Конфликтът Ковид – свобода или свързване?

Свобода или свързване

“Човечеството много скоро ще се изправи срещу най-дълбокото си раздвоение… Свобода или Свързване.” Много хора ще ви кажат, че човечеството днес е на кръстопът… Кръстопът относно в какъв свят искаме да живеем. Ние, като хора, искаме ли да живеем неосъзнато? Искаме ли свят на разделение, ограничение и упадък? Или искаме да живеем в осъзнатост, да живеем в свят на задружност, здраве и свобода?

Аз съм учител на истината. Истината е, че бъдещето ви е океан от потенциали и от тези потенциали изникват вероятности. Истината е, че всяка промяна, която правим влияе на тези вероятности, а от там и на живота, който ще живеем. Истината е, че това важи и за бъдещето на човечеството. Но истината е, че хората се съпротивляват на промяната. Това превръща потенциала в абсолют. За да се променят бъдещите вероятности за човечеството, достатъчно хора трябва да се променят. Но голяма част от хората не се промениха. Истината е, че човечеството не се намира на кръстопът. Колективното съзнание на човечеството се приближи до настоящия кръстопът през 2012 година. До 2015-та човечеството несъзнателно вече беше избрало пътя, по който ще върви.

През 2015-та казах “Повечето хора на Земята си мислят, че са свободни. Причината за това е, че им беше продадена идея относно това какво е свободата. Но дали идеята за свободата, която са ви продали, не е всъщност затвор? А ако ви кажа, че убежденията, които имате за живота са всъщност решетките на идеалната ви килия? С намерението да повлияя на вариантите за бъдещето на човечеството започнах да уча хората да се освободят от привързаностите, които имат към собствената си клетка, преди вселената да я унищожи.

Предупредих, че сме се насочили към изчистване на колективната сянка на човечеството… че ще трябва да осъзнаем не само колективната сянка на човечеството, но и нашата собствена сянка, за да се изправим пред тях и да ги приемем. Предупредих, че човечеството се е запътило към пробуждащо преживяване тип “блъскане в дърво със 130 километра в час”. В предсказанията ми за 2020 година казах “Ако трябва да съм честна с вас, последните няколко години ме измъчваше как ще представя събитията за тази конкретна година.”

В живота, ако експанзията и пробуждането не биват избрани като отговор на напрежението, напрежението се усилва. Ако отново не бъдат избрани, напрежението се усилва още повече. Въпреки че много хора се пробуждат, човечеството като цяло доказа способността си да се приспособява към напрежението, за да остане същото, вместо да направи съзнателния избор да се промени. И така чрез кризата  Covid-19, човечеството се блъсна в дърво със 130 километра в час. Първоначалния удар с колективната кола вече се случи. Сега човечеството е във въздуха с главата надолу…

Сякаш някой е натиснал бутона за забавяне на времето по средата на превъртането на колата, точно преди втория удар и може би и третия и четвъртия. Повечето хора се чувстват като пътниците в тази кола, неспособни да направят нещо по въпроса. Тези, които не са в отрицание дишат въздуха на несигурността. Те вече виждат тежката повреда от първоначалния удар. Те виждат потенциалната смърт и загуба в резултат от следващия удар. Но как да се подготвят или да направят избор, когато са изправени пред редица потенциали, всички, от които зависещи от решенията, които другите хора в колата (особено власт имащите) ще направят между този и следващия удар?

Истината е, че да се блъснеш в дърво със 130км/ч е много тежък начин да се пробудиш. Има хора, които казват “Благодарим ти, Covid-19, че ни показваш, че не оценявахме нещата, които имаме”, “Това е точно от каквото имахме нужда” или “Вълнувам се”. Истина ли е, че от това ще излезе нещо хубаво? Да… рано или късно. Но нека бъдем в реалността на това, което се случва наистина. Човек, който е преживял катастрофа може да пренареди живота си по такъв начин, че да създаде съвсем ново значение на думата “нормално”.

Може така да втъче преживяното в живота си, че то да е като добродетел, вместо като нещо, което го е съкрушило. Но това, което идва първо е болката. Това, което идва първо е момента, в който лежи на пътя и гледа разпиляния си живот. Това, което идва първо е мисълта за хората, чиито животи са били загубени, лекарствата, които трябва да се изпият и годините за възстановяване. Преди години, когато човечеството беше на кръстопът, то избра пътя на пробуждането чрез болка и криза. Спомням си неприятното чувство в стомаха си, когато го видях.Помня и лицата на хората, на които го разказах.

Няма значение дали виждате приближаващата криза или не, във всички случаи килима под краката ви ще бъде издърпан. Качихме се на самолет, който излетя през нощта и на сутринта се събудихме в свят, завинаги променен. Навлизаме все по-надълбоко в разделението и в затвора.

Докато съм във въздуха в колата, виждам, че нито една част от мен не се притеснява за вируса и вредите, които може да направи (което е изненадващо, тъй като съм човек, който уважава много  микроскопичните патогени).

Това, за което се притеснявам е истинската заплаха в ситуацията… Решенията, които се взимат. На първо място се притеснявам за психологията и мотивите, които създадоха тази катастрофа. Притеснявам се за многото конфликти, които ще се създадат във връзка с Covid-19. И най-много се притеснявам от факта, че никога преди колективното съзнание на човечеството не е било така обладано от страх.

Страхът може да позволи на хората да ви контролират, по каквито начини искат, защото той ви поставя в положение да искате някой да ви каже какво да правите.

Човечеството ще се окаже разделено.

Някои от нас с радост ще се откажат от свободата си и някои от нуждите си (неща като граждански права, правото само ти да разполагаш с тялото си, свобода на словото, нуждата от близост с други хора, поверителност и лични данни) за сметка на оцеляването и чувството за сигурност. Много от тези хора ще очакват от вас да направите същото и дори ще гласуват за хора, които ще ви накарат да го направите.

От другата страна на тази полярност са тези от нас, които разбираме, че да живеем истински означава много повече от това да удължим живота. Тези от нас, които с радост ще рискуваме да умрем, за да живеем наистина. Ние ще се борим за тази свобода и близост, които са на път да бъдат жертвани на олтара на желанието на човечеството да предотврати смъртта си, без да мисли за цената.

Трябва да разберете, че е без значение дали вярвате, че тази криза е създадена нарочно или вярвате, че е естествена, и двата варианта имат еднакъв край. И двете опции са рецепти за контрол.

Хората не искат контрол, защото са зли. Те искат контрол, за да постигнат това, което искат. Искат контрол, за да се предпазят от нежеланите неща. Искат контрол, за да създадат перфектния свят, в който няма престъпност, болести, бедност, нещастие и смърт. Не са достатъчно осъзнати, за да видят истината, че ако използват контрол, за да постигнат тези неща, това само ще предизвика нещата, от които се страхуват да дойдат по-бързо. Когато сме заплашени, отговаряме с контрол. И тоталитаризмът е най-висшият контрол.

Трябва да разберете, че дори и да не вярвате, че Covid-19 е внимателно създаден сценарий за оправдан контрол, целият свят ще каже “Не можем да си позволим това да се случи отново.”. Мерките ще бъдат оправдани с това, че рискуваме да загубим твърде много.

Въпросът е: Ще изберете ли да се откажете от тези неща?

Сцената е нагласена така, че здравето да бъде новата форма на дискриминация. Сцената е нагласена за военни действия, ограничаване на правата и свободите, промени в закона, които позволяват неограничено задържане, забрана на физическата форма на финансиране, цензура, задължително ваксиниране, и други наложени медицински процедури, проследяване, определени дейности и бизнеси да бъдат забранен, а други узаконени.

Сцената е нагласена за война.. върховната форма на конфликт. И много хора ще подкрепят тази рецепта заради страха си от смъртта. Тези хора мислят, че има правилен начин да умрат и грешен начин да умрат. Те вярват, че смъртта е грешна. Не разбират, че когато нечий живот е спасен, смъртта му не е предотвратена. Тя е отложена. Много хора ще подкрепят тази рецепта в името на обществената безопасност. За други приближава деня, в който ще трябва да изберат дали да се приспособят към тези промени и да се откажат от свободата си, защото това ще е единствения начин да изпитат основното човешко право да бъдат покрай други хора.

Това е причината, поради която казах, че наближава деня, когато ще трябва да решим кое е по-важно за нас… Свобода или Свързване. Ако не беше безопасността, бихте ли се отказали от свободите и правата си, за да бъдете близо до тези, които обичате? Защото това ще е нещото, което хората с власт ще използват, за да подчинят народа.

По средата на тази криза, ние сякаш сме изпаднали в безтегловност. Безтегловни в несигурността. Черджето на нормалния живот е било издърпано изпод краката ни. И сред цялата тази нарастваща несигурност, всичко, което ни е останало като сигурно са ценностите.  Кое е това, което има най-голямо значение за вас? Кое е важно? Кое е това, което наистина искате? Един от начините да получите отговори е да се запитате, ще позволя ли да бъда следен/а през цялото време и ще се откажа от суверенитета върху моето тяло и живот в един дигитален свят, за да ми бъде позволено да бъда част от обществото… да отида на определени места, да бъде близо до определени хора?

За повечето хора отговорът на тези въпроси е “Да”, особено ако въпросните хора са тези, които обичаме и от които имаме нужда. Точно за това тази насадена дилема е толкова коварна. Може да се запитате, ако знаех, че това ще спаси моя живот или този на детето ми, ще се съглася ли да се откажа от гражданските си свободи, свободата като цяло и чувството за единство, и ще кажа “Да” на икономическата криза и страданието, което ще причини на останалото човечество? Дали безопасността винаги е най-важна? Спрете да търсите кой отговор е правилен и кой грешен, и просто си отговорете. Вашите ценности произлизат от вашето сърце и само от него.

Обичайно е в момент на криза да искаме да се върнем към “нормалния живот” колкото се може по-бързо. Вкопчването в това завръщане е един вид отричане. Завръщането обаче не е възможно в тази ситуация. Това не е временно нарушение на нормалния ви живот. Това е началото на напълно нов начин на живот. Запътили сме се към едно ново нормално. Но това ново нормално, обратно на това, което оптимистите са ви накарали да вярвате, не е нормалното, което вие искате. С напълно отворени очи трябва да видите накъде се е насочило човечеството, за да вземете правилните решения за вас лично по отношение на общия курс.

Има едно нещо, което тази криза вече ни показа… Колко бързо може да се случи промяната, ако човечеството е обединено в името на една обща цел. Човечеството е преминало кръстопътя, но това не отрича истината, че във всеки един момент съществува друг кръстопът. Представете си света, в който може да живеем ако си отворим очите и действаме синхронично по отношение на тази  криза или световния глад, или бедността, или екологичната криза.

Представете си ако всеки член на човечеството осъзнае, че човешкия живот и благополучието се основават на  взаимността, че микробите не са врагове, че всичко във Вселената е взаимозависимо, че здравето зависи не само от физическото, но и от емоционалното и умствено състояние, че не можем да съществува качествен живот без живот и качеството на живота е по-важно от оцеляването. Представете си света, в който може да живеем, ако всеки човек разбере, че животът престава да бъде живот в състояние на изолация.

Когато нормалния ви живот се е разпаднал на парчета пред вас, както това се случва в момента, вие се намирате на кръстопът. Започвате да се питате, към кое точно от стария ви начин на живот искате да се завърнете. Попаднали сме в тази ситуация, заради стария ни начин на живот. Оказахме се тук, заради много неща, които липсваха в него. И така докато се въртим на забавен кадър във въздуха, трябва да се запитаме, кое от стария ни живот искаме да съживим, кое искаме да оставим, и какво искаме да създадем за първи път? По време на този сблъсък и след него, какво ще изберете – изолация или свързаност? Свобода или окови? Самозащита или доброжелателност? Механизмите за справяне или промяната? Какво ще изберете – да останете несъзнаващи или да се събудите? Какво ще изберете – страх или любов? В какво бъдеще ще изберете да живеете?

Нещастието може да бъде покана за по-здрава клетка или за разбиването на тази клетка напълно. Кое от двете ще се случи зависи от това с какво всеки един човек се съгласява или избира съзнателно.

Автор: Teal Swan

 

Твоят коментар