Вродената обич на детето към природата

“От самото начало на живота е необходимо да поддържаме връзката между детето и природата. За да постигнем това, трябва да осъзнаем значението на природата в нашия живот. Единствено тогава ще съумеем да споделим този чуден свят с нашите деца.”  

Мария Монтесори

Връзката на детето с природата

Много често ние, възрастните, си мислим, че малките деца имат нужда единствено да се хранят и да спят добре. Пренебрегваме факта, че те изпитват необходимост да бъдат сред природата и да взаимодействат с нея. Този факт, обаче, е решаващ за тяхното физическо и емоционално развитие. Например, погледнете на естественото движение на листата като на движение, което помага на детето да развие зрението си. Обърнете внимание на звуците в природата – песента на птиците, пукането на сухите листа под краката, падането на дъждовните капки –  за да стимулирате слуха на детето. Затворете очи и си представете аромата на почвата след дъжд, благоуханието на розата при разтваряне на пъпките ѝ, или мирисът на босилек при откъсване на листенце. Чудесен начин за стимулиране на обонянието!

Къде е проблемът?

Проблемът е, че в наши дни животът на децата в градовете е изкуствен. Разбирането за природа се ограничава до градския парк, или ако имате късмет – до къща с двор. Но дори вторият вариант не осигурява достатъчно силна връзка с природата. Ако детето няма възможност да чуе, да види, да докосне, то няма да се научи и да обича. Можем да обичаме само това, което познаваме. Малкото дете възприема знания за заобикалящата го среда чрез своите сетива. Ето защо Монтесори казва, че то изследва със сетивата си.

Днес повечето деца са изолирани от природата. Чрез тази изолация и чрез поведението на родителите те започват да се страхуват от природата заради “опасните” неща, които могат да се случат – дъжд, студ, горещина и други естествени явления, на които сме загубили способността да се радваме. Постепенно детето става затворник на собствените си страхове, отделящи го от природата. С времето то губи връзката си с нея. Уморява се след кратка разходка, няма интерес и достатъчно енергия, за да се радва на природата. Най-тъжното е, че то губи интерес към всички живи същества около себе си. Накратко – детето приема нещата за даденост и не е способно да оцени чудесата, които се случват около него.

Когато ние, възрастните, приемаме всичко това за нормално, не успяваме да забележим как детето губи вродената си обич към природата и не сме способни да я възстановим. Дори така сме доволни, защото е по-лесно да се грижим за него в затворено помещение. И не забелязваме вредата, която този подход му причинява.

Често първият контакт на детето с природата е чрез телевизията, таблета или компютъра. Живите същества стават част от една машина и за децата е много трудно да определят разликата между реалното и виртуалното. Сетивата им се объркват. Те могат да видят върху двуизмерна повърхност много неща, които няма как да пипнат или помиришат. Понятията за живите организми се изкривяват. И така, откъсването от природата се задълбочава, защото детето е все по-малко заинтересовано от нея.

Типът на движенията, които детето има необходимост да извършва на открито, е много по-различен. Тъй като се движи по-малко, то изгубва конкретни двигателни способности. Това е началото на много от здравословните проблеми в нашето общество. Увеличава се броят на хората с наднормено тегло. Зрението привиква към изкуствената светлина от екраните. Усещането за допир се ограничава само до върха на пръстите за употреба на дистанционното или на таблета. Природата става просто картина без реално значение.

Както споменах, детето гради представата си за нещата от своята обкръжаваща среда, базирайки се на сетивния си опит, който получава от тях. Когато не са включени сетивата му, понятието за природа и всички явления в нея остава много смътно.

За да дадем име на нещо, трябва да го познаваме. За малкото дете, познанието се изразява в употребата на всички сетива. Сетивният опит, предоставен от природата, дава на детето възможността да свърже своя вътрешен свят с външния. Но ако това не се случи, се появяват чувствa на самота и безпокойство. Често възрастните усещат знаците на тези прояви и се опитват да ги потушат с материални подаръци. Играчките стават все повече и никога не са достатъчни. За съжаление, те не решават проблема. Изпусната е основната нишка във възпитанието.

Какво е решението?

Трябва да знаем, че водейки се от естествените закони, детето не приема нищо за даденост. За него всичко е ново и то има желание да учи. Природата му дава възможност да удовлетвори необходимостта си от принадлежност, която излиза извън пределите на конкретната обкръжаваща среда. То развива усещане за съвършенство чрез шанса да принадлежи към нещо по-голямо – Вселената.

Вратата към природата трябва да се отваря пред детето постепенно. Отговорност на родителя е да подготвя дейностите по такъв начин, че те да са ползотворни за него. Връзката на детето с околния свят през първите три години от живота полага основите на неговото себеизграждане като личност. То попива всичко, което вижда: нашите движения; стилът ни на общуване; как възприемаме средата, себе си и живота; как упражняваме волята си; отговорността, която поемаме за своя избор; как изразяваме и управляваме емоциите си.


Обучението на открито подготвя децата за бъдещето


Когато външната среда е добре подготвена, детето се чувства свободно да се движи и общува с природата. То има възможност да развива сетивата си. Нещо повече, научава наименованията на нещата, с които взаимодейства, ако възрастният ги посочва с конкретните им имена. Междувременно други дейности помагат на детето да заздрави връзката си с природата. Първоначално поливане на растенията и грижа за тях. По-късно хранене и грижа за животните и местообитанията им. Детето се изпълва с чувства на добрина и нежност, неговата самостоятелност и себеоценка се увеличават. Появява се спирала на растеж: колкото повече то бъде включвано в грижата за природата, толкова по-голяма става обичта му към нея. Емоциите му се освобождават. То има желание да прави все повече, защото получава усещането, че може да се справи само, че може да се грижи за други същества. Всички тези преживявания дават възможност на детето да развие огромния си потенциал, да изгради себе си и да се превърне в човека, който му е отредено да бъде.

За да се случи това, природата трябва да бъде не единично събитие в живота на детето, а да е част от ежедневието му.

Нека хванем ръцете на децата си и да им позволим да ни поведат по пътя към преоткриването на природата, на света, през техните очи. Да вървим с тях, осъзнавайки, че с раждането на дете се раждат нови надежди и обещания. А точно те са предизвикателството пред нас като родители.

~ Помогни “Завръщане към природата” да достигне до повече хора, като споделиш статията с приятели и познати. ~

Източник: montessoriguide.org

Снимки: www.pexels.com; www.freepik.com

Твоят коментар