Осем начина, чрез които училището прави децата глупави и депресирани

Предполага се, че училището помага на децата да станат зрели, осъзнати, отговорни и интелигентни възрастни, които са усвоили изкуството да се живее и които могат да дадат своя принос за по-добър свят.

Училището като такова не може да бъде повече от това. Всъщност обаче, училището, така както съществува на повечето места на нашата планета, помага единствено да се възпира детската интелигентност и да обременява децата със стрес и грижи, което и води до хаотичността на света, в който живеем.

Вижте осемте начина, по които училището прави децата глупави и депресирани:

1. Училището учи децата да се съобразяват (съгласяват)

В училище децата биват учени да се подчиняват на заповеди и сляпо да следват това, което им е казано.

На децата се казва какво да правят, независимо дали им харесва или не. Казва им се да седят с часове на чина, без да се оплакват, да не правят нищо друго освен да запомнят информация, която най-вероятно няма да им е нужна никога през живота им. Казва им се кога да говорят, кога да се движат, даже кога да отидат на тоалетна.

Лека полека децата спират да се доверяват на своя вътрешен глас и започват да се съгласяват с това, което се иска от тях.  Това съобразяване ги потиска неимоверно и за никого не е изненада, че ги прави депресирани и неудоволетворени.

2. Училището учи децата какво да мислят, а не как да мислят

Училището не учи децата как да развиват своя капацитет да мислят логично, когато им е предоставена информация, така че да достигнат до свои собствени заключения.

Напротив, децата са принудени да вярват в нещата, на които са учени, независимо дали те са истина или не, и дали са в съгласие с тяхното собствено детско разбиране или не.

Така тяхното критическо мислене е възпрепятствано и в резултат децата се превръщат в глупави автомати.

3. Училището не учи децата да бъдат креативни

Въображението на децата е необуздано, но училището прави чудеса, за да го потисне.

Децата могат да бъдат невъобразимо креативни, но изкуствата са почти несъществуващи в повечето училища по света, тъй като кариера в областта на изкуствата се възприема като непечеливша.

Наместо да се позволява на децата да изследват себеси спонтанно, изразявайки своите съкровени мисли и чувства чрез картини, музика, театър и така нататък, те в повечето време са затворени между четири стени, изучавайки скучни неща, които не означават нищо за тях и не правят нищо, за да им помогнат да култивират разума, сърцето и духа си.

4. Училището учи децата да се страхуват от провал

Грешките ни учат да израстваме като по-мъдри същества, но училището учи децата да се страхуват от провал, като че ли да сгрешиш е някакво зло, което трябва да се избягва.

На децата в училище им се казва да учат единствено, за да минат изпитите, а тези, които не са успели на изпита биват унижавани, понякога подигравани, сякаш неуспехът им означава, че те самите са провал.

Така децата се приучават да дават най-доброто от себеси най-вече за да избегнат грешките, което единствено ги възпира да опитват отново и да постигат цели, които биха пожелали по-късно в живота си, страхувайки се да не се натъкнат на евентуален провал.

5. Училището учи децата, че играта е нещо лошо

Децата намират огромна радост в играта, забавлението, смеха, правенето на неща без друга причина освен играта като такава. Играта кара сърцата им да туптят от радост и превръщат живота им в празник.

Бавно, бавно, обаче, докато децата растат, те биват учени, че играта е нещо лошо,тъй като не е продуктивна и следователно трябва да бъде възприемана като губене на време.

В допълнение, те биват учени да бъдат сериозни, стегнати, загрижени за бъдещите резултати, което единствено ги депресира, тъй като не им позволява да се отпуснат в настоящия момент и да се насладят на цялата красота, която животът може да им предложи.

6. Училището учи децата да не се вслушват в гласа на сърцето си

За разлика от възрастните, децата са в близка връзка със сърцето си.

Въпреки това, след години на социално формиране, когато самите те станат възрастни, вече са създали бариера към сърцето си, като така става невъзможно да чуят неговия глас.

Това формиране се случва предимно в училище, където почти всеки ден децата биват насилвани да правят неща, които мразят, които намират за скучни или безмислени, но за които са учени, че ако ги правят – ще бъдат възнаградени от обществото.

Като резултат те развиват навика да не се доверяват и да не следват вътрешния си глас, и следователно изгубват връзка с това, за което бие сърцето им.

7. Училището учи децата да асоциират парите с успеха

Друг начин, по който училището прави децата тъпи и депресирани, е като ги кара да бъркат паричната печалба с успешен живот.

В училище децата научават, че първостепенната цел в живота им е да печелят добра заплата. Казва им се, че трябва да пожертват близо една трета от живота си, за да се насилят да учат и да правят определени неща, само за да получат образователна степен, която ще им позволи по-късно да работят като роби на корпорациите.

Така децата спират да преследват страстта си, която дава цел и смисъл на живота им, а вместо това правят глупави неща, които само затормозяват душата им и които им помагат да оцелеят, но не и да живеят истински.

8. Училището учи децата да жертват днешния ден заради утрешния

Настоящият момент е всичко, което имаме. Бъдещето, както и миналото, не съществуват и ако им отдаваме твърде много внимание, няма да бъдем способни да се радваме тук и сега.

Повечето хора обаче не се наслаждават на настоящия момент. Вместо това те винаги се стремят да постигнат нещо в бъдеще време, което веднъж постигнато ще ги направи осъществени и щастливи.

Този манталитет е проникнал в тях чрез училищното образование. В училище децата биват карани да вярват, че ако жертват днешния ден за учене и следване на заповеди, ще бъдат възнаградени в бъдеще.

По този начин обаче, докато непрекъснато се фокусират върху бъдещето, губят целия си настоящ живот и накрая се изпълват със съжаление, което води единствено до огромно душевно страдание.

Източник: The unbounded spirit

Твоят коментар