Зеленчукови алелопатични съжителства

В предните статии ви запознахме с книгата за алелопатияМорковите обичат домати” и със съжителствата при зеленчуци устойчиви на болести. В тази статия може да прочетете за още благоприятни и неблагоприятни зеленчукови съжителства.

Аспержи (Asparagus officinalis) – Магданозът, засаден с аспержите, дава допълнителна енергия и на двете растения. Аспержите също така си съжителстват добре с босилека, който от своя страна защитава доматите.  Те пък ще предпазват аспержите от аспержовите бръмбари, тъй като съдържат вещество, наречено соланин. Но ако количеството на бръмбарите е много голямо, те ще привлекат  естествения си враг, който ще регулира техния брой и ще направи пръскането излишно. Веществата, получени от сока на аспержите, се оказват много ефективни при защита на доматите, тъй като убиват нематодите.

В моята градина отглеждам аспержите в дълги редове. След като бъдат обрани младите стръкове през ранната пролет, засаждам домати от двете страни на реда с аспержи. Това съжителство спомага и  двете растения да се развиват добре. Доматите също така потискат развитието на плевели покрай аспержите. Израстъците на аспержите не трябва да бъдат рязани до късна есен, тъй като корените се нуждаят  от тях за израстването на младите стръкове следващата пролет.

Фасул (Phaseolus and Vicia) – Има най-различни видове боб, всеки от които има неговите подходящи и неподходящи „спътници”. По принцип всички видове фасул виреят добре, ако са засадени с моркови и карфиол. Морковите особено силно помагат на боба да расте по-добре.  Фасулът вирее също така добре заедно с цвеклото, а от своя страна е от помощ на краставиците и зелето.

Умерено количество боб, засаден до праза и целината, е от полза и за трите вида растения. Но ако е твърде нагъсто, ще има задържащ ефект върху растежа на всички тези растения.

Засаден невен в редовете с фасул отблъсква мексиканския бобов бръмбар. Чубрицата спомага за растежа на зеления боб и подобрява вкуса му, както и го предпазва от бобовия бръмбар.

Растежът на бобовите растения бива ограничен, ако са засадени до някой от членовете на луковото семейство. Те също така не обичат да си съжителстват с гладиолите.

Едрият фасул си подхожда идеално с царевицата, катерейки се усърдно по стеблото й, за да достигне до светлината.  Бобът не само действа като опора за царевицата срещу вятъра, но и я предпазва от миещите мечки. Фасулът също така увеличава азота в почвата, който е нужен на царевицата.

Както всички от семейство бобови, фасулът си съжителства добре с лятната чубрица, но не и с алабаша и слънчогледа. Цвеклото не расте добре с него, но репичките и фасулът имат взаимна изгода едно от друго.

Зелен боб – Хубаво е до него да бъде засадено умерено количество целина, по едно растение целина на 6-7 растения зелен боб. Той съжителства също така добре с краставиците. Тези растения взаимно си помагат. Взаимопомощ зеленият боб си оказва също така и с ягодите, когато бъде засаден между ягодовите редове. Така и двете растения растат по-бързо, отколкото ако са поотделно.

Зеленият боб подпомага и царевицата, ако бъде засаден в редуващи се редове с нея. Той расте добре с чубрицата, но никога не трябва да бъде засаждан в близост до копър. Зеленият боб не харесва също така лука, както и всички бобови растения.

Цвекло (Beta vulgaris) – Расте добре до храстовидния боб, лука и алабаша, но не трябва да се засажда до увивния фасул. Синапът възпира растежа на цвеклото. Марулята и повечето членове на зелевото семейство са приятелски настроени към цвеклото.

Цвеклото и алабаша си съжителстват добре. Те са  подобни култури и се хранят от почвата на различна дълбочина.

Броколи (Brassica oleraceae) – Като всички членове на зелевото семейство, броколито си съжителства добре с ароматни растения като целината, копъра, лайката, градинския чай, ментата и розмарина, както и с картофите, цвеклото и лука. Не го засаждайте до домати, увивен боб или ягоди. Използвайте пиретрум (виж главата за контрол върху вредителите), за да предпазите броколито от листни въшки, преди да са се разтворили пъпките му.

Зеле (Brassicaceae) – Семейството на зелето включва не само зелето, но също така карфиола, къдравото зеле, коларабито, броколито, брюкселското зеле, както и ряпата. Въпреки че всяко растение от тази  група е култивирано по различен начин, всички те са обект на едни и същи болести и вредители. Исопът, мащерката, пелинът и божото дръвче спомагат за отблъскването на бялата зелева пеперуда.

Всички членове на семейството обичат ароматните растения или тези, които имат много цвят. Добри „спътници” са целината, копърът, лайката, градинският чай, ментата, розмаринът, лукът и картофите. Зелето не обича ягодите, доматите и увивния боб.

Растенията от семейството на зелето се нуждаят от обилно наторяване, затова е хубаво да се сложи много компост или добре разложила се кравешки тор, преди да бъдат засети. Мулчирането ще помогне, ако почвата бързо изсъхва в горещо време.

Ако зайците ровят редовете със зеле, засадете някое растение от семейството на лука сред зелките. Също така може да поръсите с пепел, алое на прах или лют червен пипер.

Обикновено корените на зелето и карфиола боледуват. Ако това се случи, засадете ги в друга почва на някое различно място в градината. Направете дупка, дълбока около  25 сантиметра и сложете обилно количество добре загнила тор. Сменяйте мястото на зелето в градината на всеки две години.

Ако зелето и броколито не израстват достатъчно, това е знак, че имат нужда от калциева сол, фосфор или поташ. Недостигът на бор може да причини изсъхване на вътрешността на зелето.

Пеперудите сами по себе си не са опасни и дори спомагат за опрашването на растенията. Всъщност техните гъсеници са тези, които нанасят вреди на овошките и полските култури. Бялата зелева пеперуда е може би най-вредната. Билките, които я отблъскват, са – исопът, ментата, розмаринът, градинския чай, мащерката и божото дръвче.

Моркови (Daucus carota) – За да отгледате сладки на вкус моркови, в почвата трябва да има достатъчно калциева сол, хумус и поташ. Прекалено многото азот, както и продължителното горещо време ще доведат до недобър вкус на морковите.

Лукът, празът и билки като розмарин, пелин и градински чай прогонват морковената муха, чиито личинки или ларви често нападат коренчетата на младите растения. Кокешът също помага срещу морковената муха, когато е засаден между морковите.

Морковите е хубаво да се отглеждат заедно с домати – както и с марули, лук, праз, репички, розмарин и градински чай. От друга страна морковите не се обичат с копъра. Корените на морковите отделят в почвата вещества, спомагащи растежа на зеления грах.

Ябълките и морковите трябва да се съхраняват далече едни от други, за да се предпазят последните от придобиване на горчив вкус.

Карфиол (Brassicaceae) – Може да предпазите карфиола от бялата зелева пеперуда, ако засадите до него целина. Карфиолът обаче не обича домати и ягоди. Екстракт от семената на карфиола спират действието на плесени и бактерии, причиняващи гниене или изсъхване.

Главеста целина (Apium graveolens rapaceum) – Засаждането на зимен фий преди главестата целина е полезно, понеже последното има нужда от рохкава почва, богата на калий. Празът, който също обича много калий, е добра компания, когато се засади в съседни редове, както и многоцветният боб.

Главестата целина няма нужда от толкова грижи, колкото изисква целината, но когато корените започнат да нарастват, за да се подпомогне растежът на наземната част, може да се махнат дребните коренчета заедно с почвата по тях.

Целина (Apium graveolens) – Тя расте добре заедно с праз, домати, карфиол и зеле. Бобът и целината взаимно си помагат. Някои градинари смятат, че е най-добре, ако целината се засади в кръг, за да могат тънките и преплетени корени да създадат по-подходящо местообитание за земните червеи и почвените микроби. Целината и празът растат по-добре, когато са окопани.

Доказано е, че кервизът и целината съдържат хормон, който има ефект, подобен на инсулина, което ги прави отлична подправка за диабетиците.

По принцип насекомите не нападат целината, което я прави подходяща за засаждане с всички градински зеленчуци. Наземната част замръзва през зимата, но не и корените. От тях ще покарат нови листа със затоплянето на времето през пролетта. Листата на целината могат да се изсушат и използват през зимата.

Пекинско зеле (Brassica chinensis)Този лесен за отглеждане зеленчук е една от най-старите култури в Китай. Расте лесно, правейки големи глави, ако е засадено в есенната градина  на разстояние от 60 сантиметра.

Пекинското зеле расте добре, когато е засадено заедно с брюкселско зеле или карфиол на един ред.

То има няколко врагове сред насекомите и не трябва да се гледа близо до царевица, тъй като царевичните червеи ще го нападнат.

Зелено зеле (Brassica oleracea, var. acephala)То е облагодетелствано, когато е засято с домати, тъй като те ограничават разпространението на листните въшки, негов основен неприятел.

Царевица (Zea mays) – Сладката царевица се комбинира добре с картофи, грах, боб, краставици, тиква и тиквичка. Грахът и фасулът  възстановяват в почвата важния за царевицата азот. Има ли някой, който да не е чувал историята за индианците, слагащи риба във всяка царевична бразда?

Пъпеши, тиквички, тикви и краставици са благоприятствани от сянката, която царевицата им осигурява. По същия начин зеленият боб може да бъде засаден с царевица, за да се изкачва по стъблата ѝ . Но трябва да се отбележи, че не е препоръчително да се засаждат домати в близост до царевица, тъй като гъсениците по доматите и тези, нападащи царевицата,  са сходни.

Експеримент с безароматен невен доказва, че когато се засади  близо до царевица, тогава японският бръмбар не изгризва копринената обвивка на царевицата.Освен това според друг експеримент, докладван в британското списание “Нов Учен” през 1970г.,  се твърди, че  ‘’Намалената честота на нападение на молци върху царевицата и съответно увеличеният добив са постигнати чрез отглеждането на реколтата заедно със слънчоглед в редуващи се бразди. Имало е също така голямо намаление на бръмбарите от вида “Carpophilus” в слънчогледовите бразди в сравнение с браздите само с царевица. Някои нашествия са били намалени с повече от половината.”

Краставица (Cucumis sativus) – Царевицата предпазва краставицата от вирус, причиняващ увяхване. Тънки бразди с краставица ще отблъснат също и мравки.

Краставиците също са съвместими с фасул, грах, репички и слънчоглед(,) и имайки предвид, че предпочитат сянка, те ще растат добре в млади овощни градини.

Посадете няколко репички между краставиците, за да ги предпазите от бръмбарите, които ги нападат. Не изваждайте репичките, а ги оставете да си растат, да цъфнат и да се самозасеят.

Ако краставиците бъдат нападнати от нематоди, опитайте със захарен спрей. Разтворете половин чаша захар в две чаши топла вода. Оставете да изстине и разредете с 4 литра вода. Странно е, но явно захарта убива нематодите като ги изсушава. Този спрей ще привлече също така пчелите, което ще осигури опрашването на краставиците и изобилна реколта. Затова си заслужава да го пробвате, дори и да нямате проблем с нематодите.

Спреят от сибирски лук (Allium schoenoprasum) се използва срещу пероноспората по краставиците, тъй като е направен от хвощ. (Прочети за хвоща в раздел „Билки“).

Картофите не обичат краставици, тъй като отглежданите в близост до картофи краставици е много вероятно да бъдат нападнати от Phytophthora. Краставиците не обичат да са в близост до ароматни билки.

Преводач: Eka Delyan

Твоят коментар

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here