Не съм правила никакъв боклук цели 4 години. Ето как изглежда животът ми.

Живеем в свят, пълен с боклук, с нации, които генерират 1.3 билиона тона отпадъци годишно. И колкото по-урбанизирана и индустриализирана става една държава, толкова повече отпадък произвежда. Да – това, че не живеем затрупани от купчини боклук и не го виждаме пред себе си, ни пречи да осъзнаем величината на проблема, дори когато ни се представя с тревожни цифри.

Нашите отпадъци биват ефективно отстранявани от погледа ни, което пък ни предразполага да си мислим, че не е все пак толкова много. Но какво ще стане, ако не беше толкова лесно просто да си хвърлиш нещото в коша за смет, после в контейнера за отпадъци, после фирмата за чистота да ги извози до градското депо? Това, че боклукът не стои пред прозорците ни, не означава, че не съществува. Ако боклукът, който изхвърляме, се трупа в къщите ни, скоро ще установим, че произвеждаме адски много и със сигурност ще мислим и действаме различно, ако сме изправени пред угрозата той да ни затрупа. Факт е обаче, че отпадъците ни наистина застрашаватнас и нашата планета, и с темповете, с които ги увеличаваме, скоро ще стигнат и до прозорците ни.

А какво би станало, ако не допускаме отпадъци?

Може би в първия момент всеки ще си помисли, че това е невъзможно.

Но едно момиче от Ню Йорк не само прави невъзможното реалност, но и споделя с нас своята история. Тя живее вече четири години с нулев отпадък.

Запознайте се с Лоран Сингър

Казвам се Лорън, на 23 години съм, живея в Ню Йорк и не правя боклук. Наистина. Нямам кофа за боклук, нямам отпадъци. Нищо!

В следващия клип може да видите всичкия боклук, който всъщност Лорън е направила за цели 4 години. Събира се в един буркан! Впечатляващо нали? За повечето от нас, това е по-малко от боклука, който правим за един ден.

Знам какво си мислите: Това момиче е тотално хипи. Или лъжкиня. Или не съществува. Но уверявам ви, не съм нито едно от тези неща. Освен това, което в действителност съм.

Не винаги съм била човек, който живее с нулев отпадък.

Започнах да се променям преди около пет години, когато се записах да уча екология и околна среда в Нюйоркския университет, захванах се с протести срещу големите нефтени компании, станах член и председателствах клуб, който всяка седмица се събираше да обсъжда теми за околната среда. Възприемах се като „супер-екологична“ или както баба ми ме наричаше „прегръщач на дървета“. Всеки си мислеше за мен, че съм момиче, което знае как да води устойчив живот и че давам своя пълноценен принос за планетата, нали така.

Грешка!

На една от лекциите, които посещавах, идваше един студент, който винаги носеше пластмасова торбичка вътре с еднократна пластмасова кутия храна, пластмасова бутилка вода, пластмасови прибори и пакет чипс. Лекция след лекция го наблюдавах как изхвърля тези отпадъци в боклука и ужасно се ядосвах. Ядосвахму се и мърморех, но никога всъщност не казах или направих нещо по въпроса. Но пък това ме подлудяваше.

Един ден бях особено разстроена и се прибрах в къщи, за да си направя вечеря и да забравя за това, но когато отворих хладилника си направо замръзнах. Осъзнах, че всяко нещо в хладилника ми беше опаковано или пакетирано в пластмаса по един или друг начин.

Това беше първият ден в живота ми, когато се погледнах отстрани и си казах – „ТИ, ЛИЦЕМЕРКА такава!“. Та нали бях зеленото момиче, а не пластмасовото момиче! Какво съм правила през целия си живот? Ето това беше моментът, в който реших да премахна всичко пластмасово от живота си.

Да се откажа от пластмасата означаваше да се науча да приготвям всички пакетирани неща сама.

Това включваше всичко – от пастата за зъби до почитстващите препарати, всички неща които не знаех как да направя и за които трябваше тепърва да науча как се правят. Започнах със задълбочено онлайн проучване. Един ден попаднах на блог, наречен „Нулеви отпадъци у дома“. Блогът представяше живота на Беа Джонсън от Калифорния– съпруга и майка на две деца, която води със семейството си живот, лишен от отпадъци.

Помислих си – ако едно четиричленно семейство може да живее с нулев отпадък, заничи и аз – едно 21-годишно момиче (тогава) от Ню Йорк,ще мога със сигурност.И ето че скочих в дълбокотоJ. От този момент нататък съм елиминарала почти всякаква пластмаса от живота си.

Как стигнах от елиминиране на пластмасата до нулев отпадък?

На първо място спрях да купувам пакетирани продукти и започнах да си нося собствени торби и буркани, в които да слагам насипните продукти в супермаркета.

Спрях да си купувам нови дрехи и преминах само на дрехи втора употреба. Продължих да приготвям сама всички козметични продукти и почистващи препарати. Намалих значително всички излишни неща в живота си – като например шест съвсем еднакви шпатули,  10 чифта джинси, които не бях носила от ученическите си години, или трилион декоративни джунджурии, които нямаха никакво значение за мен – като ги продадох, раздадох на приятели или дарих.

И, което е по-важно – започнах да планирам избягването на потенциално прахоснически ситуации: като начало просто започнах да казвам „Не, благодаря“ когато ми пледлагат пластмасова сламка в заведение, найлонови или хартиени торби, както и хартиени разписки.

Разбира се, промяната не стана за една нощ.

Процесът отне повече от година и ми коства много усилия. Най-трудното нещо обаче беше да обърна поглед навътре в себе си, студентката по екология,  флагмана на устойчивостта, и да осъзная, че не водех живот, който съответства на моите ценности.

Осъзнах, че докато само показвах искрена загриженост за много неща, не осъществявах всъщност собствената си философия. Веднъж разбрала това, си позволих промяна, която оттогава прави живота ми по-добър всеки ден. Ето само малко от нещата, които се подобриха, откакто заживях без отпадъци

     1. Спестявам пари

Когато пазарувам, си правя списък с храните, от които имам нужда, така съм подготвена и не вземам импулсивно скъпи неща, които не са ми нужни. В допълнение, когато купувам насипно, не ми се налага да плащам допълнително за опаковката.

Що се отнася до гардероба – не купувам нови дрехи, пазарувам само втора ръка и така получавам невероятни отстъпки дори за маркови стоки.

    2. Храня се по-добре

Тъй като купувам само непакетирани храни, изборът ми на нездравословна храна е сведен до минимум. Вместо това се храня с органични плодове и зеленчуци, насипни зърнени и бобови харни, като всичко е според сезона, тъй като фермерските пазари предлагат чудесни  непакетирани продукти през цялата година.

    3. По-щастлива съм

Преди да премина към живот без отпадъци, често тичах към супермаркета в последния момент преди да затвори, защото бях пропуснала нещо, поръчвах храна за вкъщи, защото нямах нищо за ядене, постоянно бях в дрогерията за този крем или онзи лосион, постоянно чистех само заради купищата джундурии, които бях натрупала.

Сега типичната ми седмица включва едно ходене за пазаруване, за да си набавя всички съставки, които ми трябват. Това е ходене не само за купуване на храна, но и за продукти за красота и почистване, тъй като всички неща, които ползвам сега, могат да бъдат направени от прости ежедневни съставки. Не само че е по-лесно и без стрес, но е и много по- здравословно (без токсични химикали!).

Никога не съм очаквала, че изборът ми да живея без отпадъци ще доведе до това да водя живот с по-висок стандарт. Мислех си, че просто вече няма да ходя да изхвърлям боклука. Но това, което първоначално беше решение за промяна на стила на живот, доведе до създаването на блог „Боклукът е за идиоти“, който стана катализатор в общуването ми с интересни, подобно мислещи хора, и в крайна сметка приятели.

“Много хора си мислят, че всичко трябва да се промени за един ден. Но това е един бавен и постепенен процес. Правех нещата едно по едно, затова беше наистина лесно. Не съм променила живота си изведнъж.”

Това развитие също доведе до напускането на позицията ми като Мениджър устойчивост в Отдела за опазване на околната среда на Ню Йрок, където започнах след завършването си, и до основаването на моята собствена фирма с нулев отпадък The Simply Co., в която произвеждам ръчно и продавам нещата, които се научих да правя сама в последните няколко години.

Не започнах да живея в стил „нулев отпадък“, за да правя изявления – започнах да живея така, защото живот без отпадъци за мен е възможно най-добрия начин, който знам, че напълно съвпада с разбиранията ми и това, в което вярвам.“

Всяка малка крачка може да бъде начало на голяма промяна.

Приемете за себе си от вдъхновението на Лоръни предайте и на други, които мислите, че могат да се възползват от идеите и историята ѝ!

Очаквайте следващата ни статия по темата – Как да водим живот без боклуци…

Източник: Mind Body Green, Collective evolution

Твоят коментар