Парадигмите са предназначени да бъдат променяни

„Един нов вид мислене е жизненоважен, ако човечеството иска да оцелее и да премине към по-висши нива…” – Алберт Айнщайн

През изминалите 100 години западните учени ни представиха един по-дълбок поглед към Вселената, Живота и Природата, като творчески и единен самоорганизиращ се процес. За съжаление, повечето съвременни общества все още следват остарели идеи и предположения, които не отразяват тази нова парадигма.

Алберт Айнщайн, наред с много други, е знаел това. За да оцелеем като вид, е крайно необходимо да променяме парадигмите, като развиваме начини на мислене (и поведение), които да отговарят повече на функционирането на човешкия живот и природните системи.

Всяко „нещо”, което съществува във Вселената, е динамична и сложна система, взаимосвързана с други системи, която непрестанно се движи и променя; не толкова статично „нещо”, а по-скоро един еволюиращ и трансформиращ творчески процес.

Ясно виждаме как галактиките и ураганите се въртят, континентите се движат, обществата се променят, децата растат, реките текат, артистите творят, приятелствата се заформят, цветята цъфтят. По този начин природата еволюира, расте и се променя, като всичко е взаимосвързано и непрестанно изменящо се… атомите и молекулите се свързват и след това разделят, преустройвайки се сякаш цялата Вселена е жива.

Съвременната наука за системите се доближава до едно цялостно разбиране, което ни помага да разпознаваме модели, процеси и принципи, които засягат широк спектър от физически структури, съществуващи навсякъде около нас. Човешките същества са жива част от това, ние съществуваме като творчески изразявания на сложните взаимосвързани системи, които се променят и еволюират в нашата Вселена.

Това е породило едно ново оценяване на връзката ни с Космоса, едно по-дълбоко разбиране (и духовно преживяване) при много учени, че сме част от едно по-голямо цяло. Както се е изразил Айнщайн:

„Обичам да възприемам Вселената като едно хармонично цяло. Всяка клетка има живот. Материята също има живот; тя е статична енергия.”

Възгледът за системите е с древен произход

Подобни възгледи за парадигмата на Природата са възниквали и в други култури и епохи. Преди близо 2000 години римският философ Цицерон е описал Вселената, като единно поле от взаимозависими връзки, и написал прочутото “Omnia vivunt, omnia inter se conexa”„Всичко е живо, всичко е взаимосвързано.”

Император Марк Аврелий е споделял подобен възглед, че цялата Вселена е едно живо същество:

„Никога не забравяй, че вселената е жив организъм, притежаващ една субстанция и една душа, придържащ всички неща в едно съзнание и създаващ всички неща с една единствена цел – те да работят съвместно, като завихрят, заплитат и завързват всичко случващо се.”

В древен Китай философът Лао Дзъ е описвал Вселената, като единен, динамичен процес, направляван от това, което той нарекъл Дао, или „Пътя” на Природата. Целта на даоистката философия е да се свържем с този път, да се научим как да уравновесяваме противоположните сили, да мислим (и да се движим) в хармония с естествения свят и Вселената.

През 19-ти век американски трансценденталисти, като Ралф Уолдо Емерсън и Уолт Уитман, споделяли подобен възглед в своите трудове. Също като Винсент ван Гог, те са гледали на Вселената и Природата, като на динамично единство, като на непрекъснато променящо се космическо цяло.

„Всеки един детайл в природата, било то листо, капка, кристал, миг от времето, е свързан към цялото и участва в съвършенството на цялото. Всяка частица е микрокосмос сама по себе си и точно отразява подобието на света.” – Ралф Уолдо Емерсън

През 20-ти век Алберт Айнщайн (и други учени) са споделили с нас схващането, че красивите еволюиращи структури в нашия живот (и цялата Вселена) оформят едно взаимозависимо единство, че всички части (включително и нас самите), които сме смятали, че са отделни, са всъщност взаимосвързани. Съвременният системен учен Фритьоф Капра описва възникващата парадигма на системите в науката по следния начин:

„Открихме, че материалният свят в крайна сметка е мрежа от неделими модели взаимовръзки. Също така открихме, че планетата като цяло е една жива, саморегулираща се система. Възгледът за човешкото тяло като машина и за ума като отделна същност бива заменян от друг, който възприема не само мозъка, но и имунната система, телесните органи и дори всяка една клетка, като една жива, когнитивна система. Покрай това ново акцентиране върху сложността, нелинейността и моделите на организация бавно възниква една нова наука на качествата. Ние наричаме тази нова наука „системен възглед за живота”, защото тя включва един нов вид мислене – такова  с оглед на взаимоотношения, модели и контекст. В науката този вид мислене е известен като „мислене на системите” или „системно мислене”.

 Ръководещата парадигма на човечеството трябва да се промени

За съжаление, връзката ни с (и оценяването на) космическата мрежа от естествени системи, която ни крепи (и ни е създала), бива пренебрегвана покрай светските дела, опасенията от война и материалистичните боричкания за власт на високотехнологичните цивилизации.

Повечето съвременни хора до такава степен са погълнати от политика, войни, кариера, технологични иновации, пристрастяващи удоволствия и стремежи към икономическо господство (или сигурност), че вече рядко се замислят (или изпитват благодарност за) взаимозависимостта ни с Природата и цялата Вселена. Това просто не изглежда да е основна ценност или приоритет.

На работа преживяванията ни биват разделяни в категории от време и крайни срокове, при което вниманието на хората бива съсредоточено върху рутинни задачи, които трябва да бъдат изпълнени. У дома пък сме затрупани от финанси, домакински задължения, домашни тревоги, междуличностни борби и безкрайни всекидневни проблеми, които трябва да бъдат разрешени. Рядко се сещаме да „отделим време” да погледнем през прозореца и да почувстваме връзката си с останалия Космос.

В училище се набляга върху тестове и събиране на данни с цел младите хора да бъдат подготвени за университета и работата. Ние учим децата за отделните части на физическото им тяло и структурите в Природата, но не полагаме почти никакви усилия към това те да почувстват Вселената, като едно цяло, или да разберат връзката си с всичко съществуващо.

Ние ги учим, че екологията, физиката, биологията, астрономията, икономиката, социологията, психологията, политиката, историята, религията, изкуството, литературата, поезията и химията са напълно отделни сфери (и трябва да си останат такива). Всичко бива раздробено на части, всяко познание трябва да бъде запомнено, категоризирано и обособено.

Рядко се случва да бъде показано на децата как тези парчета си пасват едно друго. Почти не се обсъжда как възникващият в съвременната наука възглед за Вселената като единно цяло може да бъде съотнесен към изкуството на Ван Гог, философията на Лао Дзъ, религията в Древен Рим, духовните идеи на Алберт Айнщайн или поезията на Уалт Уитман.

Малцина само придобиват представа за общата картина на Науката или духовните изводи, за това как биологичното им израстване е израз на вселенското творение, напътствано от ДНК-то на предците им, подхранвано от телата на майките им, с клетъчни системи, захранвани от слънчевата енергия, която е била предадена от молекулите глюкоза в листата на растенията, които са уловили фотони от най-близката звезда – слънцето.

Господстващата парадигма на цивилизацията е съсредоточена върху икономическото оцеляване

Материалистичните общества са до такава степен съсредоточени върху икономическото оцеляване, че повечето хора не обръщат внимание на взаимовръзките и синергичните процеси, които поддържат нашия живот. Това се отнася най-вече за йерархичните „цивилизовани” култури и техните езици, които са се развивали (с течение на вековете) с цел да движат икономиките, а не да ни помагат да изпитаме едно чувство на единство и връзка с Природата или Вселената.

„Обикновено хората разделят реалността на отделни дялове и по този начин пропускат взаимозависимостта между всички феномени. Да виждаш едно във всичко и всичко във едно означава да преодолееш голямата преграда, която стеснява възприемането ни на реалността.” –  Тик Нят Хан

Умовете ни са тренирани да разделят света на дуалистични категории, като правилно/грешно, добро/зло, победител/загубил, развит/примитивен, ние/те, без да осъзнаваме, че това са отражения на нашите вярвания, а не реални характеристики на света.

Строгите категории на езиковите ни системи влияят върху това как ние осмисляме (и усещаме) всичко около нас. Ние виждаме себе си като отделни от останалите човешки същества и от Вселената, към която принадлежим.

Вероятно поради факта, че господстващите войнствени цивилизации са били толкова успешни в своите войни и завоевания, ние сме свикнали да гледаме на проблемите, като на нещо, с което трябва да се борим, вместо да разберем по-холистично, или като симптоми на нашите хищнически и обособени начини на мислене.

С идването на земеделската революция и последвалия скок в човешкото население, сигурно е било особено трудно за страните в Европа и Близкия Изток, където по всяко едно време е можело да настъпи вражеско нашествие от съседните страни. Една от тъжните истини на историята е, че онези племена и култури, които са се научили как да съжителстват мирно, били изправени пред риска от завладяване, поробване или унищожение от враждебните им съседи.

В резултат на това членовете на победоносните войнствени цивилизации имали склонността да пренебрегват съществуващите важни естествени процеси и взаимозависими връзки, които не отговаряли на приоритетите им за оцеляване; онези съществени елементи на живота, които не съответстват на манипулация и боричкания за власт.

„Трудността се крие в това раздробяване. Всяка мисъл е разделяна на парченца… следователно хората не могат да видят, че те създават един проблем и след това, както изглежда, се опитват да го разрешат. Целостта е един вид отношение или подход към целия живот. Ако успеем да имаме съгласуван подход към реалността, тогава реалността ще откликва съгласувано на нас.” – Дейвид Бом

Това е като историята за Хъмпти Дъмпти, който паднал от стената – когато хищническите цивилизации започнали да гледат на Вселената, като на отделни обекти и дребни парчета, техните членове вече не изпитвали усещане за връзка с цялото. Технологично „напредналите” култури станали много добри в изграждането на машини и властването над други, с което изгубили връзка с естествените ритми, екологичната взаимозависимост и органичната единност на света.

Какъв трагичен парадокс! Високо интелигентни, но невежи за връзките, ние сме си създали цял куп привидно неразрешими проблеми за нас, както и за други. Ако човек не вникне истински в естеството и първопричините на проблемите, той не би могъл да ги разреши. Можем да създаваме машини, да изграждаме невероятни технологии, но сме идиоти, когато стане дума за разрешаването на проблеми, свързани със сложните естествени системи и живите същества.

„Тази заблуда е като наш затвор, ограничаващ ни до личните ни желания и до изпитването на обич единствено към шепа най-близки хора. Задачата ни трябва да бъде да се освободим от този затвор, като разширим кръга си на състрадание така, че той да обхваща всички живи същества и цялата природа в нейната красота.” – Алберт Айнщайн

Не можем да разрешаваме сложни проблеми, ако първо не ги разберем

Например медицинската сфера, макар и да напредва все повече в хирургията (което изисква дълбоко разбиране за органичната структура на телесните системи), набляга много върху използването на лекарства за потискане на симптомите на различни „болести”.

Това, което бива пренебрегнато, е, че телата ни си имат свои собствени мъдрост и разум, те „знаят” как да растат, да се лекуват и да се грижат за себе си, да поддържат баланса и да се възстановяват.

Телата ни са шедьоври на биологията, които са еволюирали в продължение на милиони години и са способни да поддържат и саморегулират своето здраве. Когато тези естествени заложби биват пренебрегнати – например когато не се обръща подобаващо внимание на храненето и физическата активност или хората приемат токсични субстанции – тогава възникват проблеми, като наднормено тегло, диабет, рак и сърдечни заболявания.

Що се отнася до образованието, човешките деца притежават естествено любопитство и любов към ученето, те имат великолепни самоорганизиращи се мозъци, които се стремят да разбират различните модели в света и да развиват сложни умения.

В началните години този естествен процес на учене бива подпомаган от родителите и семействата, но не толкова от механично устроените обществени образователни институции.

В резултат на това много млади хора се отвръщат от шаблонното образование и започват да се възприемат като глупави или провали. Но в човешкото дете няма нищо грешно (или глупаво). Всички ние сме велики творения на природата, резултат от милиони години еволюционно развитие и настройка.

„Вие сте нещо, което цялата Вселена прави, по същия начин, както една вълна е нещо, което целия океан прави…” – Алън Уотс

Хората, които са на високи позиции, и се опитват да програмират децата, като някакви машини, са тези, които унищожават естествената им любов към ученето. Децата учат бързо, с радост и лекота, когато естествените им любопитство, творчество и интереси биват насърчавани и уважавани.

Когато млади хора не успяват да се научат (или биват обезкуражени от образованието), възрастните, които налагат неуместните си методи и механистични системи (без връзка с реалността), са тези, които са се провалили, а не децата.

Учителят: Махни се от прозореца! Не искаш да бъдеш изостанало дете, нали? Детето: На мен ми звучи добре.

Проблемите, които можем да видим в здравеопазването и образованието, са налице и в други „цивилизовани” институции. Във всеки случай много често липсата на състрадание и „невежеството” спрямо взаимозависимата природа на реалността (и как естествените системи функционират) създават голяма част от „съвременните” ни проблеми.

Войните избухват, когато човешките същества се придържат към отминали недоволства, идентифицират се с племенна преданост, желаят да опазят (или придобият) дадена територия или търсят отмъщение. Да убиеш човешко същество изисква затваряне на сърцето и обособяване на мисленето така, че да виждаш света, като битка между „нас” и „тях”.

Святостта на живота бива временно забравена, основните учения на духовните ни традиции (и истината, че хората са час от едно взаимосвързано семейство) биват пренебрегнати.

Замърсяването и унищожаването на околната среда настъпват, когато здравето и хармонията на Природата не биват уважавани (или почитани с предимство). Тук отново става дума за представата, че по някакъв начин сме отделни от останалата част от планетата, която ни обгражда. Когато човешките същества не поддържат естествения баланс на екосистемите, това обикновено се дължи на факта, че забравяме, че вредата, която причиняваме на естествения свят, ние причиняваме и на всички бъдещи поколения, както и на самите нас.

Икономическите проблеми също са свързани с разпокъсаните и егоистични начини на мислене на цивилизацията. Това е продължение на мисленето на императори и крале, което вече протича над 2000 години.

Икономическото неравенство възниква, когато няколко човека се стремят да властват над други, да натрупат (и съхраняват) ресурси за себе си, без да ги е грижа за техните братя и сестри в съседните общности, на които им е необходим съответен дял от това богатство, за да водят щастлив и здрав живот.

В известен смисъл човешките общности и нации наподобяват физически тела. В едно тяло всяка една клетка се нуждае от необходимо количество енергия, за да расте добре. Когато група клетки приемат повече, отколкото им се полага, без да ги е грижа за останалата част от тялото, тогава здравето на тялото се излага на риск и става неустойчиво.

При всяка една сложна, единна система естествения баланс и хармония са приоритет, и всичко изпада в хаос, докато те не бъдат възстановени. Човешката история през последните няколко хиляди години е до голяма степен историята на този дисбаланс.

Повечето обществени проблеми водят началото си от тези несправедливости и раздробеното мислене, увековечаващо нашето невежество.

През цялата история злоупотребата с наркотици, престъпленията, насилствените революции, тероризмът и други такива „смущения” са възниквали поради крайното богатство и дисбаланса във властта на сложните йерархични цивилизации. Те са пряко свързани с бедността, потискането и нещастието на хората от другия край на икономическото неравенство и потисничество.

„Създаването на общество, което върви против човешката природа, е това, което поражда страдание… Ние живеем в едно напълно неестествено общество, което всъщност погазва това какво означава да бъдеш човешко същество. Това е същността на страданието, и обществото ни го постига по много начини.” –   Д-р Габор Мате

Когато хората са здрави, щастливи и водят пълноценен живот, подобно поведение е по-малко вероятно да възникне, и може бързо да бъде овладяно. Това не изисква някакво наложени политическо решение (като комунизъм), а по-скоро промяна на светогледа и по-голямо състрадание. Ако повече хора във властта започнеха да мислят различно и да бъдат по-загрижени, проблемите, свързани с бедността, щяха бързо да бъдат разрешени.

Реалността, която създаваме, възниква от нашия светоглед и вярвания

Ние, хората, организираме света според нашите вярвания и възприятия. Ако виждаме един свят, потънал във война, един свят на печеливши и губещи, един свят на съперничество (и борба за ресурси), ние ще откликваме по този начин – отбранително и агресивно.

Ако гледаме на света като на място, където всеки един човек е член на разширеното ни семейство, където всичко във Вселената е взаимосвързано по екологичен и холистичен начин, ние ще откликваме по-състрадателно и по-великодушно.

Предизвикателството пред човечеството в този момент е да трансформираме и превъзмогнем разпокъсаните ни светогледи, да сменим парадигмите, да се върнем към едно по-мъдро и холистично разбиране за самите себе си и за мястото ни във Вселената.

Промяната в мисленето и поведението би възникнала по естествен път от промяната в нагласата. Както е казал Айнщайн: „Задачата ни трябва да бъде да се освободим от този затвор, като разширим кръга си на състрадание така, че той да обхваща всички живи същества и цялата природа в нейната красота.

„Като вид, ние сме на ръба на един еволюционен избор. Изправени пред зората на тази перфектна буря, ние сме в началото на един процес на цивилизационен преход. С умирането на старата парадигма се ражда нова, и много хора по света вече правят еволюционния избор да се отдръпнат от старата и да приемат новата.” – Нафеез Ахмед

Веднъж щом достатъчно хора разширят мисленето си и започнат да си сътрудничат, е голяма вероятността да открием, че много от проблемите ни могат бързо да бъдат разрешени. Като се приравним с мъдростта на Природата (и собствените ни сърца), здравето на планетата и общностите ни може да бъде възстановено.

Просто трябва да признаем нашата взаимозависимост с останалата Вселена, да бъдем по-великодушни и благодарни, да се грижим повече един за друг, да преоценим приоритетите си и да променим мисленето си.

„Това, което е необходимо на обществата ни, за да тръгнат по хуманистичния път, е някакъв еволюционен компас. Нещо, което да насочва усилията ни така, че те да са в съгласие с, и приравнени с, основните еволюционни процеси, от които ние сме част… Така че, вместо да се стремим да господстваме над планетата, задачата ни се измества към динамично хармонизиране, към еволюционно съзвучие, или накратко казано, към синтония. Тогава еволюционният компас би ни насочил към синтонични пътища за създаване на бъдеще.” – Александър Лазло

Източник: Creative systems thinking

~ Помогни „Завръщане към природата“ да достигне до повече хора, като споделиш статията с приятели и познати. ~

Твоят коментар