Как да успокоим ума дори и в най-шумната среда

   В близост до сградата, в която преди водех група по медитация, се намираше пожарна. Човек можеше да се обзаложи, че рано или късно по време на медитацията някоя пожарникарска кола щеше да профучи наблизо с надути сирени. Не е изненада, че хората след това започваха да се оплакват: „Как да медитирам на този шум?”

   Колко често сме се чувствали по подобен начин? Предполагаме, че умът може да бъде успокоен единствено, ако и светът около него е спокоен. Перфектната среда за медитация си представяме като място отдалечено от влудяващите тълпи – някое убежище дълбоко в гората, параклис или спокойствието на собствената ни спалня. Много по-трудно е за ума да се успокои, когато се намира в шумна среда. Но дали наистина е така?

   Предложих следното на групата – следващия път, когато профучи някоя пожарна кола, те да насочат поглед навътре и да изследват дали шумът наистина е толкова смущаващ. В края на последвалата медитация една от участничките ми съобщи, че шумът вече не представлявал проблем; имало го, но вече не я смущавал. Тя осъзнала, че смущението произлизало не от самия шум, а от желанието него да го няма.

   Точно това е същността на осъзнатото от Буда преди 2500 години. Всички ние преживяваме т.нар. „дукха”. Обикновено думата се превежда като „ страдание”, но на Пали – езикът от времето на Буда – „дукха” е отрицание на “сукха”, означаващо „в покой”.  Така че „ дукха” може да се преведе и като неудобство или недоволство – нещо познато на всички ни.

   В същинското значение на тези думи се крие една по-голяма проницателност. „Сукха” идва от „су” (добро) и „кха” (дупка), и обикновено с нея се описва добра осова дупка в колелото на каруца. Колелото е представлявало сериозно технологическо предимство за времето си, и дали то се е завъртало плавно около оста си било от първостепенно значение що се отнася до удобство и сигурност. Противоположно на това, същинското значение на „дукха” е  „дух” (лошо) и „кха” (дупка). Появило се е някакво съпротивление при въртенето на колелото, което води до търкане и неудобство.

   Такъв е и случаят с ума. Когато приемаме нещата такива, каквито са, и се „ пускаме по течението”, настъпва покой – сукха. Това е естественото състояние на ума – примирен и отпуснат. Дукха възниква, когато се съпротивляваме на това, което преживяваме. Естественото ни състояние на покой бива забулено от самосъздаденото ни недоволство.

   Така че, както Буда и много други учители са изтъквали, ние можем да се завърнем към едно по-омиротворено душевно състояние, като се освободим от привързаността си към това, какво трябва да е нашето преживяване, и го приемем такова, каквото е.

   Като чуят това, хората често питат: „ Това означава ли, че трябва да приемам неправдата и жестокостите, бездомниците по улицата или своеволното държание на партньора ми?” Разбира се, че не. Има безброй ситуации, които не бива да толерираме, и всеки един от нас по своему ще бъде привикан да направи каквото е по силите му, за да направи света по-добро място.

   „Да приемем преживяването си такова, каквото е”  означава точно това – да приемем преживяването си в сегашния момент. Ако се чувстваме разочаровани, ядосани или възмутени, то приемете това чувство. Не му се съпротивлявайте, не желайте да го няма, а го приемете вътре в себе си, вникнете в усещането за него.

   Още по-полезно е ако разгледаме самото съпротивление. Отначало то може да е много фино и да не можем да го забележим. Затова смятам, че е полезно просто да се спрем за малко и да попитаме: „ Има ли някакво усещане за съпротива, което да не забелязвам?” И почакайте. В този момент може да осъзнаете, че таите негодувание към преживяваното, като желаете то да бъде по-различно, или вероятно просто някакво усещане за напрягане или свиване. Тогава, вместо да се концентрирате върху онова, на което се съпротивлявате, насочете вниманието си към самата съпротива, с което се откривате за аспекта „ каквото е”.

   Вместо да разделяме преживяването на две части – преживяването в момента и мислите и преценките за това преживяване – всякаква съпротива вече ще бъде разглеждана като част от сегашния момент. Като не се съпротивлявате на съпротивата, булото на недоволството се изпарява и се връщате към едно по-спокойно и свободно душевно състояние.

   Това означава спокоен ум, а не изпразнен ум. Ние осъзнаваме света също както и преди. Осъзнаваме различни звуци, усещания, мисли и чувства. Просто позволяваме на преживяването ни да бъде такова, каквото е. Не желаем нещата да са другояче, не създаваме излишно недоволство.

   Така че, ако усетите нещо да безпокои вътрешния ви покой – било то държанието на ваш приятел, изявленията на някой политик по телевизията или преминаваща пожарна кола – спрете за момент и погледнете какво се случва вътре във вас. Обърнете внимание дали има някакво усещане за съпротива към случващото се. Ако е така, то отворете себе си към преживяване на съпротивата, наблюдавайте какво се случва и как го усещате. Позволете на тази част от сегашния момент да вникне във вашето съзнание и като нищо може да откриете, че вече запазвате спокойствие в ситуации, в които преди бихте страдали.

   Източник: Collective evolution 

 

Твоят коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *