Развитие на образната памет

   1. Какво е образна памет?

  Милиони години човекът е живял в условията на дивата природа. От състоянието на сигналната му система: зрение, слух, осезание, вкус, обоняние зависел животът му. Усещането на постоянна готовност към опасна ситуация организирало по свой начин мисленето, реакциите, паметта. Защото това е склад за опита, преживян от човека и нещо ценно за него. Ненужното било бързо и безследно забравяно. В какъв вид е била преработена паметта? Достатъчно бърза, а и най-икономична, се оказала паметта за звуци, миризми, цветове и т.н. При това паметта станала ярка, отчетлива – човекът преживявал с нея. По такъв начин в процеса на естествения подбор у човека се развила образната памет. Сега тази памет е съхранена само при децата в предучилищна възраст.

   Ползвайки образната си памет, човекът възпроизвежда възприеманото не с думи, а с образи, т.е. продължава да го вижда, и вече работи с него както си иска: преписва го или го брои. “Е, да допуснем, – ще кажат скептиците, – образната памет е добро нещо. Но тя е развита и при животните. Човекът е започнал да се превръща в човек с друг вид развита памет – абстрактна, словесна. В съвсем различни условия. С думи можеш да изразиш същото и много друго, което не може да се предаде с образите на конкретния свят. Как да предадеш без думи най-сложните философски, морални и други категории? Защо да разравяме в човека животинското, когато имаме цяла наука за словесната памет – мнемотехниката?”

   Е какво мога да отговоря на това? Древните са казали: “Изречената мисъл е лъжа”. На всеки е познато състоянието на озарение, когато ти се струва, че разбираш всичко до такава дълбочина…, всичко е достъпно за твоята мисъл…, такава яснота на въображението… И колко бледо и мътно изглежда всичко това, когато го превеждаш в думи. Лесно е да си представиш вилица, но опитай да я изобразиш с думи! Простотата тук е само привидна. Отначало трябва да възприемеш, после да разбереш, после – да избереш думите. Не всеки е способен да опише добре нещо, но във въображението всички са гениални. Всички сънуват, а нали това е едно вътрешно произведение на изкуството. И вече към описанието трябва да избереш мнемотехнически опори, които позволяват да се запомни онова, което не е съвсем разбираемо. Затова мнемонистите внедряват елементи на образната памет, говорейки, че първоначално е добре да се разбере смисъла. Човек със словесна памет попада в омагьосан кръг. За да си подобриш паметта, трябва непрекъснато да се учиш и да тренираш: за да се учиш е нужна памет. Имайте предвид, че цялото това натоварване се пада на три процента от мозъка. Струва ли си да се учудваме, че вече към двайсетте години словесната памет се препълва от възприетата информация – в по-голямата си част ненужна – и възможността да се запомня рязко спада. А заедно с нея си тръгват и всички безполезни без паметта способности. Човек спира да учи. А безделието убива и това, което му е останало.

    Механизмът на образната памет е съвършено противоположен. Първо човек възприема нещо (събития, цифри, букви, думи) по пътя на споменатото вече озарение, и възприетото се трансформира не в онзи малък кръг от знания, изразен със словесния запас, а в безграничен запас от образи, които щедро ни предоставя околният свят. Абстрактното (словесно) мислене е схема. И образите се поставят в нея като страници в книга. Те се съхраняват толкова, колкото е необходимо. Когато е необходимо, те застават пред мисленния взор. А щом е така, то нашето абстрактно мислене е свободно и може да прави с прелистваните образи каквото поиска: да ги използва при вземане на изпити, да внася поправки в схемата, да домисля липсващите детайли. Запомнените образи са пред очите ни и могат да се преведат на всеки език: български, английски, немски, формули, символи и т.н.

    2. Какво ни дава образната памет?

   За никого не е тайна, че всеки разговор на битова тема може да продължи безкрайно. Всеки научен вече след 15 минути се сблъсква със задънената улица на умореното внимание. Затова първите се провеждат къде ли не, за какво ли не. За другите се организират специални семинари, симпозиуми, конференции. Определен кръг от думи и понятия се обединява около определена сфера на професионална дейност – относно затворена част от реалния свят. За да се подготвят децата за възприемане и занятия, е необходимо да се възстанови разрушеното от училището детско цялостно, ярко, образно възприемане на света. То се подменя от мъгливи, сдъвкани до загуба на интерес, непочувствани парчета чужд опит, наречен “Педагогическа програма за подготовка към живота”. Личността се подтиска, тя е в робство на безполезен боклук, запълващ паметта. Способностите се заглушават, така и неразкрити. Добре е, ако детето проявява интерес към някакво занятие: детското възприемане се връща.

   Защо е така? Малко теория. Мозъкът на човека се състои от две полукълба. Дясно – образното полукълбо, ляво – словесното. Дясното – това са емоциите, лявото – разумът. Мозъкът е свикнал да запомня всичко такова, каквото е – в многообразието на цветове, звуци, миризми на други вещества. Веднъж възприел нещо, той оставя в дясното полукълбо образ-модел, а в лявото – съответстващите му думи. Възприетото по този начин не се изтрива. То поражда гениални стихове, книги, картини, открития. За него това е органично естествено.

    Но нашата цивилизация е проникнала и там. Деветдесет процента от информацията се подава в орязан вид – глас, книжен текст, откъслечни телевизионни картини и т.н. В едното полукълбо тя се запечатва, в другото остава безформено петно. Оттук идва неконтролируемото забравяне. Дефекти на вниманието, бели петна. Именно заради орязаната информация се разпада детското възприятие.

  Образната памет изкуствено предизвиква липсващи усещания, допълвайки орязаната информация до пълноценния предизвикващ ги образ. Включването на всички канали на възприятието отменя принципа “Повторението е майка на знанието”. Повторението разрушава това, което човекът е запомнил. Природата не повтаря два пъти. А какво е мигновено запомняне? Това е адекватна реакция. Никакъв стрес, увереност в себе си, умствената работа става творческа. От здравата психика зависи и доброто здраве. Не губиш време за зубрене – то се освобождава за по-продуктивна дейност. Щом си успял да си го представиш – значи го помниш. Обучението сега се свежда до разбиране. Щом се разбрал – значи си си представил. Щом си си представил – вече знаеш. Но с това не се изчерпват полезните свойства на образната памет – способността да възпроизвеждаш след всякакъв период от време, да забравяш по поръчка, да се занимаваш едновременно с няколко неща, да възстановяваш картинка след бегъл поглед и т.н.

   Тоест образната памет възвръща цялостното детско възприятие на света, възстановява естествената памет, учи на творческо мислене. Това е по-устойчива памет, да се разруши която е почти невъзможно, тъй като тя изхожда от интересите и професионалните знания на самия човек и вече е неотделима от неговата личност. Всичко, което той ще прави след придобиването, по-точно след възвръщането на своята естествена гениалност, ще прави с нейните методи, неуклонно усъвършенствайки и системата, и себе си със своя живот.

   Расте скоростта на самата работа. Освен това, че е премахнат стреса от ученето, освободено е време от зубрене и се е подобрило здравето, расте и обема на оперативната памет. Ако словесната е 7±2 бита в секунда, то образната е 60±5 бита в секунда. Бит информация – това е еднозначен въпрос от отговор “да” или “не”. Ако мозъкът задава на словесна памет пет до девет такива въпроса в секунда, то на образната – 55-65. Освен това, да запомним, че човек даже в обкръжение на книги може творчески да работи само с това, което има в главата си. Образната памет е библиотека минимум от 10 – 15 книги. Може и повече. Зависи от желанието.

Упражненията за развитието на образната памет може да изтеглите от тук.

 

Твоят коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *