Изхранването е един от главните проблеми на нашата планета. Във високо развитите страни замърсяването, консервите, бързо приготвените хранителни продукти и хранителното пренатоварване увреждат здравето на индивидите по начин, който застрашава цялото общество. Във всички страни, на изток и на запад, на север и на юг, хората се хранят лошо, разхищават ресурсите на нашата планета и предизвикват безброй болести на физиката и психиката. В страните от Третия свят недохранването остава основен проблем, независимо от окуражителните резултати от политиката на някои правителства. Силата на навиците и на обществените структури води до бъркотия, която външната помощ обикновено само увеличава. За да осигурим на жителите от Третия свят хранителната помощ, от която имат нужда, трябвада се научим да прилагаме изначални технологии, които правят едните неуязвими от болести, а другите – от глада. Да се предизвика покълване на зърна е изключително лесен начин, а тази техника може да се приложи от който и да е, на каквато и да е възраст, в която и да е страна. Единственото условие е да има зърна с добро качество, малко вода и подходящи съдове.
Докато дългото варене на зърнените храни води до загуба на голяма част от веществата, то обратното – покълването повишава хранителната им стойности ги прави годни за консумация сурови или леко сварени. С овладяването на умението да отглеждаме кълнове ние можем постепенно да променим навиците си на хранене. Ако станем по-щастливи и по-жизнени, което е почти задължително, ние естествено ще се стремим към едно все по-здравословно хранене. От друга страна необходимостта от възбуждащи и стимулиращи храни ще намалее и дори ще изчезне.
Покълналото зърно и младите поници са забележителна здравословна храна. Благодарение на изключителната им виталност, богатство на витамини, минерали, олиго-елементи, аминокиселини, ензими и други активни биологични вещества, те регулират липсите, причинени от съвременното хранене, влошено от промишлената обработка на хранителните продукти. Освен че си осигуряваме много евтина прехрана, с отглеждането на покълнало зърно ние ставаме едновременно производители и консуматори, активно общуващи с природата.
Всъщност какво точно са кълновете и пониците?
Покълнало семе наричаме всяко семе, чийто метаболизъм се пробужда в съприкосновение с водата, въздуха и топлината и започва да расте. Посеят ли се семена в процес на покълване, от тях израстват стебла и листа, които постепенно се изпълват с хлорофил. Това са младите поници.
За да си покълнем най-лесно семенца, са ни нужни биологично чисти семена, вода (изворна за предпочитане), буркан и тензух или марля. Първо поставяме няколко супени лъжици семена в буркана и ги заливаме с чиста вода. Количеството на семената е съобразно вашите нужди и размерите на буркана. Например 4-5 супени лъжици люцерна произвеждат достатъчно количество кълнове, за да напълнят един двулитров буркан за 5-6 дни. Времето за престой във вода зависи от вида на зърното.
За да можем по-лесно да излеем водата, в която са били накиснати семената, бурканът трябва да бъде покрит с тензух или марля, прикрепени с ластик. След като излеем водата изплакваме обилно с не много студена чешмяна вода. След това оставяме зърното да покълва. За предпочитане е бурканът да се постави под наклон от 45°, така че водата да се отцежда. Зърното трябва да бъде разпределено по стените на буркана, без да се натрупва върху тензуха или марлята. При това положение водата може да се прецежда и семената да се проветряват.
За да се предпази семето от светлината, бурканът трябва да се постави на тъмно или да се покрие с памучна кърпа. Изплакваме средно два пъти на ден, за да се отстранят метаболичните отпадъци и да поддържаме влажна средата. При подходяща температура (около 20°C), достатъчно кислород и вода, метаболизмът се ускорява. Семената могат да покълват и в торби от найлонов тензух, като изплакваме два пъти дневно, а торбичката оставяме да виси. Тази техника е идеална за къмпинг, когато се движим пеш или с колело с раница на гърба и за пътешествия по море.
Отглеждането на млади поници изисква малко повече време и място отколкото са необходими на покълващите семена. Независимо от това, вие ще бъдете възнаградени с красотата на сандъчетата със зеленина, които ще превърнат дома ви в градина.
Младите поници отделят отрицателни йони, обогатяващи въздуха с жизненост. Консумирани в момента на обиране, младите богати на хлорофил поници внасят в човешкия организъм множество елементи, улесняващи неговото равновесие. Необходими са ни пластмасови сандъчета, дълбоки няколко сантиметра, горска или градинска пръст, торна пръст (без химически торове) и лейка. Семената се накисват във вода като за покълване. Напълваме сандъчето със смесена пръст и я пресоваме добре. Върху нея разстиламе в един пласт навлажнените вече семена, без да ги натрупваме като покриваме цялата повърхност. Добре навлажняваме пръстта с лек дъжд от лейката.
След това покриваме сандъчето с тъмен найлон или с друго сандъче, за да съхраним влагата и да предпазим семената от светлината. Количеството влага се контролира ежедневно като опипваме земния пласт и при нужда навлажняваме допълнително. Ако влагата е по-силна се развива мухъл, който задушава семената, а ако е недостатъчна те не се развиват. След 3-5 дена в зависимост от семената и външните условия, сандъчето се открива и младите поници са вече изложени на светлината. В първите дни директната светлина трябва да се избягва, защото пониците са чувствителни като новородени.
Идеалните условия за младите поници е влага 60-70% и температура 18-22 градуса, без пряка слънчева светлина. Сандъчетата се поливат сутрин и вечер с лейка или малък вапоризатор, внимателно, за да не се пречупят крехките поници. Ако на повърхността на почвата се появят много бели нишки, които миришат неприятно това е мухъл, в противен случай това просто е гъстата коренова система на малките растения. Младите поници се обират като се изрязват с ножица ниско до пръстта. Те са готови за консумация след 7-12 дни в зависимост от вида на семето. Консумират се заедно със салатите или пък смляни във вид на растителен сок. Дори и в малки количества, те внасят в организма хлорофил, витамини, ензими, аминокиселини, естествени захари, ненаситени мазнини и множество биологичноактивни вещества.
Съществува и друг начин за отглеждане на поници без употреба на пръст. За целта ни трябва леген с решетка и капак. Пълним легена с вода на ниво около 1 см. от решетката, поставяме решетката, а върху нея разстиламе навлажнените семена в един пласт. Сандъчето престоява покрито в продължение на три дена, след което го откриваме. Доливаме вода до нивото на решетката и от време на време оросяваме пониците с пулверизатор. Сандъчетата се съхраняват на проветриво място (но не и течение), за да се предотврати поява на мухъл. След като отрежем пониците, почистваме решетката и сандъчето и отново можем да ги ползваме за целта.
Все повече и повече стават хората, желаещи да се доближат до природата, да издигнат на пиедестал личното творчество и да живеят пълноценно в един непрестанно променящ се свят. Заради това е необходимо да открием принципите на здравето и хармонията, които ни позволяват да усъвършенстваме отношенията със самите себе си, с нашите близки и със света, част от който сме всички. Възможно е да развием у себе си устойчивост, динамизъм и радост от живота, като се научим да съчетаваме удоволствията и императивите на днешния ден с целесъобразни промени към начина на устойчив живот.
От тук нататък ние решаваме дали искаме да си отгледате здраве в къщи или сме доволни от предлаганите продукти на пазара. Във всеки случай едно експериментиране не вреди никому, а напротив може да ни доведе до неочаквано добри резултати.
Автор: Христо Вълчев
