Интелигентното съдействие между мъжа и жената или как се картографира непознатото

Природата на жената е тя да изнася от дълбините си фрагменти от Непознатото, а задължение на мъжа е да ги направи практически полезни на физическо ниво, защото той има способността да обмисли това, което жената е почувствала интуитивно. За тази цел мъжът също трябва да приложи чувството си към онова, което жената му е донесла, за да може да я следва, и в процеса да схване практичността на подаръка й. По този начин мъжът и жената зедно картографират Непознатото.

Горният афоризъм доста графично изобразява процеса на интелигентно съдействие, който би трябвало да съществува между мъж и жена. Жената, бидейки непознатото, не би могла по никакъв начин да бъде наистина жена, ако трябва в същото време да бъде рационална, по простата причина, че рационалният ум има общо само с познатото. Да схванеш наистина непознатото, изисква да се движиш в него като чист наблюдател, без да поддържаш мисълта, че е необходимо да го интерпретираш в термините на познатото.

Тъй като тя е непознатото, което по самата си природа е хаотично, докато не бъде поставено на фокус посредством лъча на разсъдъка, истинската жена е много умела в това, да прави няколко неща едновременно. Не е необичайно домакиня да чисти къщата, готви, пере, полива градината, отговаря по телефона, приказва със съседката през оградата и вади кучето от басейна – всичко наведнъж.

Всеки мъж, наблюдавал такава жена в действие, неизменно остава в богоговение как в целия този хаотичен живот тя все пак успява да си спомни, че в неделя е рожденият ден на Джони, че Тина трябва да ходи на тенис в три часа във вторник и че в събота вечерта леля й, която не обича грах и носи само кашмирени фланели, ще идва на вечеря точно в седем и тридесет.

Никой мъж не би могъл да остане с всичкия си, ако трябва през Цялото време да работи по този начин, а ако е принуден да го прави, става доста раздразнителен и разпилян. Бидейки познатото, което е подредено и структурирано, мъжът по природа е много концентриран, а следователно и еднопосочен.

Мъжът е в стихията си, когато следва добре планирана схема, в която трябва да прави само по едно нещо наведнъж, на което може да отдели цялото си внимание. За истинския мъж хаосът е ненужен кошмар, но за истинската жена хаосът е съвсем естествен начин на живот. Обаче именно благодарение тази разлика в начина на действие на мъжете и жените изплува жизненоважен аспект в картографирането на непознатото.

Благодарение на способността й да се включва в много дейности едновременно, жената има тайнствената способност да забелязва всякакъв вид привидно несвързани детайли, принадлежащи на многобройните сценарии, от които обикновено се състои денят й. Вследствие на това жената е несвързана и откъслечна и, най-общо казано, повърхностна в знанието си. Това обаче не бива да се приема буквално, защото трябва да се разбере, че именно благодарение на своята повърхностност жената може така отлично да третира непознатото. Без въобще да се тревожи за рационалната страна на своите преживявания, жената интуитивно усеща, че нейните откъслечни и привидно несвързани наблюдения, всички те, са някак свързани и от значение.

Точно тук обаче мъжете обикновено дават фира. Ако например един мъж спомене, че не се е чувал с приятеля си Питър от много време, и съпругата му отвърне, започвайки да говори за кучето, което било паднало сутринта в басейна, мъжът най-вероятно няма да може да следва разсъжденията на жена си. Чувствайки се объркан от отговора й, той ще предположи, че жена му или не го слуша, или че тя е луда за връзване. Ако мъжът след това разпита жена си и ако тя е истинска жена, то вероятно само ще вдигне рамене и ще каже, че всъщност не знае защо е заговорила за кучето. Ако, от друга страна, мъжът просто игнорира кззаното от съпругата му, е много възможно тя или да се разстрои, защото се чувства отхвърлена, или да се разгневи, защото съпругът й не я зачита.

Именно защото мъжете и жените не разбират наистина какво значи да са мъже и жени, общуването между мъжа и жената се нарушава. Вследствие на това между тях никога няма каквото и да било истинско интелигентно съдействие.

Толтеките учат, че предназначението на жената е да се впуска в непознатото и да носи наблюденията си на мъжа, който след това ги подрежда и закотвя на физическото ниво. Ето защо се казва, че жената работи хоризонтално, докато мъжът вертикално.

Жената не е заангажирана с рационални заключения и затова може да покрие обширно пространство от непознатото бързо, но повърхностно. Жената следователно работи хоризонтално. Мъжът, от друга страна, по необходимост трябва да проумее следствията на всичко, на което е попаднал, в резултат на което се движи по-бавно от жената, но на много по-голяма дълбочина. Следователно мъжът работи вертикално. В картографирането на непознатото обаче се изисква ширина и дълбочина, затова мъжът и жената се нуждаят от специализираните способности един на друг. Тази взаимна нужда е основата на интелигентното съдействие.

Мислете за непознатото като за обширна и бездънна бездна отвъд ръба на скала, представляваща познатото. Стоящ на ръба на скалата е мъжът, стискащ въже, на края на което виси жената в наистина плашещата бездна на хаотичното непознато. Ако жената се чувства сигурна в знанието си, че мъжът е закотвил сигурно въжето върху солидната физическа структура на скалата, тя с радост ще отиде където и да е в непознатото, за да донесе на мъжа онова, от което той се нуждае, каквото и да е то. Ето какво се разбира под удържане на жената и това в крайна сметка е самият смисъл на интелигентното съдействие.

Интелигентното съдействие е самата основа на проявения живот – лепилото, което държи всичко заедно и в същото време онова, което прави еволюцията на осъзнаването възможна. Интелигентното съдействие между мъжа и жената, между човека и света е акт на вслушване в сърцето, за да може хаотичното непознато да бъде приобщено към познатото. Интелигентното съдействие следователно е изражение на тази неуловима любов, която убягва от разбирането на повечето хора. Само когато върви по път със сърце, човекът стига до разбирането за истинския смисъл на любовта.

~ В статията се използвани откъси от книгата “Толтекските учения” – Теун Марес ~

Твоят коментар