Разумни същества ли са дърветата? Със сигурност, твърди немски лесoвъд

В своя бестселър „Тайният живот на дърветата” Петер Волебен твърди, че за да спасим световните гори, е необходимо да осъзнаем, че дърветата са прекрасни същества с вродена адаптивност, интелигентност и способност да общуват с другите дървета и да ги лекуват.

Като студент по горско стопанство, Петер Волебен е бил научен да гледа на дърветата единствено като на стока. Обаче след като работи в немска лесничейска агенция и надзирава управлението на общинска гора, той се разочарова от практики като гола сеч, използване на химикали и машинна сеч, които поставят приходите над устойчивостта.

По-късно местният кмет наема Волебен да се грижи за същата гора, но по екологичен начин. Днес той се грижи за гората, без да използва инсектициди или тежки машини, като дърветата се секат на ръка и извозват от коне. Освен това е създал проект „жив надгробен камък”, в който местните жители плащат сума, еквивалентна на комерсиалната стойност на едно древно дърво, за правото кремираните им останки да бъдат погребани под него. От финансово нерентабилна гората се е превърнала в доходна.

В интервю с Yale Environment 360 Волебен, автор на книгата „Тайният живот на дърветата”, разказва, че дърветата са разумни същества, които живеят в семейства, помагат на болните си съседи и имат способността да вземат решения и прогонват вредителите. 52-годишният Волебен е бил критикуван за това, че придава на дърветата човешки качества, но продължава да твърди, че за да успеем да предпазим горите в един бързо затоплящ се свят, трябва да започнем да виждаме дърветата в съвършено различна светлина.

Yale Environment 360: Пишете в книгата си: „Когато започнах работата си на лесничей, знаех за скрития живот на растенията толкова, колкото един касапин знае за животните”.

Петер Волебен: Студентите по лесовъдство се научават как се добива дървен материал, какви машини да използват, как се точи острието на моторната резачка, как да продават дървения материал, каква цена да очакват – и това е. Като млад лесничей ми беше казано да изсичам до голо, да иползвам инсектициди и така нататък. Помислих си: „Чакай, аз искам да пазя природата, а тук ме карат да я унищожавам!”.


  Вродената обич на детето към природата

 


Посетих райони, в които горите се стопанисват екологично, и си помислих, че това е начинът. Проблемът е, че продължавах да гледам на дърветата като на стока, нещо, което се продава, не като на живи същества. Трябваше да се науча от местните хора как да погледна по-отблизо, да възприема дърветата като неповторими същества. Също така започнах да чета най-новите научни изследвания, които ми представиха една нова картина на дърветата като изключително чувствителни и социални същества.

 

е360: Социални същества?

Волебен: Всички научаваме в училище, че еволюцията напредва, като поставя отделните индивиди в ситуация на борба за оцеляване. Като лесовъд бях научен, че дърветата се борят едно с друго за светлина и пространство. Но сега научаваме, че представителите на един вид всъщност работят заедно, сътрудничат си.

 

е360: Как точно си сътрудничат дърветата?

Волебен: Един от примерите е, че майките кърмят децата си, те захранват младото дръвче с въглехидрати от тези, които сами произвеждат чрез фотосинтеза, за да го спасят от умиране. В гората дърветата от един вид са свързани чрез корените си, които растат заедно и образуват мрежа. Връхчетата на корените имат високочувствителни подобни на мозък структури, които различават дали коренът, който срещат в почвата, е друг корен на същото дърво, корен на дърво от друг вид или на дърво от същия вид. Когато срещне свой събрат по вид, не знам дали учените са разбрали как се случва това, но чрез използване на маркирани с радиоактивен изотоп въглехидратни молекули сме установили, че има прехвърляне на хранителни вещества от здрави към болни дървета, така че да имат еднакво количество храна и енергия.

 

“Участъци на гората, които растат без човешка намеса, температурата е средно с 3 градуса по-ниска от участъците, които са стопанисвани и обезпокоявани от хората.”

 

е360: Каква е ползата за здравите дървета от това да хранят болните си другари?

Волебен: Ако болните дървета умрат, те падат, което отваря дупки в горния етаж на гората. Климатът там става по-горещ и сух и средата става по-лоша за оставащите дървета. Проучване на студенти от Аахенския университет в гората, за която се грижа, показа, че в тези участъци на гората, които растат без човешка намеса, температурата е средно с 3 градуса по-ниска от участъците, които са стопанисвани и обезпокоявани от хората.

Светът се опитва да ограничи глобалното затопляне до 2 градуса, но необезпокояваните гори могат да постигнат дори повече от това. Горите създават свой собствен микроклимат. Когато оредяват вследствие на човешка намеса, температурата се повишава, увеличава се изпарението и всички дървета страдат. Така че дърветата имат полза от това да се подкрепят взаимно и да пазят здравето на всички членове на дървесната общност.

 

е360: В книгата си разказвате една изумителна история за дървета, които поддържат съседни пънове живи.

Волебен: Този бук е бил отсечен преди 400-500 години от въглищар, но пънът е още жив – открихме зелен хлорофил под дебелата му кора. Той няма листа и не може да произвежда въглехидрати, така че единственото обяснение е, че съседните дървета са го поддържали жив в продължение на повече от 4 века. Направих това откритие сам и впоследствие научих, че и други лесовъди са наблюдавали подобни случаи.

 

е360: Има ли други начини, по които дърветата си помагат?

Волебен: Знаем, че дърветата също така обменят информация. Когато едно дърво е нападнато от насекоми, можем да измерим електрическите сигнали, които преминават през кората в корените и оттам в подземните мрежи от гъби и предупреждават близките дървета за опасността. Дърветата плащат за тази услуга, като снабдяват гъбите с въглехидрати, произведени чрез фотосинтеза. На свой ред гъбите предпазват своите дървета-домакини от нападения на други, вредни видове гъби, както и от замърсяване с тежки метали.

Когато са нападнати от насекоми, дърветата изпращат и химични сигнали по въздуха. Близките дървета получават тези сигнали и имат време да приготвят защитата си. Учени като Сузана Симард (преподавател по лесовъдство в Университета на Британска Колумбия във Ванкувър – б.а.) са нарекли тази изумителна мрежа за комуникация Горската мрежа (на англ. Wood Wide Web – игра на думи от World Wide Web, Интернет – б.пр.).

 

е360: Написахте също така, че дърветата помнят какво са преживели?

Волебен: Имахме тежка суша. През следващите години дърветата, които бяха пострадали от нея, потребяваха по-малко вода през пролетта, за да имат повече през летните месеци. Дърветата вземат решения. Те могат да решават. Можем също така да кажем, че могат да се учат, да запомнят една суша през целия си живот и да се ръководят в действията си от този спомен, като бъдат по-пестеливи в потреблението си на вода.

 

е360: Казвате, че съществуват „приятелства” между дървета. Какви доказателства има за това?

Волебен: В един на 50 от случаите наблюдаваме специално приятелство между дървета. Дърветата могат да правят разлика между отделните индивиди. Те не се отнасят еднакво към всички други дървета. Точно днес видях два бука да растат един до друг. Клоните на всеки от тях растяха в посока, обратна на другия, а не към него, както обикновено се случва. По този и други начини дърветата, които са приятели, се грижат едно за друго. Този вид партньорство е добре известен на лесничеите. Те знаят, че връзката между две такива дървета е също като връзката между двама души; ако отсечеш едното дърво, трябва да отсечеш и другото, защото то така и така ще умре.

 

е360: Говорите за дърветата така, сякаш притежават индивидуалност.

Волебен: Дърветата притежават характер, съвсем като хората. Също така те вземат независими решения, които могат да са различни при различните дървета. Ако листата на едно дърво опадат прекалено рано, то може да не успее да приготви достатъчно храна за зимата. Ако дървото задържи листата си прекалено дълго, натрупване на сняг при ранен снеговалеж може да натежи и да счупи клоните. Някои дървета от един вид и на една възраст губят листата си седмици преди съседите си. Не съм сигурен защо някои избират да направят това по-рано, а други – по-късно, но това показва, че наистина има различия в характерите, които не можем лесно да обясним.

 

е360: Критикуват Ви, задето придавате на дърветата способността да чувстват. Учените обикновено избягват да говорят по този начин.

Волебен: Ние, хората, сме емоционални същества. Ние чувстваме нещата, не опознаваме света само чрез интелекта си. Така че използвам думи, говорещи за чувства, за да създам връзка с преживяванията на хората. Науката често премахва тези думи, но тогава се получава език, с който хората не могат да се асоциират, който не могат да разберат. Това е една от причините голяма част от научните изследвания да оказват толкова малко влияние на хората. Ако използваш единствено технически термини като „биохимични процеси”, хората бързо ще се отегчат и ще спрат да четат. Досега сме гледали на природата като на машина. Това е жалко, защото дърветата са изключително неразбрани.

 

е360: Как така?

Волебен: Гледаме на тях само като на източник на кислород, на дървесина, на сянка. Винаги питам хората: „Кой би използвал подобни термини за слоновете например?” Ние не гледаме на слоновете като на стока или механични същества без разум. Признаваме ги за удивителни същества. От друга страна, никой не мисли за вътрешния живот на дърветата, за чувствата на тези прекрасни живи създания.

 

“Растенията обработват информация точно както животните, но като цяло го правят много, много по-бавно.”

 

е360: Обикновено не се смята, че растенията притежават съзнание.

Волебен: Ние имаме тази кастова система за живите същества, която е по същество условна. Казваме, че растенията са най-нисшата каста, те са париите, защото нямат мозъци, не се движат, нямат големи кафяви очи. Мухите и насекомите имат очи, затова са малко по-висши, но не толкова, колкото маймуните и така нататък. Искам да извадя дърветата от тази кастова система. Това йерархично подреждане на живите същества е напълно ненаучно. Растенията обработват информация точно както животните, но като цяло го правят много, много по-бавно. Животът на бавни обороти по-маловажен ли е от живота на висока скорост?

Може би създаваме тези изкуствени бариери между хората и животните, между животните и растенията, за да можем да ги използваме безразборно и безгрижно, без да се замисляме за страданието, което им причиняваме.


Девет причини да сме  благодарни на дърветата

 


 

е360: Как по-доброто разбиране на дърветата би променило начина, по който управляваме горите?

Волебен: Чрез безразборната сеч хората отслабват екосистемите. Ние унищожаваме социалните структури на дърветата, унищожаваме способността им да реагират на промяната на климата. В крайна сметка имаме индивиди в нездраво състояние, податливи на бръмбари-корояди, които могат да нападат само болни дървета. Едно здраво дърво може да се отърве от тях. Така че бръмбарите печелят, защото сме разрушили екосистемите до степен да не могат да се борят ефективно със заплахите. Тук в Германия сме заменили буковете със смърчове. Сега климатът е прекалено сух и топъл за смърчове, така че в големи части на страната тези гори страдат. Това се случва, защото сме засадили неправилен вид дървета за този климат. Трябва да позволим на природата да се излекува и да създаде отново равновесие с характерни за района широколистни дървета, например дъбове и букове. Те ще помогнат за охлаждането на горите и могат да преживеят климатичните промени, без да понесат големи щети.

 

“Бързият растеж прави дърветата не толкова здрави и по-податливи на болести.”

 

е360: Трябва ли изобщо да стопанисваме горите?

Волебен: Казват ни, че горите имат нужда от стопанисване, но всъщност единствените горски площи, които имат нужда от това, са изкуствено засадените, защото те са нестабилни екосистеми, които могат да бъдат разрушени от бури, насекоми, огън. Това е като ферма с десетки хектари царевица. Много вероятно е тези растения да бъдат унищожени от насекоми или гъбички, защото са само от един вид. Същото се случва с монокултурните дървесни насаждения. Естествените системи с разнообразие от видове са много по-устойчиви.

 

е360: В стопанисваните гори и изкуствените насаждения дърветата се разреждат с цел насърчаване на растежа и предотвратяване на конкуренцията. Това добро ли е?

Волебен: Ами това е една грешка, въведена от лесовъдите. Вярно е, че дърветата растат по-бързо, ако премахнем другарите им, защото повече светлина означава повече фотосинтеза, но така те всъщност растат прекалено бързо и това е вредно за тях. Дърветата трябва да растат много бавно в първите 200 години от живота си, които можем да наречем тяхна младост. Ако растат прекалено бързо в началото, те хвърлят цялата си енергия в този бърз растеж, задъхват се, изтощават се и умират рано. Процесът прилича на индустриалното производство на месо, където едно прасе например получава толкова много храна, че пораства преждевременно и след 5-6 месеца може да бъде продадено и заклано. Но тези животни не са здрави.

Хората, които отглеждат растения, допускат същата грешка: отсичат някои дървета с цел да ускорят растежа на други. Това е като да застреляте родителите в едно семейство, за да дадете повече пространство на децата. Убивате майка им и младите дървета ще растат много бързо, но ще бъдат нездрави и животът им ще бъде кратък.

 

е360: Сега дърветата растат по-бързо заради по-високата концентрация на CO2 във въздуха. Това добро ли е?

Волебен: Съвсем не. Сега в Германия, например, дърветата растат с 30% по-бързо, отколкото преди десетилетия. Но както казах, бързият растеж прави дърветата по-нездрави и по-податливи на болести. Получената дървесина е с по-ниско качество и цената, която получаваме за нея, спада. Клетките на тези бързорастящи дървета се уголемяват и стават по-податливи на плесени. Една малка рана може да доведе до това да изгният отвътре, което ги убива.

 

е360: Могат ли лесовъдите да предпазят горите от промените в климата и останалите заплахи на околната среда? Доколкото разбирам, във Вашата гора действате по старомоден начин.

Волебен: Това е вярно, използваме каруци, теглени от коне, за извозване на дървения материал. Не използваме никакви тежки машини между дърветата, тъй като те компресират почвата в дълбочина до 2 метра, изтласквайки въздуха от нея и намалявайки способността ѝ да поема вода през зимата, което се отразява на растежа на дърветата през пролетта.

 

е360: Значи старите, нискотехнологични методи са всъщност по-рентабилни?

Волебен: Да, те дават добри резултати в целия свят – в Амазония, дори в САЩ някои собственици на гори работят с тези методи. Ние препоръчваме да се отглеждат единствено дървета, които са присъщи на района. Също така съветвам да не се прави гола сеч, да не се убиват дърветата-майки, които пазят децата си, да не се обезпокояват семействата. Не използвайте тежки машини и спрете употребата на пестициди и други токсични химикали, които убиват полезни насекоми и микроорганизми в почвата. Тези са ключовите фактори за поддържането на успешна и дълготрайна гора.

След тази невероятна информация за дърветата, разходките ви в гората най-вероятно няма да бъдат вече същите.

 

Източник: Yale Environment 360

Твоят коментар