Животът е една космическа шега

Ошо обяснява как животът е една космическа шега

Когато човек постигне просветление, смехът се явява като естествено последствие; той възниква спонтанно от простата причина, че ние цял живот търсим нещо, което вече го е имало вътре в нас. Всичките ни усилия са били на вятъра! Всичките ни усилия са били абсурдни. Човек няма как да не се засмее на тази велика космическа шега. Човек няма как да не се засмее на чувството за хумор на Бог или съществуването: че то вече е било в нас, а ние сме тръгнали да го търсим. Човек няма как да не се засмее на собствените си безплодни усилия, на дългите пътувания, на всички поклонения, за нещо, което поначало не е било изгубвано.

Моето разбиране е, че няма нищо по-ценно от смеха. Когато станеш цялостен, единственото, което остава, е смеха. Отношението ти към всичко останало става половинчато, дори и към правенето на любов. Но когато наистина се посмееш от сърце – всички части на твоето същество – физиологическата, психологическата, духовната – всички те започват да вибрират на една честота, всички те започват да вибрират в хармония. Затова и смехът отпуска, а отпускането е нещо духовно. Смехът те връща на земята, сваля те от твоите налудничави идеи, че си по-свят от другите. Смехът те връща към реалността – такава, каквато е. Светът е игра, една космическа шега. И ако не успееш да го схванеш като космическа шега, то никога няма да можеш да разбереш върховната истина. Аз изцяло подкрепям шегите и смеха.

Всеки човек възприема себе си и другите прекалено сериозно. Това е причината за съществуването на егото. Започнете да бъдете малко по-игриви и ще забележите как егото се изпарява. Не гледайте на живота насериозно, а като на космическа шега – да, като космическа шега. Смейте се малко повече. Смехът е много по-смислен от молитвата. Молитвата може и да не унищожи вашето его, а точно обратното, може да го направи свято, набожно, но смехът несъмнено унищожава егото ви. Наблюдавали ли сте се, докато сте се смеели истински? …за момент егото изчезва. Вие отново ставате кикотещо се дете. Отново забравяте, че сте специални по някакъв начин. Вече не сте сериозни; за момент сте премахнали вечното си фиксиране.

Затова обичам шегите… те са отрова за вашето его! Вие искате от мен да говоря за сериозни неща: за астрални светове, колко тела имат хората, седем или девет, колко са чакрите. И всеки ден въпросите не спират, били те езотерични или окултни. Това са сериозните хора, но те не знаят, че са попаднали в грешната компания! Аз изобщо не съм сериозен. Аз не се смея с вас, защото това е част от разказването на една шега: разказващият трябва да е много сериозен, не може да се смее заедно с вас. Всичкият смях трябва да го извършвам, когато съм сам.

Но подходът ми към живота е напълно несериозен, игрив, защото опитът ми е показал, че егото изчезва по този начин. Наблюдавайте се, когато се смеете: къде е егото? Изведнъж сте се разтопили, изведнъж сте станали като вода, вече не сте в твърдо състояние, а течете. Вече не сте стари, опитни, интелигентни. Вслушайте се в тази шега и се опитайте да откриете дали егото се е задържало.

Всички Буди са изпадали в смях, щом са се пробуждали. Техният смях е като рева на лъв. Те не се смеят на вас, а на цялата космическа шега. До преди това са живели в един сън, били са заспали, напълно опиянени от желанието, и са гледали съществуването през призмата на желанието. Но това не е било истинското съществуване. Те са проектирали собствения си сън върху него.

Вие приемате цялото съществуване като един екран, на който проектирате собствения си ум, и тогава виждате неща, които ги няма, а нещата, които ги има, не ги виждате. Умът си има обяснение за всичко. Появи ли се някакво съмнение, умът се намесва. Той създава всякакви теории, философии, системи, само за да се чувства сигурен, че всичко е наред. Всички философии съществуват, за да правят живота удобен, така че всичко да изглежда наред, да няма нищо нередно – но всичко е нередно, щом вие сте заспали.

Никой не живее, никой не умира. Нищото живее, нищото умира. Вас ви няма. Посмейте се хубаво на тази ситуация. Вас ви няма, но съществувате. Вас ви няма, но сте. Това е космическата шега.

Виждате някого и се усмихвате. Усмихвате се и от тяхно име. Човек трябва да се усмихва единствено за себе си. Ако и другите го споделят, това е добре. Ако никой не го споделя, пак е добре. Но човек трябва да се усмихва по собствена инициатива. Човек не трябва да се смее, за да направи някой друг щастлив, защото, ако вие не сте щастливи, няма как да направите друг щастлив. Дори и да сте щастливи, пак е много трудно да направите някого щастлив, защото всичко зависи от това дали този човек ще го приеме или няма да го приеме. Човек трябва просто да се смее по собствена инициатива и не трябва да чака някакъв повод, за да се смее. Това също е нещо абсурдно. Защо да чакаш за повод? Животът такъв, какъвто е, трябва да е достатъчен повод за смях. Той е абсурден, той е нелеп. Той е толкова красив.. той е толкова прекрасен. Той е всякакви неща едновременно. Той е една велика космическа шега.

~ Помогни “Завръщане към природата” да достигне до повече хора, като споделиш статията с приятели и познати. ~

 Източник: Shift.is

Твоят коментар