Защо „Nestle“ е една от най-ужасните компании в света?

Детски труд, липса на етика, манипулиране на необразовани майки, замърсяване, незаконен добив и грешно етикетиране – това не са думите, с които искате да бъде асоциирана вашата компания. Nestle е най-големият световен производител на храни и напитки и има история, която би накарала дори и твърдите поддръжници на индустриализма да потръпнат.

Има хора, които обичат да мразят и най-много обичат да мразят големите компании – независимо дали имат причина или не. Особено ме дразни, когато мразенето е без причина. Компаниите (включително големите) са основата на нашата икономика и често имат лоша репутация заради нещо дребно или дори без причина. Но понякога наистина има причина за лошия имидж или както е в случая с Nestle – няколко солидни причини, както ще видим по-долу.

Nestle е мултинационални компания за храни и напитки със седалище в Швейцария. Според Wikipedia, техните продукти включват бебешки храни, бутилирана вода, зърнени закуски, кафе и чай, сладкарски изделия, млечни продукти, сладолед, замразени храни, храни за домашни любимци и други. Двадесет и девет от техните марки осъществяват продажби от по над 1 милиард долара годишно и имат над 8 000 отделни продукта.

Компанията има 447 фабрики в 194 държави, в които работят около 333 000 души. Те наистина са това, което бихте нарекли гигант. Nestle спонсорират множество дейности и устойчиви проекти и са считани за един от най-добрите работодатели в Европа с шест сертификата LEED . Гледайки само тези статистически данни, можем да заключим, че Nestle са от „добрите“ … защо тогава са толкова мразени?

Но, нека разберем защо Nestle има толкова лоша репутация и дали заслужава такава или не. Да разгледаме причините една по една:

Бойкот на инстантното бебешко мляко

Да се върнем в 90-те години от миналия век за една тъжна история за бедността, кърменето и алчността, когато Nestle агресивно наложиха формулата си за разтворимо бебешко мляко в по-слабо развитите икономически страни, насочвайки се специално към бедните прослойки. Кампаниите им положиха всички усилия да изглежда сякаш инстантното им мляко за бебета е почти толкова добро, колкото майчиното мляко. Този подход е неетичен по няколко причини: Първият проблем е необходимостта от водоснабдяване. Повечето от целевите групи, към които се насочват – особено в Африка – нямат достъп до чиста питейна вода по това време (мнозина нямат и до днес), така че е било наложително водата за млякото да бъде преварявана. Но поради ниските нива на грамотност, много майки не са били наясно с това и са смесвали инстантния прах със замърсена вода, с което излагали децата си на голям риск. Изглежда, че Nestle съзнателно са игнорирали този факт и въпреки, че са знаели за рисковете, са насърчавали майките да използват формулата. Прочети повече

Nestle и водата

Малко хора знаят, но Nestle всъщност са най-големия световен производител на бутилирана вода. В действителност, те са толкова обсебени от търговията с вода, че смятат, че водата не е универсално човешко право. През 2005 председателят на борда на Nestle по това време – Питър Брабек-Летмат, твърди:

„Има две различни мнения по въпроса за водата. Едното мнение, което според мен е крайно, се представя от НПО, които пробутват идеята за обявяване на водата за обществено право. Това означава, че всеки човек има права върху водата. Това е твърде крайно решение.“

Да имаш достъп до вода не е крайно решение. Това е нещо, което от векове насам се нарича фундаментална нужда. Дори Брабек след последвалата атака от страна на медиите се отказва от думите си и казва „вярвам, че водата е човешко право“ и „се застъпвам за всеобща достъпност до безопасна питейна вода“. Но неговите и на Nestle действия показват, че това са само думи. Прочети повече

Детски труд, насилие и трафик на хора

Повечето хора обожават шоколад, но малцина са запознати с мръсните сделки в шоколадовата индустрия. Документалният филм от 2010 год. „Тъмната страна на шоколада“ привлече вниманието на обществеността към добиването на какаови зърна в плантации в Кот д’Ивоар с използването на детски робски труд. Деца на 12-15 години, някои, от които отвлечени от съседни страни, работят при ужасни условия, за да доставят така желаната сладост на почитателите на шоколада. На компанията Nestle тази практика съвсем не е чужда.

Какаовата индустрия за първи път попада под светлините на прожекторите през 2005 година. Международният фонд по трудово право завежда дело срещу Nestle (както и срещу други компании) от името на три малтийски деца. В иска, който е заведен, се твърди, че децата са били продадени в Кот д’Ивоар, принуждавани да работят като роби в какаова плантация и подложени на чести побоища. През 2010 г. Окръжният съд за Централния окръг Калифорния, САЩ, постанови, че корпорациите не могат да бъдат подведени под отговорност за нарушения на международното право и отхвърли иска – спорно решение, което ищците обжалват. Но дори и Nestle да не носи юридическа отговорност за злоупотребите в Кот д’Ивоар, те са отговорни поне морално.

Заплаха за здравето

През юли 2009 г. Администрацията по храните и лекарствата (FDA) и Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) в САЩ предупредиха потребителите да избягват да ядат каквито и да било разновидности на полуфабрикатното замразено тесто за бисквитки „Nestle Toll House“ поради риск от заразяване с E. coli O157: H7 (разновидност на Ешерихия коли – хранителна бактерия, която причинява стомашни заболявания). В САЩ са регистрирани повече от 50 случая в 30 щата, половината от които изисквали хоспитализация. Един от случаите е с фатален изход.

Но това е просто дребен инцидент в сравнение със скандала с детското инстантно мляко в Китай през 2008 година, когато шест бебета загиват, а близо 54 000 са хоспитализирани заради проблеми с бъбреците, след като са консумирали мляко с добавен меламин – вещество, незаконно добавяно към хранителни продукти, за да се имитира съдържание на протеин. Въпреки, че скандалът не е директно свързан с Nestle, по същото време Агенцията по храните и лекарствата на САЩ обявява, че са намерени следи от меламин в продукти на компанията. По-късно агенцията обявява, че съдържанието на меламин е пренебрежимо малко, но самото присъствие на този заместител поражда въпроси. Същата година Здравното министерство на Тайван сваля от рафтовете продукти на Nestlé, произведени в Китай, заради открити следи от меламин при лабораторни тестове.

Скандалът бързо ескалира, след като Китай докладва за над 300 000 жертви на меламина, което поражда опасения относно безопасността на храните, произвеждани от големите хранителни компании, опериращи в Китай. Световната здравна организация (WHO) посочва случая като едно от най-големите събития, свързани с безопасност на храните, с които е трябвало да се справи през последните години. От Nestle отричат употребата на меламин и твърдят, че всичките им продукти са чисти, но и казват, че са изпратили 20 специалисти от Швейцария в пет от своите китайски завода, за да засилят химическият контрол. Не значи ли това, че такъв контрол преди това не е съществувал?

Замърсяване

Като всяка „уважавана“ голяма компания, Nestle е въвлечена в множество инциденти, свързани със замърсяване на околната среда. През 1997 година във Великобритания ограниченията за замърсяване на водата са били нарушени 2152 пъти за една година от компании като Cadbury и Nestle. Но ситуацията в Китай отново е с пъти по-зле.

Докато хората в САЩ и Европа бавно стават по-загрижени за околната среда, а някои променят хранителните си навици и избират по-устойчиви източници на вода, Nestle се премества на друг пазар – Азия. Компании като Kraft или Shell, които също преместват производството си и ориентират пазара си към Азия, допускат скандални нарушения на законодателството свързано с околната среда. Nestle бързо ги настига по този показател. Заводът за производство на бутилирана вода на Nestle „Sources Shanghai Ltd“вкарва компанията в списъка на нарушителите, започвайки работа, преди заводските съоръжения за пречистване на отпадни води да са преминали оценка на въздействие върху околната среда.

„Има много нарушения водещи до замърсяване на водата, извършени от мултинационални компании в Китай, а информацията за замърсяването на въздуха и твърдите отпадъци не е напълно анализирана“, казва Ма Джун, директор на Института по обществени и екологични въпроси на Китай. „Компаниите-майки в техните държави са модели за подражание в опазването на околната среда. Но те не държат на този си имидж в Китай.“

Друга статия в Blue Planet Project твърди, че Nestle капитализират вече замърсените води на Китай, като разширяват пазара си за бутилирана вода, за да постигнат добра печалба от нещастието на хората, които нямат достъп до чиста питейна вода. А Corporate Watch подчертава факта, че Nestle продължават да добива незаконно вода в Бразилия, въпреки че са загубили съдебното дело заведено срещу тях. Изпомпването на вода за тяхната марка Perrier продължава, тъй като е задействана процедура за обжалване, процес, който може да отнеме десет години или повече, а докато присъдата се обжалва Nestle няма да спре добива.

Етиопският дълг

През 2002 година Nestle направи нещо, което се оказа колосална грешка: поиска от Етиопия да им върне дълг от 6 милиона щатски долара. Искът на Nestle се основава на събития от 70-те години на миналия век, когато военният режим в Адис Абеба конфискува активите на чуждестранните компании, инвестирали в страната. Сам по себе си, в иска няма нищо лошо … ако Етиопия по това време не беше изправена пред бедстващ глад. За компания, която притежава 29 търговски марки, всяка от които печели над 1 милиард долара годишно, да поиска от засегната от глад държава да върне 6 милиона изглежда най-малкото съмнително.

Обществото реагира мигновено – почти за една нощ компанията получава 40 000 писма от възмутени хора, което е един от най-известните случаи, когато общественото мнение получава надмощие над корпоративната алчност. За Нестле, които първоначално настояват, че въпросът с обезщетението е „въпрос на принцип“ и че е в най-добър интерес на Адис Абеба да уреди искането за възстановяване загубите на чуждестранните инвеститори, това бе огромно морално поражение. В крайна сметка Nestle се отказват от иска, предоговаряйки се за частичен дълг, който да бъде инвестиран в дейности за преодоляване недостига на храни.

За анализаторите това е вълнуващ случай, доказващ, че дори икономически гигант може да бъде препънат от общественото мнение.„Това е добре дошъл резултат, защото показва, че Nestle не е имунизиран срещу обществения натиск“, казва Фил Блумер, политически анализатор в Business & Human Rights Resource Centre.

Сделка с Мугабе

Сключването на съмнителни партньорства за печалба изглежда е повтаряща се тема в историята на Nestle. Швейцарската мултинационална компания сключва сделка със съпругата на скандалния диктатор на Зимбабве Робърт Мугабе, изкупувайки 1 милион литра мляко годишно от ферма, иззета от законните ѝ собственици.

През 2002 година Грейс Мугабе завзема най-малко шест от най-ценните ферми в Зимбабве, изграждайки земеделска империя от незаконно конфискувани стопанства, което довежда до международен бойкот, както и санкции на ЕС и САЩ. Съпругата на президента е известна с нелепо разкошния си начин на живот в страна, в която хората живеят с по-малко от 1 евро на ден. В Нестле обаче очевидно нямат скрупули да пазаруват от морално компрометирани доставчици.

Популяризиране на нездравословна храна и заблуждаващи етикети

Това, че Nestle популяризира нездравословна храна, едва ли е изненада, но нивото на вредно съдържание в продуктите им е просто потресаващо. Скорошен доклад на Обединената асоциация на потребителите във Великобритания твърди, че 7 от 15-те зърнени храни за закуска с най-високи нива на захар, мазнини и сол, са продукти на Nestle.

„Nestlé тръби, че е„ водещата световна компания за хранене, здраве и здравословен живот“, но когато става въпрос за маркетинг на храни за деца Nestlé е на опашката“ казва Марго Утън директор по политиката за хранене към независимият „Център за наука в обществен интерес“(CSPI).

От Nestle, естествено, отричат, че са отговорни за рекламирането на нездравословни храни. Даже председателят Брабек-Летмат в пренебрежително интервю за „Телеграф“ казва, че още не е затлъстял, въпреки че„всяка сутрин хапвам парче тъмен шоколад за закуска“ и „ това е перфектният баланс, който съдържа всичко необходимо за деня“. Но, защо ли председателят не закусва детска зърнена закуска щом е толкова добра?

Само че етикетите на Nestle не са просто подвеждащи прокламирайки, че са супер здравословна храна, случва се те да са направо фалшиви. През ноември 2002 г. полицията в Колумбия нарежда на представителството на Nestle да изведе от търговската мрежа 200 тона внесено мляко на прах, тъй като е фалшиво етикетирано не само като различна местна марка, но и с различна дата на производство. Месец по-късно още 120 тона продукти на Nestle имат същата съдба, предизвиквайки смут сред колумбийското население.

Рекламирайки се като световен лидер, който се грижи за здравето на потребителя, Nestle не се свенят да внасят инстантно мляко с изтекъл срок от друга държава и да го етикират като местно и ново. Това е не само неетично и незаконно, но е директна заплаха за здравето за потребителите.

Финални заключения

Във всички големи компании има инциденти, аварии и скандали. Когато за вас работят толкова много хора, е почти невъзможно да бъдете перфектни. Нещо в крайна сметка ще се прецака, някой в крайна сметка ще направи нещо, което не трябва. Докато се подготвях да напиша тази статия, един приятел ме попита дали други компании нямат подобни инциденти и ме посъветва да разгледам например MarsFood. За да бъда честен направих проучване и това, което открих, беше, че Марс и други големи компании наистина имат своя дял в скандали (понякога същите като Nestle), но не и в същия мащаб. Nestle показва, отново и отново през годините, че имат ниско ниво на етика и малко интерес към истинска социална отговорност. От манипулиране на необразовани африкански майки до лъжа за производствени дати, до използване на вода без разрешение, до компрометирани партньори и некоректни търговски практики, те често изминават дълъг път, чиято единствена цел е да получат допълнителна печалба – дори когато тази печалба означава вреда за хората, пряко или косвено.

Моето заключение е, че да бъде най-мразената компания, за Nestle е повече от заслужено. Дали да я мразим или не зависи от нас, точно толкова колко от нас самите зависи избора, който правим за всяко нещо. Защото нашият избор може да променя нещата.

Автор Mihai Andrei

Източник: zmescience.com

Твоят коментар