Живеем ли наистина в една илюзия?

    Може би сте чували за индийското понятие „Мая”. Мая е вселената на двойствените явления, която е положена върху абсолютната реалност. Тя е ограничената физическа и умствена реалност, в която е оплетено човешкото съзнание. Мая се счита за илюзия. Но дали наистина света, в който живеем и възприемаме всеки ден е илюзия и каква част от истинската реалност всъщност виждаме?

   На този въпрос ще можем да си отговорим след като разгледаме следващата опростена схема на човешкото възприятие. Въпреки че тя дава най-обща представа как функционира нашето възприятие, можем да видим мащаба на изкривяване на реалността, което се случва в съзнанието ни.

Възприятие

   От самото начало сме принудени да признаем, че перцептивния апарат на човека е ограничен. Това означава, че известна част от Реалността остава напълно недостъпна за възприятието. Невъзприеманото буквално изпълва света, като съществува в най-непосредствена близост до човека, но без да се пресича по какъвто и да е начин с него.

   Част от сензорната информация, която сме възприели, веднага се отсява и потъва в аморфното пространство на безсъзнателното. Това е така нареченият сензорен „шум” . Лишени от какъвто и да е смисъл сигнали, които се намират встрани от фокуса на нашето внимание и  не се осмислят специално. В серията на тройното филтриране „шумът” се отсява на първо място. Важно е да се помни, че само вниманието определя кое е „шум” в дадена ситуация и кое полезен сигнал.  Например за здравия човек скоростта и характера на пулсирането на сърдечния му мускул почти винаги са сензорен „шум”, чието възприемане е напълно безсъзнателно.  Но в случай на сериозна загриженост за състоянието на сърцето тази информация лесно може да се превърне в полезен сигнал, а в „шум” ще се превърне нещо друго.

Ships   По-нататък полезният сигнал постъпва в смислообразуващия блок, където се формират комплекси или снопчета сигнали едновременно с тяхното „разпознаване”. Полезния сигнал се осмисля, т.е. се снабдява със значение според инвентаризационния списък, който имаме. Инвентаризационния списък е нещо като описание на света. В него се включват всички думи, понятия и неща, които знаем за света. Интересен пример показващ действието на инвентаризационния списък е случай с корабите на Колумб. Местното население не е могло да види корабите как се приближават към брега, защото кораба не е съществувал в тяхното описание за света.

  Когато възприемаме нещо, което всъщност не съществува в нашето описание за света съществуват два варианта. При първия възприетия сигнал се изкривява, за да пасне на нещо, което вече го има в нашето описание на света. При втория се разширява нашето описание за света, като в инвентаризационния списък се включва, това което възприемаме в момента. В повечето случаи се осъществява първия вариант. Как действа описанието ни за света можем да видим по здрач, когато обектите не се виждат ясно. Силует в тъмното го възприемаме за куче или някакво друго животно. И тъй като не можем да видим и определим, че това е купчина с камъни описанието ни за света започва да оприличава  възприетия обект на нещо подобно  от инвентаризиционния ни списък.

   Процеса на снабдяване със смисъл на възприетия сигнал е възможно най-сложния  и енергоемък  момент в механизма на човешкото възприятие. За това, точно по какъв начин се извършва, учените разсъждават отдавна, като разработват най-различни версии и модели. Една от тях е теорията на Толкът Парсънс за глосите. Глосата е тотална система на възприемане. Например стаята, в която се намирате е глоса. Ние съединавяме в едно цяло ред от възприятия – под, таван, стени, прозорци, осветление и т.н., и по този начин създаваме неразчленима цялостност. На това обаче трябва да бъдем обучени, за да възприемаме света по този начин. Глосирането е свързано с така нареченото от Юнг колективно несъзнавано, благодарение на което всички ние възприемаме една и съща реалност, за която сме сключили колективно съглашение. Ако следваме терминологията в дадения случай, глосирането става именно в смислообразуващия блок.

   След завършването на тази работа определен обем от информацията става просто излишен. На този етап се извършва второто филтриране, този път в подсъзнанието.  Следващия процес  е референцията или оценяването на осмисления сигнал. За успешното си протичане този процес се нуждае не от цялото събрано възприятие, а само от отделни негови параметри, според които трябва да се извърши оценката. В този случай сложността на механизма се определя от подвиждността на вниманието ни, което, на свой ред е непосредствено свързано с промените на мотивацията. Във всеки отделен момент ние съзнателно възприемаме само онова, което оценяваме.

   Но и тук процесът не приключва. Направеното оценяване поражда трето филтриране – отстраняване на сигналите, които повече или по-малко противоречат на избраната оценка. За нещастие човек не е приспособен да работи с нееднозначен материал, пълен с вътрешни конфликти и парадокси. Третото изместване е особено забележимо в междуличностните взаимоотношения, тъй като при общуването със себеподобните си човек се отдава най-много на оценъчност. Ако човек е убеден, че отношението към него е отрицателно, той няма да забележи каквото и да е поведение на дадено лице, което се различава от неговата убеденост.

   И така на изхода от референтния блок ние получаваме толкова ущърбна и едностранчива информация, че за всеки образ, който е изграден върху нейната основа е характерна явна и всестранна недостатъчност. Защо тази недостатъчност убягва на нашето внимание и нещо повече, изглежда напълно неочевидна в повечето случаи? Механизмът, който толкова успешно скрива непълноценността на нашето възприятие, основателите на нерво-лингвистичното програмиране сполучливо са нарекли „халюциниране”.  При него всички загубени, отсъстващи след филтриранията компоненти се заместват с помощта на продуктивната част на възприемателния ни апарат от конструирани, достроени такива, за да се запази неизменна илюзията. Този процес може да се оприличи на функцията, която имат интернет търсачките да допълват веднага думата, която сме започнали да пишем.

   По същия начин ние веднага дострояваме реалноста на базата на оскъдните сигнали, които получаваме след всички разгледани по-горе филтрирания. „Халюцинирането” става явно, когато човек, като изхожда от собствените си предубеждения, започва да преписва на хората и обектите характеристики и действия,които не съществуват в реалността. В такива случаи казват: той вижда това, което иска да види. Накрая остава въпроса имаме ли смелостта да приемем и осъзнаем, че виждаме само това, което искаме да видим, и да го променим?

  Източник: “Тайната на Кастанеда” – Алексей Ксендзюк

Твоят коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *