Планетата диша благодарение на уникалните си бели дробове – дърветата, чиито листа поглъщат отровния за нас въглероден диоксид и отделят кислорода, без който не можем. Климатичната криза в голяма степен се дължи на факта, че въглеродния диоксид в атмосферата се увеличава заради човешката дейност и започва да надхвърля нормите на необходимия баланс, който да поддържа живота на повечето живи същества. Гората е най-ефективния „филтър“ за поддържането на този баланс.
Днес Земята губи дърветата си с бързи темпове. В Бразилия тропическите гори на Амазония се свиват с еквивалента на три футболни игрища всяка минута, заради обезлесяване за стопански цели. Това не включва загубите от безпрецедентно огромния пожар, който вилня там тази година. Пожарът в Сибирската тайга изпепели близо 2 милиона хектара гори, а подозренията са, че е бил предизвикан за прикриването на незаконни сечи. Пожарът в Калифорния отпреди месец достигна рекордни размери. Австралия в момента гори. В България само преди месец горяха Чипровския балкан, Рила и Стара Планина.
Но не пожарите, а загубите на гори заради сеч са главния виновник за стопяването на горските насаждения в световен мащаб. Учените са изчислили, че макар да има повече от 3 трилиона дървета в света, този брой е спаднал с 46% от зората на човешката цивилизация. До каква степен глобалното затопляне и загубата на гори са свързани е трудно да се каже. Но затоплянето вече е неоспорим факт. В началото на ноември 11 000 учени от 153 страни обявиха извънредно климатично положение и предупредиха, че фаталния край ще бъде неизбежен ако не променим начина, по който живеем. А на 28 номеври Европейският парламент обяви извънредна ситуация за климата в Европа.
Може ли засаждането на милиони дървета да спре глобалното затопляне?
Възстановяването на горите е стратегия номер едно за противодействие на климатичните промени. Масовото засаждане на дървета, би могло да премахне две трети от целия въглероден диоксид, следствие от човешката дейност и причиняващ глобално затопляне. Според Том Краутър, еколог и основател на Crowtherlab, масовото залесяване е типът решение, което е възможно сега, евтино е и “всеки може да участва”.
Дърветата не само спомагат за смекчаване на климатичните промени, като абсорбират въглероден диоксид от въздуха, те имат и огромен принос в борбата с опустиняването и деградация на земите, особено в страните със сух и горещ климат. Дърветата също така осигуряват храна, подслон, гориво, фураж, лекарства, изключително важни са за поддържане на водните ресурси, намаляват риска от наводнения и са местообитания за голям брой животни и други растителни видове.
Всъщност, за да бъде напълно ефективна, една масирана залесителна програма може да отнеме 100 години и само с течение на времето би намалила последствията от климатичната криза. Но още в първите години от създаването на една гора, тя ще започне да работи за най-важното – поглъщане на въглероден диоксид от атмосферата. И, за да има ефект от залесяването – трябва да спре обезлесяването.
„Спирането на обезлесяването е наистина важно, защото около 10% от емисиите на въглероден диоксид са резултат от загубата на гори. А за обезлесяването допринасят много продукти, за които дори не бихме и помислили.“, казва Доминик Спраклен, професор по взаимодействие между биосфера и атмосфера в университета в Лийдс.
„Запитайте се откъде идват палмовото масло в хранителните продукти или соевият фураж, използван за храна на животните, отглеждани за месо. Свържете се с фирмите за облекла, за да попитате как се произвеждат тъканите, от които са изработени. Попитайте лицето, отговорно за вашия пенсионен фонд, дали инвестициите на фонда причиняват обезлесяване.“
„Преди всичко, не трябва да бъдем самодоволни. Има хора, които смятат, че можем да продължим да използваме изкопаеми горива и като засадим няколко дървета всичко ще бъде наред“, продължава Спраклен: „Това няма да реши самостоятелно изменението на климата. Подкрепата за бизнес, който спомага възобновяването на горите и законодателство, което стимулира производство на храни, които не причиняват обезлесяване, са част от многото наложителни промени.“
Да, засаждането на дървета може да помогне за спасяването на планетата ако променим мисленето си. Много хора разбират това, дори политици, затова инициативите за залесяване стават все повече и във все по-впечатляващи мащаби. Вече ви разказахме за Великата зелена стена на Африка, но това не е единствената голяма зелена инициатива. Подобни инициативи се разрастват по целия свят. Ето само някои от тях:
Етиопия
Рекордното засаждане на 350 милиона дървета за един ден в Етиопия заля средствата за масова информация това лято. Акцията е част от национална инициатива „Зелено наследство“ за отглеждане на 4 милиарда дръвчета чрез насърчаване на всеки гражданин да засади поне 40 фиданки.
Според ООН горското покритие на Етиопия е било едва 4% през 2000-та, докато само век по-рано е било близо 35% . Инициативата има за цел да се справи с последиците от обезлесяването и изменението на климата в склонната към суша територия на Етиопия. Етиопия е част и от голямата инициатива за създаване на Велика зелена стена на Африка, която да бъде бариера за разширяването на пустинята Сахара.
Индия
Индия първа постави началото на рекордните акции за залесяване с постижение, записано в книгата на Гинес – през 2017 година милион и половина доброволци подобриха собствения си рекорд от засаждане на 50 милиона дървета, като засадиха 66 милиона фиданки по течението на река Нармада само за 12 часа.
Това събитие за масово засаждане има за цел да повиши осведомеността на хората за колосалния национален план за цялата страна, който предвижда да “направи Индия отново зелена”. Още на конференцията в Париж за климата през 2015 г., Индия обяви намеренията си да увеличи горската си покривка до 95 милиона хектара до 2030 г. като инвестира 6,2 милиарда долара за усилията.
Китай
Масовите залесявания са част от големия план на Китай да засади най-малко 84 000 квадратни километра дървета до края на годината, площ, която не е далеч от територията на България (111 000 кв.км). В Китай, където замърсяването в индустриалните зони достига драстични размери, правителството ангажира военните сили за залесяване с цел увеличаване на горския обхват на страната и в опит да се бори срещу замърсяването.
Така над 60 000 войници от редовната армия оставят оръжията, за да направят нещо далеч по-полезно и хуманно. Заедно с армията, части от въоръжените полицейски сили на Китай, са изтеглени от постовете си на северната граница, за да работят по залесяване в провинция Хъбей, около Пекин. Това е районът, известен като основен виновник за прословутия смог, който покрива столицата.
Подобно на инициативата за Велика зелена стена на Африка, възпираща разширението на Сахара, Китай има своя програма за създаване на Китайска зелена стена, която да възпре експанзията на пустинята Гоби. Проектът започва в далечната 1978, но едва в последните години набира скорост. Предвижда се инициативата да приключи около 2050 г., като дотогава „зелената стена“ на Китай трябва да достигне 4500 км.
Пакистан
Десетилетия на сеч и природни бедствия са причина за драстично намаляване на горите на Пакистан. Загубите от сечи довеждат до невиждано наводнение през 2016 г., при което загиват десетки хора. Цифрите за общата горска покривност на страната варират между около 2% и 5% в различните райони. Пакистан е с едно от най-ниските нива на горска покривка и доста под 12%, които са минимума препоръчван от ООН. Поради това е сред шестте страни, които ще бъдат най-засегнати от глобалното затопляне.
Това е причината правителството да преразгледа политиките си и през август 2017 г. Пакистан вече може да се похвали с милиард засадени дървета. Сега хълмовете на северозападната провинция на страната, населена предимно от пущуни, са оживени с новозасадени фиданки. Мащабният проект за залесяване – наречен „цунамито от милиард дървета“– допринася за добавянето на 350 000 хектара залесени площи както чрез засаждане на нови, така и чрез естествена регенерация на стари гори.
Нова Зеландия
Нова Зеландия наскоро обяви, че си поставя за цел да бъде въглеродно неутрална до 2050 г.. Но зелените инициативи на страната не са от днес. Нова Зеландия приема сериозно заплахата от климатичните промени и миналата година одобри план за засаждане на 1 милиард дървета в период от десет години, за което отпусна бюджет от 485 милиона долара за първите три години на програмата.
Правителството на Нова Зеландия предвижда и още 120 милиона долара за „Фонд за един милиард дървета“ като директни безвъзмездни средства за собствениците на земи, особено на земеделските производители, за засаждане на дървета във фермите им. Горското стопанство на Нова Зеландия следи напредъка на проекта и към 15 юли 2019 г. вече отчита около 110 милиона засадени дървета, като докрая на годината се очаква да бъдат засадени още 83 милиона фиданки.
Австралия
Огромните пожари на континента тази година достигнаха небивал размер, дори в момента Австралия гори. Тъкмо заради ежегодните пожари страната традиционно развива горско стопанство със залесителни акции. Тази пролет обаче министър-председателят Скот Морисън обяви национален план за засаждане на 1 милиард дървета до 2030 година.
Стойността на вложените от държавата средства ще бъде близо 12,5 милиона австралийски долара (около 9 млн. ЩД) и очаквания ефект от засадените гори е ежегодно да премахват над 18 милиона тона парникови газове. Ефектът за околната среда на Австралия ще бъде огромен, но също така ще има допълнителни икономически ползи за населението със създаването на нови работни места.
Планът за засаждане на 1 милиард дървета е допълнение към ежегодните усилия на страната, която засажда 70 милиона дървета всяка година, за да компенсира загубата на горски насаждания заради дърводобив и селскостопански дейности.
***
Масовото засаждане на дървета в отговор на промените в климата намират отзвук навсякъде: във Филипините, Великобритания, Ирландия, Кипър, Турция, най-голямата авиолиния в Русия – S7 Airlines стартира инициатива за събиране на средства за възстановяването на горите в Сибир след огромния пожар това лято и обяви, че ще отделя по 100 рубли (1,5 ЩД) от всеки продаден самолетен билет. Много са организациите, които работят за увеличаване на „белите дробове“ на планетата, а броят на компаниите, които отделят от приходите си за „зелени“ проекти расте всеки ден.
Хората могат да причинят и причиняват драстични промени в заобикалящата среда. Тези промени могат да бъдат и за добро. Въпреки критиките към масовото залесяване, на фона на безотговорното черпане на ресурси от планетата, инициативите за засаждане на дървета са лъч на надежда за бъдещето.
