Близкото до смъртта преживяване на един медитатор

Доктор Умеш Перера, който практикува обща медицина в Австралия, научил Випассана в Шри Ланка през 2003 година. След като преживял сърдечен удар на 43 години, той записал своите преживявания.

На 28 Август 2014 година, аз почти умрях!

Този ден имах много ранно домашно посещение. По време на него почувствах симптоми на лошо храносмилане. Не им обърнах внимание, но те продължиха.

След посещението, тръгнах с колата към вкъщи, но дискомфортът се засили и се превърна в болка в гръдния кош, разпространяваща се към лявата ми ръка и челюстта. Потях се изобилно и чувствах недостиг на въздух.

Успях да се прибера у дома, влязох и седнах. Свалих обляното ми в пот яке и казах на жена ми какво се случва. Отворих чантичката ми за спешна помощ, взех един аспирин и използвах един лечебен спрей. След това се обадих на спешна помощ и казах, че мисля, че получавам сърдечен удар.

Линейката пристигна много бързо и екипът започна да ме обгрижва. Чувствах се все едно слон е седнал на гръдният ми кош. Все още бях напълно буден и съзнателен. Без да съм решавал да го правя, открих че практикувам Випассана в момента. Част от моето съзнание наблюдаваше усещанията и не реагираше на тях. Изпитвах ужасна болка, но в същото време нямаше изобщо болка. Чувствах се умиротворен и доволен. Нямаше и следа от тревожност в съзнанието ми, никакво безспокойство или страх. Вместо това се чувствах спокоен и омиротворен.

Жена ми стоеше до мен, котката ни ме ближеше и аз си помислих:

“Това е краят. Най-накрая съм свободен.”

Чувствах се толкова добре, че всичко е свършило. Няма да има повече притеснения. Оставих всичко. Никога няма да забравя усещането на чиста, неограничена свобода, на мир и спокойствие. Чувствах се чист и непорочен.

Някак си цялата ситуация ми се струваше позната, сякаш бях я преживявал много пъти преди.

Осъзнавах, че не мога да взема нищо и никой с мен – нито жена ми, сина ми или родителите ми, нито нещо, което притежавам. Само мен. Не, дори не и себе си – нищо. Вместо тъга и тревога, чувствах мир. Чувствах се одухотворен.

Парамедикът потвърди, че получавам сърдечен удар. Мисля, че казах: “Това е добре” и се усмихнах.

Смеех се. Честно казано, не бях се чувствал по-добре от много дълго време. По-късно копнеех за мира, който изпитвах тогава.

Парамедиците ме качиха в линейката. Сега практикувах Випассана в легнало положение, наблюдавайки усещанията, които се появяваха и отминаваха. Мислех си: “Анитча, анитча. Всичко е преходно.”

Бях откаран в кардиологията. Беше кратко пътуване, но ми се стори дълго.

Трима или четирима души се бяха скупчили около мен и закачаха проводници на гърдите ми, поставяха тръбички в ръцете ми, махаха дрехите ми, подготвяха ме за операция, свързваха ме към монитор. С кислородната маска ми беше трудно да говоря, но се усмихвах, защото се чувствах добре.

Кардиологът обясни, че ще вкара стент, за да отпуши блокираната коронарна артерия. Докато той изпълняваше процедурата, първоначално болката се усили. Но веднъж щом кръвта беше способна да премине през артерията, болката изчезна.

След операцията, трябваше да прекарам неподвижен четири часа в стаята за възстановяване. Това беше чудесно за мен, защото можех да практикувам Випассана. Спомням си, че докато сестрата се грижеше за мен й разказах за медитацията и какво е живота от духовна гледна точка.

Шест месеца по-късно, чувствам че това преживяване ме отвори за реалността. Имаше голяма вероятност да умра. В момента на смъртта, човек няма голям избор. Всичко което може да контролира е как реагира на сегашния момент.

Животът се промени за мен. Онова, което преди ми се струваше важно, стана маловажно, а онова, за което никога не ме беше грижа, се превърна в център на моя живот. Чрез Випассана, аз се научих на истинска уравновесеност. Научих това и още толкова много!

Твоят коментар