Методи за развитие на творчеството

   Креативността не е предмет, нито адрес. Творчеството не е постижение, екипна задача или файл. Тя не е бутонче, което задвижва скрит механизъм, нито пък е специална карта за достъп, притежавана от привилегированите. Креативността е начин на живот. Когато опре до креативността, иновативността или въображението, болшинството хора се разделят и групират около две основни гледни точки.

1. Креативността е качество, което или притежаваш или не притежаваш.

2. Креативността е резултат от техники, мисловни инструменти и ноу-хау – прилагаш и ето ти иновация!

   Ако едната от тези гледни точки е вярна, т.е. неоспоримо, неопровержимо доказана в 100% от случаите, тогава би имало много малко надежда или абсолютна гаранция за резултатност. Но понеже креативността е нелогична, тя доказва по малко и от двете хипотези и добавя нещо от себе си, запазвайки правото си да ни учуди. Творчеството е начин на живот. И като всеки начин на живот, е въпрос на желание, решение и отдаденост.

     Методи свързани с будно състояние

   Но как да събудим творчеството в нас, как да заживеем този творчески живот? Всички сме чували израза „мислене извън кутията”. Този израз е синоним на новаторско, творческо и нестандартно мислене. Човек не може да достигне и прояви творчеството в живота си, защото живее в собственоръчно създадената си кутия, изградена от личните му ограничения. Събуждането на творчеството е един вид излизане от тази кутия. Най-важният въпрос тука, който много малко хора си задават е: Как да излезем от тази собственоръчно направена кутия? Как да разширим нашите граници или по-доброто как да ги премахнем веднъж завинаги? Това може да стане през шестте врати на тази наша кутия. Шестте пропускателни пункта, през които можем да излезем на свобода и да творим на воля. Тези вратички, които можем да ползваме за нашето бягство са: внимание, намерение, без критика, протягане, свързване и тишина. За успешното преминаване през всяка една от тези шест врати ще ви представя по един метод. Тези методи обаче изобщо не изчерпват всички начини, които могат да се изполват за да се излезе от менталната кутията.

     1. Вниманието – Навлизането в креативността през този пограничен пункт предполага да погледнем в себе си и около себе си. Вглеждайки се и вслушвайки се в това, което ни кара да наострим уши и да изправим гръбнак, ставаме възприемчиви. Нашето подсъзнание е като тълпа от крадливи дечица – то сграбчва и складира всичко любопитно, необичайно, цветно и ново. То съхранява впечатленията в своето безкрайно хранилище, но за да ни даде достъп, е необходимо ние да му дадем в дар нови картини, миризми, усещания и звуци. Едва тогава то ще се отвори за нас. Поддържането на постоянен “внос” и “износ” през този контролно пропускателен пункт е първата особеност на творческия начин на живот. Метод който може да бъде използван тук е така нареченото „Подхранване на умствения генератор на произволни числа”.

    Нашият мозък е като компютърен генератор на произволни числа. Той се нуждае от подпомагане от средата за да разчупи установения ред и рутината. Трябва да сложите нещо в него за да извадите нещо от там. Много често събиранията с цел „брайнсторминг” се провеждат в стерилни, празни стаи за съвещания с голи стени и нищо, което да те разсейва. Те са почти като индустриалните чисти стаи, в които се произвеждат микрочипове и не е позволена нито частичка прах. Не е чудно, че толкова лоши идеи излизат от тези „брайнсторминг” стаи. Истината е че мозакът се нуждае от „прах”. Мозъчните бури, като дъждовните бури се нуждаят от някакви частици наоколо, за да се формират. Ако започвате без никакви идеи ще завършите пак без никакви идеи. Мислете за вашият мозък като за настолен компютър изправен пред задачата да генерира произволно число изневиделица. Такъв компютър не може да генерира истинско произволно число, той само може да изпълни серии от строги изчисления. Давайки непредсказуема инструкция на компютъра, той може да генерира нещо, което да изглежда произволно, дори творческо. С други думи, компютърът се нуждае от данни от външен източник за да разчупи строгите си схеми. Понякога тези схеми водят до повторение в нашия творчески процес.

    Хората също могат да зациклят в един коловоз по отношение на творчеството. Всеки си има определени интереси, вариращи от такива за които е малко любопитен до такива за които е напълно обсебен. Хореографът Туила Тарп нарича това наша „творческа ДНК”. В тази връзка ние също се нуждаем от подхранване на нашия умствен генератор на произволни числа с нова информация за да излезем от коловоза.

   На практика можем да подхраним нашия умствен генератор почти с всичко, и така да подпомогнем творческия процес. Например:

– да прочетем уличен знак

– да прочетем уличен знак на обратно

– да пуснем радиото или телевизията за десет секунди

– да отворим някоя книга наслуки

– да използваме опцията произволна страница в Уикипедия

– да си купим списание, което никога не сме си представяли че ще прочетем и да го прочетем цялото

– и всичко друго което може да ни хрумне в тази насока

    Използвайте свободните асоциации, които са предизвикани от произволните стимули на които се натъквате докато използвате горепосочените методи. За какво ви кара да мислите и как се свързва с вашия проект? Проследете тази идея толкова дълго колкото можете. Не се притеснявайте да бъдете глупави. Понякога великата идея се намира на няколко глупави идеи от там където почвате. Когато стигнете до задънена улица, подхранете генератора отново! Ако имате среща с цел „брайнсторминг” в празна стая донесете няколко книги, списания, музика, картини, нещо което може да се изпозва като семе за творчеството ви.

    2. Намерение – Този подстъп към креативността е почти безнадзорен. Ние сме постоянно обитавани от намерения, като къща – от духове. Ако се превърнем на свой ред в ловци на намерения, бихме могли дори да търгуваме с тях, да правим бизнес и да натрупаме несметни богатства. Все пак мобилните телефони, електричеството, интернет и Ай-под някога са били само бежанци през тази граница. Творческият начин на живот е хуманен – той изгражда бежански лагери за бедстващи намерения. В случая може да се приложи метода използван толкова много от Исак Нютон при неговите открития – „Задръж въпрос в съзнанието си”.

    Едно от многото открития на Исак Нютон било това, че много често за да достигнеш до истината ти трябва единствено да размишляваш върху проблема. Освен разкривайки принципите на гравитацията той открил и основния принцип на човешката мисъл: Ако искаш отговор на даден въпрос просто задръж този въпрос в съзнанието си. Когато Нютон бил попитан как е открил законите на гравитацията, той отговорил: „Като мисля за гравитацията ден и нощ”. Той също така добавил: „Ако някога съм направил някакви ценни открития, то е най-вече заради упоритото внимание отколкото на някакъв друг талант”. В тази връзка Спенсър Браун пише относно метода на Исак Нютон следното: „За да достигнеш до истината както го е правил Нютон изисква много практика. Без активност. Без разсъждаване. Без изчислявания. Без четене. Без говорене. Без мислене. Без правене на каквото и да е усилие. И все пак тези, които имат смелостта да вървят по този път към истинското откритие, не само че не им е предложено някакво упътване как да го правят, но са и активно обезсърчавани и трябва да се занимават тайно, преструвайки се междувременно, че са усърдно ангажирани с безумните развлечения и че се съобразяват с притъпените лични мнения, които постоянно им се налагат.”

    Колкото по съсредоточено задържаме въпроса в съзнанието си толкова повече се приближаваме към отговора му. Най-важното е да бъдем готови да получим съответните резултати, а не да ги преследваме агресивно. Как става това всъщност? Когато задържате определен въпрос в съзнанието си вие го настройвате да възприема всичко по начин свързан с въпроса. Когато нещо свързано с въпроса ви пресече пътя, вашият ум ще го улови, защото вижда света от гледна точка на съответния проблем. Като оформяте вашите преживявания чрез въпроса, вие създавате контекст за отговора, в който да се впише, когато се появи. Нагледно това може да се види във филмите „Числото 23” и „Пи”. И в двата филма главните герои са обсебени от определена идея, която променя начина им на възприемане на света. В първия филм героят вижда числото 23 навсякъде. Във филма Пи главният герои математик и програмист търсещ името на бог изразено чрез числа, го вижда навсякъде – по рекламите, във вестниците. Как на практика ще ви повлияе задържането на определен въпрос в съзнанието:

– ако търсите в сайта www.google.com например, първото нещо което може би ще си помислете е „Добре мога ли да намеря отговора на въпроса си тук?”. Идеи за това как да търсите може да ви хрумнат и да ги пробвате.

– ако сте на купон и задържате вашият въпрос в съзнанието си вашите разговори ще бъдат насочени към вашият въпрос и възможните му отговори. Сигурно ще потърсите хора, които могат да отговорят на вашия въпрос.

– ако четете вестник поддържайки въпроса в съзнанието си, вашият избор за това какво да четете и начина на възприемане на информацията ще бъдат повлияни от въпроса

    Докато оставате фокусирани върху въпроса вие развивате любознателността и вниманието си. По този начин оглеждате въпроса от всичките му страни. Смисълът на този метод е двоен. От една страна да увелич нашата възприемчивост и да ни помогне да се замислим за това колко отговора може да има даден въпрос. И от друга, да ни помогне да развиеме нашата увереност, защото увереността е другият ключ към намиране на отговорите. Обикновенно когато сме объркани се намираме в сложна ситуация. Въпросите по принцип имат сложни отговори и не е чудно, че често се изправяме пред затруднения. Увереността и вярването, че отговорат ще се появи могат да ни помагнат да се справим с всичко това. И в това се изразява същността на този прост метод. Напомняйки си, че всичко което трябва да правим е да задържаме въпроса в съзнанието си, имаме възможност да се отпуснем и да оставим активното проучване на въпроса и притесненията настрана. По този начин оставяме ума ни и света да направят каквото е нужно за да достигнем до отговора на въпроса. Не задълбавайте във въпроса, просто гледайте на света по нов начин докато задържате въпроса в съзнанието си. Когато сме отпуснати имаме възможност да забележим нещо ново, което не виждаме от обичайната си гледна точка, което може да ни помогне да стигнем до отговора на въпроса. Затова тихият и релаксиран ум има велика творческа способност.

    3. Без критика – Строгостта на служителите от този контролно-пропускателен пункт е пословична. Всяка идея, хрумване или намек за иновация се инспектира в детайл. Критиците стрелят на месо по всяка креативна мисъл, подала нос извън строя. Единствения начин за преминаване от тук, е да сипем конска доза приспивателно в кафето на граничарите. Колкото по-дълго съумеем да ги държим добре упоени, толкова повече идеи ще пресекат границата невредими. За да заживеем креативен живот, имаме нужда от силна упойка за критиката. Хубаво би било, ако господин или госпожа Критика-Във-Нас периодически изпадат във временна кома. Критиката се поражда в човек поради една от основните характеристики на нашата психика – да филтрираме всичко, т.е. да съдим и оценяваме всяко едно нещо. Независимо дали постъпва от външната среда или се поражда в нас самите всичко се подлага на щателна проверка. Проверката е свързана с това дали даденото нещо отговаря и колко се вписва в нашето описание за света, доколко отговяра на очакванията на другите, доколо е общоприето. Тук като пример може да се даде Салвадор Дали, чиито идеи коренно се различават от описанието на повечето хора. Затова и се счита за един от най-добрите, ако ли не най-добрия сюрреалист. За преодоляване на тази врата може да се използва методът „Размишляване върху ПО”. Експерта по творчество Едуард де Боно измисля думата По за да разтърси човешкия ум. Той изброява няколко етимологии за тази дума. Едната е, че произхожда от думи като: хиПОтеза, предПОлагам и ПОезия. Другата е, че думата описва провокираща операция, един вид умствен метод за освобождаване на идеите и тяхното осъществяване. Но от където и да произлиза думата ПО, тя е велик инструмент за игра с различни идеи и за виждане на потенциални такива, без да бъдем уловени в детайлите. На практика провокативните операции са три основни вида, които де Боно нари ПО 1, ПО 2 и ПО 3. Всяка една от тях е полезна за провокиране на определен начин на мислене и за да задвижи творческата ситуация напред по различен начин. В случая за преминаване през вратата „Без критика” се използва първия вид такива операции наречени ПО 1. ПО 1 означава да се използва ПО за да се предпази „лошата” идея от прибързани преценки, за да може да бъде използвана като мост към истински добри идеи. Например ако обмисляте решения относно проблемите които среща космическата програма на Америка, може да си кажете „ПО космическата совалка трябва да бъде взривена на милиони парчета”. Обикновенно взривяването на космическата совалка ще бъде лоша идея, но ПО я „запазва” тази идея за да може тя да доведе до потенциално добри идеи. Вие не мислите и не осъждате тази конкретна идея, а се фокусирате върху идеите, които могат да ви хрумнат от нея. В този пример идея която може да ви дойде на ум е тази за няколко космически модули превозващи само един човек, които се съединяват в една по-голяма космическа станция в космоса. Не само че това ще бъде по-евтино за произвеждане, но и в случай на инцидент ще загине само един човек, а не цял екипаж.

   4. Протягане – На този изход от „кутията” можеш да се схванеш от чакане. Любопитното е, че всички пътници имат схващания – едни са се схванали като деца, други в пубертета, а трети наскоро. Схващанията им са причинени от разнородни неща – родителите им, някой значим преподавател или модел за подражание са ги ударили неочаквано с мнението си за тяхното творчество, колеги са ги уцелили с групови шеги, експертите са стоварили становището си върху тях. Всякакви схващания. Почти деформации. Креативният начин на живот е разтегляне: непрекъснато разтягане на мисловните ни мускули, безкраен диспут с възможното, опровергаване на невъзможното, надговорване, провокация. Хората, които преминават от тук обикновено ги сочат с пръст и казват за тях “Той е луд”, “Тя е ексцентрична” или “Той е находчив”, “Тя е иновативна”. Но тези хора са много малко. Повечето ги е страх да минат през тази врата заради мненията и очакванията на хората около тях. Ние и за момент не можем да се отпуснем и да бъдем себе си. А когато човек не може да изрази истинската си същност, творчеството изчезва. Почти всичко което прави е в рамките на общоприетото, общоудобреното, общопозволеното. Нашите действия са повтарящи се програми, стереотипи здраво закрепени от обществените нагласи и очаквания. Многократното им повтаряне прави нашето „схващане” неизбежно. Стереотипността в нашите действия и поведение рефлектира и е породено от стереотипното ни мислене и разсъждаване за всичко, което ни заобикаля. Вследствие на всичко това неминуемо се стига до момента, в който човек казва „Ежедневието ми е толкова скучно, сиво и еднообразно, че няма на къде повече”. А задаваме ли си въпроса кой е допринесъл за това то да се превърне в такова и кой може да го промени. Практиката, която може да се използва в случая се нарича „Да хвърлиш заровете”. Тя е свързана с творчеството не толкова от гледна точка на създаването на нещо, колкото до творенето в нашето ежедневие като цяло, до промяната на нашия начин на живот. Превръщането на всеки ден от поредния скучен в едно незабравимо приключение, каквото е и целият ни живот.

    Целта на този метод е да се излезе от рутината като се направи списък със задачи, забавления, книги за четене, вкючително и неща, които не ни се правят. След като списъкът е направен се тегли жребии, коя от всички тези възможности да се изпълни. Чрез този метод се постигат няколко неща:

– преодоляване на закостенялото мислене

– внасяне на повече забавление в живота ви

– въвеждане на новост и непредсказуемост в начина по който правим нещата

   Създателят на този метод Райнхарт казва: „Да хвърлиш заровете” е просто един от многото начини да се атакува сериозността. Ако направите списък с шест възможности, морални, неморални, амбициозни, тривиални, духовни, енергични и позволите на шанса да реши какво да правите, така предизвиквате сериозността във вашите действия. По този начин казвате няма значение какво правя. Когато жребият реши какво да правите, вие приемате този избор с цялото си сърце. Това е така наречената „контролирана глупост” на човека, който хвърля жребия. Контролирана глупост е термин, който Райнхарт взима от книгите на Карлос Кастанеда. Да действаш чрез „контролирана глупост” означава да действаш с убеждението, че твоите действия са безполезни, но въпреки това да ги извършиш и то с голямо внимание. Това е същността на този подход. Как на практика може да се приложи този метод? Следващия път когато сте оттегчени или депресирани направете списък с шест или повече възможности. Важно е в списъка да се включат и неща, които са ви неприятни, някои които са ви скучни, и понякога дори неща които ви плашат. Ценността на този метод е във възможността да „разтърсите” вашия живот, така както разтърсвате ръката преди да хвърлите заровете. Важно условие за успешното прилагане на метода е да изпълните това което са отредили заровете. В противен случай защо човек ще се занимава с този метод, освен за да осъзнае какво наистина иска.

  5. Свързване – На тази граница кипи мрежов маркетинг. Хора с общи интереси се срещат и откриват, че са съмишленици. Неща, които нямат очевидна връзка помежду си, се комбинират. Безполезни сами по себе си елементи, дават оригинално практично съчетание. На тази граница са измислени неща като непрактично малко листче плюс слабо тиксо. Творческият начин на живот е постоянно намиране на неизвестното от сбора на две или повече тривиални неща. Творческия начин на живот предполага съмишленици, връзки и общуване, защото цялото е повече от сбора на своите части. За преминаване успешно през тази врата на „кутията” може да се използва методът „Засили връзките”. Този метод е процес на бързо генериране на много сложни идеи от ограничен запас от прости идеи. Процесът на морфологично засилени връзки е сравнително стар. Пример за това са детските книжки, в които можете да комбинирате главата на жираф с тялото на хипопотам и опашката на риба. Основният начин за създаването на засилени връзки е прост и лесен:

  1. Направете списък на възможните свойства на обекта, който искате да създадете, като направите по една колона за всяко свойство. Например свойствата могат да включват: цвят, размер, форма и т.н.
  2. В колоната под всяко свойство напишете колкото можете повече негови стойности. Например за цвят може да напишете всички цветове на дъгата, включително черно, бяло и сиво.
  3. Накрая произволно комбинираите стойностите на отделните свойства многократно, като вземате само една стойност от всяка колона. В нашия пример трябва да се комбинират един цвят, един размер и една форма.

   Всъщност първа и втора стъпка представляват морфологичен анализ, а трета стъпка е морфологичното засилване на връзките. Резултатът ще бъде произволно създаден списък с различни възможности. Повечето от тях вероятно ще бъдат интересни и могат да ви помогнат да стигнете до това, което наистина търсите. Чувствайте се свободни да си нагодите резултатите към това, което ви трябва. Може да направите този метод с лист и хартия, на ръка, но също така може да използвате компютър за него, като използвате специално изработени програми за целта.

   6. Тишина – Тази врата е връзката и прехода от съзнателното към подсъзнателното. Докато за да минем през другите врати трябва да използваме нашето произволно внимание и съзнателно да се насочим, то тук трябва само да останем в покой и да съзерцаваме това, което ще изплува от дълбините на нашето подсъзнание. Тишината е ключов момент в много практики и медитации за постигане на вътрешен покой и по-дълбоко самовглъбяване. Тази вратичка и техниките свързани с нея са като преход от методите работещи със съзнанието и свързани с будното сътояние към практиките свързани със състоянието на сън, работещи с нашето подсъзнание.

    Силата на мълчанието е огромна. Не случайно е казан изразът „Мълчанието е злато”. Човек обаче рядко остава в мълчание сам със себе си. Мълчанието има особена сила. То изостря вниманието ни към това, което е в нас и това, което е около нас. Кара ни да започнем да забелязваме, да се вслушваме и да се вглеждаме. Ще ви представя два начина, чрез които можете преднамерено да използвате мълчанието, като катализатор за творчеството.

   Първият се нарича „Утринни страници”. Този метод ни дава шанс да чуем себе си. Това е форма на мълчание, чрез която предоставяме възможност на потиснатите, пренебрегнати и лишени от глас части от нас да излязат наяве. Същността на метода се изравя в следното: Вечерта преди да си легнете си пригответе до леглото три станици за писане и химикал или молив. На сутринта веднага след като се събудите, още преди да се разсъните напълно, започнете да пишете. Записвайте всичко, което ви минава през ума, без да се цензурирате и без да го подреждате и оформяте. Регистрирайте всяка прелитаща мисъл, идея, образ. Ако нямате за какво да пишете, пишете за това. Не спирайте, докато не изпишете три страници. И така всеки ден.

    Ползата от утринните страници е в това, че признаваме всичко, което е живо в нас в момента. И признавайки го, му даваме възможност да изчезне и да освободи ума ни от себе си. Когато позволим на натрупаните, премълчани и пренебрегнати мисли, чувства и състояния да се проявят и да си отидат, ние отваряме пространство за пораждането на нови креативни идеи да заемат мястото им.

   Вторият метод свързан с тишината се нарича „Задържане”. Методът на задържането ни спасява от “преждевременна артикулация”. Много от идеите ни умират от недоносване, защото веднага след като ги заченем ни се иска да ги разкажем на целия свят, да се похвалим какво сме измислили и какъв е най-новият ни проекто-проек. Как да не позволяваме това да се случи с поредната ни идея, за да може тя да види бял свят. Следващия път, когато ви хрумне нещо замълчете. Продължавайте да мълчите. Не говорете с никого за тази идея. Останете насаме с тази идея, въпреки непоносимия сърбеж, предизвикан от желанието да я разкажете. Дайте й време да се оформи. Оформете визия за осъществяването й. Въплътете я в проект. Чак тогава вече може да говорите …. и то с тези, от които зависи осъществяването на проекта ви.

    Какво същност става и защо не трябва да говорим за да можем да реализираме идеите, които ни хрумват? Говоренето е заместител на действието и поради тази причина разказвайки идеята си преждевременно, се лишаваме от енергията да я осъществим. От тук ни става ясно, защо хората, които много приказват нищо не правят.

    Методи свързани със спящото състояние

   Дотук разгледаните методи са свързани с будното състояние на човек. Но ако съзнанието на човек представлява океан и на повърхността се намира неговата съзнателна сфера, то колкото по-надълбоко се слиза толкова повече се достига до несъзнаваното. То се проявява активно в сънно състояние, тъй като през дена е подтискано от съзнанието. Навлизайки в подсъзнанието ние първо се сблъскваме с хипнагогното състояние или това състояние, в което изпадаме когато заспиваме. Продължавайки нататък и заспивайки дълбоко достигаме до така наречения REM сън или състоянието в което се появяват сънищата. Тук вече сме се потопили дълбоко в нашето подсъзнание. Човек може да използва така както будното състояние, но също и хипнагогното и това на REM-съня за своя творчески процес. Как може да стане това? Както при будното състояние така и тук има методи, които могат да ни помогнат да използваме нашето подсъзнание за събуждане и съживяване на нашето творчество.

    1. Методът свързан с хипнагогното състояние се нарича „Изследвай своя мозък със сонар”. Това е метод за сканиране на нашето подсъзнание в търсене на нови идеи по време на хипнагогния сън. Той е подобен на методите използвани от Салвадор Дали и Томас Едисон. Други творци, които са използвали този метод са: Алберт Айнщайн, Вагнер, Рей Бредбъри, Чарлз Дикенс, Едгар Алън По, Лев Толостой, Марк Твен. Всички тези творци са открили, че хипнагогното състояние е бездънен кладенец за творчески идеи.

   Хипнагогията е състояние на ума между будно и спящо състояние. Някой изследователи правят разлика между хипнагогията, която се случва когато заспиваме и хипнопомпията присъща на момента на събуждане. В случая се използва хипнагогното състояние. Методът „Сонар” ви позволява да изследвате вашия ум по време на сън, подобно на подводницата, която изследва дълбините на океана. За прилагането на този метод е нужно тихо и удобно място и подръчни материали за водене на бележки. Ляга се по гръб на легло или се сяда в удобно кресло. Лакътя на едната ръка се поставя на ръба на леглото или на страничната облегалка на креслото така, че ръката да сочи нагоре. Китката може да се отпусне ако така е по-удобно. Вниманието се фокусира върху проблема или въпроса, който ни интересува. Целта е да се премине в сънно състояние с внимание фокусирано върху проблема. В резултат на унасянето в дрямка, изправената ръката съвсем естествено ще падне. Когато това стане и човек се събуди е момента, когато трябва да се запишат всички идеи който са се появили по време на хипнагогното състояние. Този процес може да се повтори колкото пъти желаем. В зависимост от това колко дълбоко човек е заспал неговата ръка може да не падне, а само да потрепери. Няма проблем ако това е достатъчно за да се събудите и да запишете интересните мисли и картини, които са ви дошли по време на хипнагогното състояние.

    При хипнагогното състояние мисловния процес се обръща навътре към самите нас. Мозъкът преминава от алфа и бета вълните нормални за будното състояние към дълбоките делта и тета вълни характерни за по-късните етапи на съня. С няколко или никакви сензорни опори по време на хипнагогията, спящият започва да халюцинира. Подобен феномен се наблюдава по време на експириментите във вани предизвикващи сензорна депривация. Докато сензорните възприятия изчезват, концептуалните граници също се размиват или изчезват. Това означава, че границите на егото са изгубени. Днес много когнитивни психолози вярват, че размиването на концептуалните рамки е основният механизъм на творчеството.

   2. Следващият метод наречен „Водене на съновен дневник” навлиза по-навътре в човешкото подсъзнание и е свързан със сънищата, които сънуваме. Сънищата могат да предложат голямо богатство на творчески идеи под формата на красиви картини, сюжети за художествени произведения, дори идеи за нови изобретения. Ако искаме да направим връзка със съновня свят и да се възползваме от неговото богатство това е най-лесният начин. За разлика от методът „Онар”, който изкарва идея или обект от хипнагогното състояние до повърхността на човешкото съзнание, представена от будното състояние, този метод отива още по-дълбоко, до състоянието на REM-сън. И тук всичко с което се сблъска човек също може да бъде изкарано на повърхността. Това може да се постигне по следния начин с този метод. Воденето на съновен дневник е много лесно. Просто сложете до леглото си лист хартия и химикал, и когато се събудите на сутринта запишете ключовите думи свързани със сънищата, които си спомняте. Ако се събудите на сутринта и не си спомняте нито един сън не бързайте да ставате и да записвате в дневника, че не сте сънували нищо. Това не е вярно, защото човек сънува около 5-6 съня за осемчасово спане. За да си спомнете нещо от тези 5-6 съня, когато се събудите не мърдайте изобщо. Насочете вниманието си навътре към самите вас. Не мислете за нищо друго. Претърсете паметта си за някакви остатъчни фрагменти от сънища. Ако се появят такива фокусирайте се върху тях и може да успеете да си пропомните целия сън свързан с тях. На ум започнете да си водите бележки за припомнения сън. Не мърдайте! Не ставайте от леглото! Ако станете прекалено бързо ще забравите всичко освен чувството, че сте си припомняли някакъв неясен сън. Намерете ключови думи, които описват вашето преживяване и ги запомнете. Продължете да изследвате паметта си за съответния сън и да си водите бележки на ум. Когато сметнете, че имате главните части от него, направете изречение от ключовите думи. Повторете си го многократно на ум за да го запомните, така както си повтаряте някакъв телефонен номер. След това вече може да станете и да запишете тези ключови думи. После бързо започнете да пишете подробности около тях. Сънят ще остане в ума ви и спомените за него ще бъдат напълно интегрирани във вашата ежедневна памет.

    В началото може да си спомняте само по един сън на вечер. Ако продължите да използвате този метод редовно ще започнете да си спомняте по два и повече съня за вечер. Може да стигнете до момент, в който ще си спомняте по четири-пет съня и ще се събуждате по време на нощта за да си запишете поредния сън. Тъй като това пречи на нормалното спане може да го прекратите винаги, когато пожелаете. Просто престанете да обръщате внимание на вашите сънища и всичко ще се нормализира.

   3. Последният, явяващ се най-радикален и труден метод, който навлиза най-дълбоко в нашето подсъзнание е този на осъзнатите сънища. Подобно на предния той е свързан със състоянието на REM-сън, но тук се работи не със спомените за съответния сън, а директно със самият сън. Целта на този метод е да осъзнаем че сънуваме по време на сън. Постигайки тази осъзнатост ние директно взаимодействаме със съновния свят. По този начин може да черпим не само идеи както при методът „Водене на съновен дневник”, но и да участваме активно в съня. Това ни позволява да направим и опитаме неща, които по принцип ни е трудно и невъзможно да реализираме в будно състояние. Така съновния свят се явява като тренировъчна площадка. За постигане на осъзнатост в съня има много и най-различни методи, но главно това може да се постигне по два начина. Първият и може би по-трудният е да навлезем осъзнато в сънуването. Това означава заспивайки да запазим будното си съзнание и по този начин да започнем да сънуваме знаейки, че сънуваме. Вторият и по-често срещан начин на осъзнато сънуване е да заспим нормално и по време на някой от сънищата да осъзнаем, че сънуваме. За успешното прилагане на първия начин от голямо значение има състоянието на ума и съзнанието по време на заспиване, отсъствието на мисли и насочеността на вниманието. С прилагането на втория начин е свързана функцията на съзнанието наречена проверка на реалността. По принцип тази функция е изключена тъй като човек не подлага на съмнение реалността нито в будно състояние, нито в спящо. Тук целта е тази функция да се включи чрез многократни проверки на реалността още в будно състояние. Проверката на реалността може да става по най-различни начини. Основното тук е човек да се сети да я прави регулярно. Вследствие на тези многократни проверки функцията „проверка на реалността” става активна и се пренася и по време на сън. В резултат на това рано или късно човек стига до момента, в който прави такава проверка на реалността и по време на сън. Това е и момента, в който той разбира, че сънува. От тук нататък се разкриват неограничените възможности на съновния свят.

   Хората сме творчески същества, създатели и проводници на новото. Всеки един от нас в една или друга степен е творец. Творчеството съществува във всяка една сфера на човешкия живот. То не е нещо отделно, което правим. Творчеството може да се прояви във всяка една от трите основни сфери на дейност в нашия живот – и в играта, и в ученето, и в работата. И когато това стане тези три сфери се сливат в една, придобивайки единна характеристика – тази на играта. Творчеството представлява игра с неограничения брой възможности и тяхното проявление, в която и да е сфера на живота ни. В тази връзка ще се позова на един източен термин, който всички са чували. Източното бойно изкуство известно като „кунг-фу”. Но „кунг-фу” не е само бойно изкуство. В превод „кунг-фу” означава – умение. От тук всеки един може да владее определено кунг фу. Готвача, бармана, калиграфа, дори чистача може да прилага кунг-фу извършвайки своята дейност. Творчеството съществува и може да се прояви във всяко едно човешко действие. Ние хората без изключение сме негови проявители. За да стане обаче творчеството част от живота на човек той трябва да излезе от стереотипното си мислене, поведение и възприятие. Това обаче не се постига толкова лесно, защото колкото повече човек продължава да действа и мисли по-една и съща схема, толкова повече отъпква коловоза, в който е затънал. А отвъд него се намира творчеството с присъщата му импровизация носеща със себе си безкрайните потенциални възможности.

Източници: “Mind performance hacks”, “Exploring the world of lucid dreaming”

Твоят коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *