Пермакултурен начин на живот

    Терминът „пермакултура“ произлиза от обединението на два други в търсене на изход от екологичната криза на света – лесно припознаваема в нездравите форми на конвенционалното земеделие – агри-културата. Думата първоначaлно е създадена като комбинация от „перманентна агрокултура“ от Молисън, но по-късно той предпочита да я описва като „перманентна култура“.

    Първото докуменентирано съвременно практикуване на пермакултурата като систематизиран подход е на австрийския фермер Сеп Холцер през 1960те, но е разработена научно от австралийците Бил Молисън и Дейвид Холмгрен с техните сътрудници през 1970те. Те стигат до заключението, че за да се постигне дълготрайно решение на проблемите трябва да се живее в условията на една жива и постоянно възраждаща се култура, основана на отговорното действие. „Трябва да бъдем не просто хора с идеи, а такива, които дават решения за бъдещето“ – казва един от най-силните пермакултурни дизайнери на съвремието – Джеф Лоутън.

   Пермакултура е приложна наука за дизайн на човешки местообитания и продуктивни земеделски системи, наподобяващи максимално естествените. Тя е съвкупност от методи за устойчив дизайн на земята. Пермакултурата се основава на екологични и биологични принципи, като използва повтарящи се природни модели (шаблони) за да максимизира ползите и да минимизира усилията. Целта ѝ е да създаде устойчиви, продуктивни системи, които задоволяват човешките нужди и хармонично интегрират хората и земята. Взима предвид екологичните процеси на растенията и животните, техните хранителни цикли, климатичните фактори. Нуждите на обитателите от храна, енергия, подслон и инфраструктура се удовлетворяват от изпитани технологии. Елементите в системата се разглеждат заедно с взаимодействията помежду им, като продуктите на един елемент са ресурс за друг. В типична пермакултурна система работата е сведена до минимум, отпадъците са превърнати в ресурси, продуктивността и добивите са увеличени и околната среда е възстановена. Помислете какво би било, ако работата ви със земята през седмицата е само 10 часа, а останалите 30 използвате за обработка на своята душа – култура. Пермакултурата е система на изключителните възможности, тя носи смисъл и удоволствие, и ако това не е така, то явно в дизайна е допусната грешка. Хубавата новина е, че тя винаги може да се поправи.

   В пермакултурата съществуват девет основни принципа, които са свързани с разположението, функциите, планирането и преработката. Тези принципи могат да бъдат прилагани във всякаква среда и мащаб — от градски жилищни комплекси до селски къщи, от малки ферми до големи региони.

    Това което разделя пермакултурата от останалите подходи за природосъобразно развитие, е че тя е не само модел или техника, а разбираем, научен подход за дизайн на човешки местообитания. Всеки обект – дали дом, училище, клиника, бизнес, ферма или село, има уникален набор от елементи на дизайна. Но докато към всеки обект се подхожда по уникален и съобразен с неговите елементи, пермакултурният дизайн е винаги базиран на 3 основни ценности или принципи, или “Пермакултурна етика”.

  1. Грижа за земята – Грижата за всички живи системи трябва да продължи и да се увеличи.
  2. Грижа за хората – Осигуряване на достъп до всички ресурси нужни за човешкото съществуване.
  3. Ограничаване на границите за популация и консумиране – Като управляваме нашите собствени нужди, ние можем да заделим ресурси за да работим по горните принципи и ценности.

   В България, пермакултурата е сравнително ново понятие. Но тъй като България е една от страните с изключително развито градинарство, може да се каже че доста от принципите и методите описани в пермакултурата се практикуват, но не като самостоятелна дисциплина и стратегия за изграждане на цялостни системи, а като отделни, изолирани случаи. Разбира се, съществуват и изцяло пермакултурни проекти които целят разпространяването на тази система. Един такъв проект е демонстрационния и информационен център за дълготрайна култура Permaship.

    Повече за пермакултурата може да прочетете в книгите на Бил Молисън – Въведение в пермакултурата и на Дейвид Холмгрен – “Permaculture Principles & Pathways Beyond Sustainability”. Също така може да се свържете с други хора интересуващи се от пермакултура чрез фейсбук групите за пермакултура за София и Варна или чуждоезичната група Permaculture activist.

Източници: Уикипедия и Green School Village

Твоят коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *