Размисли за апатията на един народ и поредния психологически експеримент

За шест години българите забравихме напълно що е това шистов газ и какво се случи във връзка с него в родината ни. Ако и ти, читателю, не си спомняш как България вреше и кипеше преди шест години, може да опресниш паметта си като изгледаш следващото видео.

Тогава извоювахме една победа, която още след спечелването беше ясно, че е само временна.

Защо беше ясно ли?

Защото тогава правителството се съгласи и прие мораториума за добив на шистов газ, не защото го искаше, а защото в противен случай щеше да падне.

След масовите протести на 14 януари 2012г., в които се включиха 14 града в цялата страна, както и Лондон и Копенхаген, организаторите на тези протести получихме съобщение, че правителството ще приеме този така желан мораториум. Пратиха ни това съобщение, за да спрем с организирането на следващите протести, които се очакваше да бъдат още по-масови, и които най-вероятно щяха да доведат до падане на правителството.

Точно така! Те се усетиха на къде отиват работите, затова се съгласиха с народа. Уплашиха се от всички тези, които по принцип си мислят, че нищо не зависи от тях.

Протест в София срещу добива на шистов газ – 14 януари 2012г.

Само организаторите на протестите от цялата страна си знаем колко енергия, средства и време от живота си сме отделили, за да информираме, организираме и вдигнем на крака цяла България, за да спечелим този така желан мораториум.

И сега, шест години по-късно, се вижда наистина, че победата е била само временна.

След толкова време българина явно всичко е забравил и отново е потънал в дълбок апатичен сън.

За да ви покажа нагледно това безразличие и безхаберие реших да направя поредния психологически експеримент.

Публикувах на фейсбук страницата ни, под формата на снимка (така информацията се възприема най-лесно и бързо), новината, че в момента се решава съдбата на Добруджа.

Както и очаквах, реакцията беше почти никаква.

Информацията публикувах около 10 часа сутринта, затова реших, че може би това е причината за слабия интерес. Затова 3 часа по-късно, в така наречения „прайм тайм” на фейсбук, изтрих информацията и я публикувах отново. Но това не промени с нищо апатичната картинка.

Два часа по-късно реших да публикувам друга новина за предстоящото изригване на супервулкана в Йелоустоун, която не ни засяга пряко, но е достатъчно значима, за да хваща вниманието. Фактът, че въпросната новина всъщност е псевдо новина, само още повече подчертава контраста в този психологически експеримент.

И така, имаме една истинска новина от България относно съдбата на житницата ни и една псевдо новина от САЩ.

Какви са резултатите ли?

Прилагам подробна статистика относно реакции, споделяния и коментари към двете публикации. Статистика, която по принцип се вижда само от администраторите  на страницата.

Реалната новина относно заплахата за Добруджа

Псевдо новината за супервулкана в САЩ

Ясно се забелязва, че новината за изригването на супервулкана е достигнала  до 3696 човека , а новината за  Добружда до 1059 човека. От тези 1059 само 65 са се поинтересували за съдбата на Добруджа, докато цели 518 човека са цъкнали на статията за псевдо-новината.

Осем пъти по-голям интерес към чуждата неволя, отколкото към нашата собствена.

Броя на реакциите, споделянията и коментарите също са красноречиви. Забележете в статистиката относно Добружда, някои хора са скрили публикацията или всички публикации от страницата. Тоест има българи, които искат напълно да си затворят очите за случващото се с родината им.

Тези реакции показват много добре две основни неща.

Първо – българинът изобщо не се интересува от съдбата на собствената си земя и житница.

Второто е част от народопсихологията ни и накратко може да се опише с израза – Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле.

Не знам за вас, но на мен ми е писнало да слушам за великия произход на нас българите, за славното ни минало и в същото време да гледам цялата тази апатия, ширеща се навсякъде. Явно повечето хора живят в това наше славно минало и не им остава време да направят нещо в настоящето.

От всичко това стигаме до един простичък извод:

Ние сме народ с велико минало, жалко настояще и неясно бъдеще!

Защото в днешно време патриотите са много, но истинските българи, които биха направили нещо за родината си, са изчезващ вид.

Автор: Мирния воин

Твоят коментар