Проблемът с преминаването към хартия след забраната на пластмасата за еднократна употреба в ЕС от 2021

Европейският  парламент прие закон на 27 март, задължаващ всички страни – членки на съюза, да забранят до 2021 година пластмасовите вилици, ножове, лъжици и пръчици за хранене, чинии, сламки, клечки за уши, дръжки за балони от пластмаса, както и киселинно-разградими пластмаси и съдове за храна, и чаши от полистирен.

Законът също така изисква въвеждането на стимулиращи мерки като депозитна система, целяща 90% събираемост на пластмасовите бутилки до 2025г. Освен това компаниите, които произвеждат съдове за еднократна употреба, чаши, опаковки, балони, мокри кърпички, найлонови кесийки и тютюневи изделия с филтър, каквито са цигарите, ще бъдат задължени да плащат за почистването на своите продукти. Производителите ще бъдат стимулирани да разработват по-малко замърсяващи алтернативи на всички тези продукти.

С гласуването на този закон 28-те страни – членки на ЕС се присъединяват към други 27 страни от целия свят, които са наложили някакви регулации върху пластмасата за еднократна употреба, освен найлоновите торбички. Когато става въпрос само за найлонови торбички, мерките са много по-мащабни. Според ООН 127 страни, което е 66% от всички страни в света, са приели забрани относно употребата на найлонови торбички.

Всъщност планът на ЕС е на второ място по амбициозност, следвайки Индия, която е решила да забрани в цялата страна  пластмасата за еднократна употреба до 2022 година.

На пръв поглед тази новина от Европейския парламент звучи прекрасно и това е така поради много причини. Пластмасата, която влиза в забраната, представлява 70% от боклука, който попада в океаните от Европа. Веднъж попаднала там обаче е много трудно, ако не невъзможно, пластмасата да бъде изчистена.

Сред другите проблеми, които тя причинява, е навлизането й в хранителната верига на животни, птици и хора. В момента много от нас ядат микропластмаса заедно с морската храна и последиците от това за здравето са все още слабо изследвани.

„Когато имаме ситуация, при която една година носите рибата в къщи в найлонова торбичка, а на следващата година тази торбичка е донесена, но вече в рибата, трябва да действаме и то бързо.“

казва Кармену Вела от комисията по околна среда на ЕС.

Ето я и уловката: Ако забраната на пластмасата за еднократна употреба ще доведе до увеличено използване на хартията, това ще замени един глобален екологичен проблем с друг.

Ръстът в употребата на продукти за еднократна употреба от хартия със сигурност ще причини още по-големи обезлесявания. За добър пример може да послужи скорошно изследване относно тоалетната хартия, което показва, че страстта на американците да използват мека тоалетна хартия е унищожителна за северноканадските гори.

Горите са много важен резервоар за въглеродния диоксид. Когато бъдат унищожени обаче, те освобождават огромно количество въглероден диоксид, ускорявайки по този начин още повече глобалната промяна на климата.

Освен очевидния проблем относно потенциалното обезлесяване е трудно да се попадне на изследване относно хартията срещу пластмасата, което да не е финансирано от пластмасовата индустрия. Едно от най-широко цитираните изследвания, сравняващи хартиените и найлонови торбички, твърди, че за производството на хартиена торбичка се използва 3 пъти повече енергия и 17 пъти повече вода, отколкото при производството на найлонова такава. Но забележете, че това изследване е финансирано от “The Progressive Bag Alliance”,  който представлява американската индустрия за найлонови торбички.

Друго независимо проучване от британската агенция по околна среда разкрива също, че производството на найлонови торбички използва най-малко вода и енергия в сравнение с производството на хартиени и памучни такива.

За да се компенсира разликата в употребените ресурси в производството, хартиената торбичка трябва да се използва поне 3 пъти. В същото време памучните торбички трябва да се използват поне 131 пъти, за да се неутрализира техния въглероден и воден отпечатък, сравнено с найлоновите. Памукът е една от културите на планетата, която изисква най-много голямо количество вода за своето отглеждане и в същото време рядко се рециклира.

Все пак, хартията, за разлика от пластмасата е биоразградима. Дори може да бъде компостирана обратно в почвата, в повечето случаи.  Памукът също е биоразградим, докато пластмасата буквално остава завинаги, замърсявайки с неразрушими остатъци океаните и всички водни пътища.

Едно нещо е сигурно: Замяната на един продукт за еднократна употреба с друг не е решението за всеобщия проблем с масовото използване на ресурсите и прахосването на продукцията. Преминавайки от продукти за еднократна употреба към такива за многократна е единствения разумен избор.

„Няма лесен отговор“, казва Ерик Голдстейн, директор по околната среда на Ню Йорк.

„Има толкова много променливи. Ето само един малък пример: Дали хартията за хартиените торбички идва от завода за рециклиране на остров Стейтън или от девствените гори на северна Канада? Доколкото ми е известно, никой досега не е извършвал пълен анализ, който със сигурност би предизвикал голям брой възражения.

Както самия Ерик добавя, „Този въпрос е същото като да питате: Какво предпочитате да платите: билет за паркиране или данък за паркиране? Зависи от конкретния случай, но при всички положения е по-добре, ако е възможно, да бъдат избегнати и двете.“

След всичко написано по въпроса трябва да отбележим, че е крайно време да започнем да гледаме на нещата много по-цялостно и задълбочено, за да можем да вземаме наистина работещи и адекватни решения на предизвикателствата, пред които сме изправени.

Източник: www.qz.com

Твоят коментар