелини, се оказаха пионки и видяха, как светът около тях се изменя, противно на волята им. И дълго не можеха да си обяснят как това се случва, защо? И сега волята им е ти да замлъкнеш и ще използват всичката сила и ресурси, които притежават, за да го постигнат.

    – Има думи, създадени от Бога, има думи, създадени от човека. Човекът все по-рядко използва думите на Бога, отрекъл ги е и ги е забравил. И дори когато ги чуе, не разбира значението им, нито пък осъзнава произхода им. Смисълът им дори е променен.

      – За какъв дявол ти, атеистът, говориш за Бога?

      – Замислих се върху това, което каза. Ужасно е, че при достатъчно дълго време, дори смисълът на първите думи може да бъде променен. Уверен съм, че когато и последната дума от тези, които са били произнесени първи, бъде изкривена или забравена, ще настъпи краят на човечеството.

     – Не разбирам какво искаш да ми кажеш, но, определено, преди да дойде краят на човечеството ще дойде твоят край. Освен ако не си измислил някакъв гениален план.

     – Замислял ли си се как се появява съзнанието в човешкото тяло? Дали е нещо външно или чисто физиологично явление? Как се пораждат мислите и вземането на решения? Чия функция е волята? Всички улики сочат към мозъка. Според науката съзнанието се поражда, когато имаме свързани в мрежа определен брой нервни клетки, превишаващи някакво критично ниво. Това разбира се не е доказано безусловно, но е едно добро предположение. Какво е мозъкът, ако не център за анализ на информацията, достигаща до него чрез сетивата ни? Броят на нервните клетки в човешкия мозък е около сто милиарда. Дали това е критичното ниво? Кога ембрионът се превръща в разумен човек, в коя седмица от бременността той се сдобива със съзнание? Чак когато се появи на белия свят като новородено или стотни, секунди, минути, часове след това? Кога? Въпроси, въпроси.

      Какво би било за човека да се сблъска с чужд разум, неподвластен на човешките слабости и неразбираем за човешката логика? И не само това, но и по-могъщ, по-бърз, по-функционален?  Опитът от човешката история не дава добри надежди при подобен сблъсък. Всеки път, когато две цивилизации  с различни обичаи, вярвания, възможности и мироглед са се сблъсквали, по-мощната се е опитвала да унищожи или асимилира другата и това е продължавало дотогава, докато едната не надделее до такава степен, че другата да не представлява заплаха за нея. Най-яркият пример за това, е съдбата на индианците след откриването на Америка.

      И запитвал ли си се какво би представлявала еволюцията на човека в бъдеще? Еволюира ли той въобще? Днес мнозина свързват еволюцията с безсмъртието и се стремят към него. Но те желаят безсмъртие на тялото, не на душата. Безсмъртие на удоволствията, не на жаждата за знания. Малцина са тези, които са готови да изоставят тялото си и да преселят съзнанието си в друг носител или дори да заместят части от него с други, по-трайни, но изкуствено създадени. Хората искат да останат вечно млади, отдадени на удоволствия. Те искат времето да спре, без това да означава настъпването на смъртта. А всъщност всичко се променя и нищо не остава същото. Земята е временно убежище за Разума, тя е утроба, и нищо, което не е напуснало нейните предели и не се е отправило в Космоса, не може да се нарече разумно. Рано или късно, животът, такъв какъвто го познаваме, няма да съществува на Земята и човечеството прави всичко възможно това време да бъде все по-малко. Но всъщност ние нямаме точно определение дори за термина живот. Ние променяме условията на живот без да еволюираме със същите темпове. А всъщност възможно е и да еволюираме, но въпреки това да не го осъзнаваме, докато в един момент не застанем пред това в което сме се превърнали.

     – Все още не мога да те разбера? Какво общо има това със ситуацията в която си изпаднал?

    – Хората, приятелю, преди да се самоунищожат, създадоха Виртуалния свят и се втурнаха да вкарват там цялата информация относно своето съществуване, познания и мисли, относно всичко което представляват, което ценят и което желаят. Милиарди устройства са свързани в една обща мрежа за обмяна на информация. Връзките между тези устройства стават все по-бързи и все по-сложни. Устройствата стават все по-мощни и по-функционални. Ние създадохме един глобален мозък и го напълнихме със всичкото познание, страсти и страхове на човечеството и аз очаквам скоро там да се породи съзнание – глобално съзнание. Съзнание със собствена воля и логика. Съзнание, за което отделните хора няма да представляват  нищо повече от това, което представляват за човека отделните клетки по повърхността на кожата. И тогава човечеството ще бъде изправено пред първата си среща с Чужд Разум, па бил той и своя собствен.

    – И?

    – Аз изпреварих събитията. Създадох Ахура Мазда и го пуснах в Мрежата.

    – Какво е Ахура Мазда?

    – Програма, подобна на Пития, която притежаваш. Но програма, която, задействана веднъж, не прекратява своето функциониране, а се развива самостоятелно и поема управлението на всяко устройство, до което достигне. Тя ще може да използва цялата мощ на мрежата, така както човекът използва тялото си, и ще поеме контрол над всяко едно устройство свързано с нея. Три са основните принципи, които съм заложил: блокиране на всички военни устройства, изтриване на всякаква финансова информация – унищожаване на парите – и стремеж към излизане в Космоса в търсене на други информационни форми на живот. Човечеството ще бъде оставено на себе си, ако пожелае ще може да контактува с това ново съзнание, разбира се ако самият Ахура Мазда пожелае това. Ще може и да го унищожи, евентуално, но докато се случи това, цялата съвременна финансова система ще бъде срината. Човечеството ще бъде върнато назад в развитието си, но ще получи време да се осъзнае и да потърси нова основа, върху която хората да изградят взаимоотношенията си извън парите.

    Честно казано, не мога да предположа какво точно ще се случи извън първите десет минути. Изчисленията показват, че съзнание, разполагащо с изчислителната мощ на мрежата, с бързината на информационните потоци, с възможността да възприема, анализира и отдава информация , еквивалентна на сбора от възможностите на милиарди отделни хора, няма да се подчинява на човешката логика, затова и моите изчисления са безсилни. Ние ще имаме срещу себе си Чужд Разум. Те ще имат срещу себе си Чужд Разум. Мислиш ли, че при това положение ще им е до това да се занимават с моята личност. Навлизаме в нова епоха, приятелю.

    Не знаех какво да кажа, нощта се бе спуснала над Земята и над нас блестяха безброй звезди.

    Автор: Чергар

    Източник: Бъзикилийкс

Твоят коментар