Само промяна на икономическата система може да ни спаси

    Растящото осъзнаване на опасността от изкопаемите горива представлява решаваща промяна в нашето съзнание. Но въпреки това се страхувам, че пропускаме един ключов момент. Чистата енергия наистина е важна, но научните изводи са ясни: тя няма да ни спаси от промяната на климата.

    По-рано тази година медии от целия свят съобщиха, че февруари е счупил световните температурни рекорди с шокиращи стойности. Март също счупи всички рекорди. През юни екраните бяха покрити със сюрреалистични картини на наводнения в Париж, след като Сена проби бреговете си и потече по улиците. В Лондон беше наводнено метрото в центъра на Ковънт гардън. Пътищата в югоизточен Лондон се превърнаха в реки, дълбоки два метра.

floods

    Сега, когато подобни екстремни събития се случват все по-често, малцина отричат промяната на климата. Най-накрая изкристализира консенсус по един важен факт: изкопаемите горива ни убиват. Трябва да преминем към чисти източници на енергия, и трябва да го направим бързо.

   Растящото осъзнаване на опасността от изкопаемите горива представлява решаваща промяна в нашето съзнание. Но въпреки това се страхувам, че пропускаме един ключов момент. Чистата енергия наистина е важна, но научните изводи са ясни: тя няма да ни спаси от промяната на климата.

    Нека за момент си представим, че успеем да спрем употребата на изкопаеми горива и преминем към 100% чиста енергия. Няма спор, че това е жизненоважна стъпка в правилната посока, но дори и този идеален случай не би бил достатъчен да предотврати климатичната катастрофа.

  Защо? Защото изгарянето на изкопаеми горива съставлява едва 70% от всички антропогенни емисии на парникови газове. Останалите 30% идват от различни източници.

    Обезлесяването е сериозен източник, също и индустриалното земеделие, което замърсява почвите до степен те да изпускат СО2 . Тук влиза и индустриалното животновъдство, което произвежда 90 тона метан годишно и по-голямата част от антропогенния азотен оксид. Тези два газа са много по-мощни причинители на глобално затопляне от СО2. Само отглеждането на животни допринася повече за глобалното затопляне от всички автомобили, влакове, самолети и кораби в света взети заедно. Индустриалното производство на цимент, стомана и пластмаси представлява друг голям източник на парникови газове. И това не е всичко. Сметищата ни отделят огромни количества метан – 16% от общото световно количество.

говеда_600x458

    В контекста на промяната на климата проблемът не е само в това каква енергия използваме, а какво правим с нея. Какво бихме правили със 100% чиста енергия? Точно каквото правим с изкопаемите горива: отсичане на още гори, строеж на нови и нови ферми за месо, развитие на индустриалното земеделие, производство на още цимент и пълнене на още сметища, като всички тези дейности ще отделят смъртоносни количества парникови газове в атмосферата. Ще правим тези неща, защото икономическата ни система изисква безкраен икономически ръст, и по никаква причина не ни е хрумнало да се усъмним в това.

     Погледнете от такава гледна точка. Тези 30% парникови газове, причинявани от източници, различни от изкопаеми горива, не са статични. Всяка година те добавят все повече и повече към атмосферата. Учените изчисляват, че тропичните ни гори ще бъдат напълно унищожени до 2050г., което ще отдели въглеродна бомба с размер 200 билиона тона. Световната почвена покривка може да бъде изтощена в рамките на само 60 години, което ще отдели допълнителни газове. Емисиите от циментната индустрия нарастват с над 9% годишно, а сметищата ни се увеличават с невероятни темпове: през 2100 ще произвеждаме 11 млн тона твърди отпадъци на ден, 3 пъти повече от сега. Използването на чиста енергия по никакъв начин няма да забави този процес.

    Движението за борба с промяната на климата допусна огромна грешка. Посветихме цялото си внимание на изкопаемите горива, когато трябваше да сочим към много по-дълбока причина, а именно основния принцип на икономическата ни система. В крайна сметка ние използваме изкопаеми горива само за да задоволяваме необходимостта от ръст на БВП.

   Проблемът се корени във факта, че икономическата ни система изисква неспирно увеличаващи се нива на добив, производство и потребление.

    Политиците ни ни казват, че трябва да поддържаме икономически растеж от над 3% годишно – необходимият минимум, при който големите компании трупат приходи. Това означава, че на всеки 20 години ние трябва да удвояваме размера на световната икономика – да удвояваме броя на автомобилите, да удвояваме риболова, да удвояваме минния добив, сладоледите на Макдоналдс и iPad-овете. И след това да удвоим вече удвоеното количество през следващите 20 години.
ecomomic growth
По-оптимистично настроените учени твърдят, че технологичните иновации ще ни помогнат да разделим икономическия растеж от материалното производство. За жалост обаче няма доказателства, че това се случва. В световен мащаб добивът и потреблението са нараснали с 94% от 1980г. насам и продължават да растат. Актуалните изчисления сочат, че до 2040г. ще сме като минимум удвоили милите товарен и въздушен превоз – а също така и превозваните материални продукти – почти съвършено следвайки темпото на ръст на БВП.

    Колкото и да е важна чистата енергия, тя няма да ни спаси от този кошмар. Но преосмислянето на икономическата ни система е възможно да го направи. Ръстът на БВП ни е представен като единственият начин да създадем един по-добър свят. Но днес имаме солидни доказателства, че той не ни прави по-щастливи, не намалява бедността и неговите странични ефекти създават какви ли не социални злини: дългове, преумора, неравенство и климатична промяна. Трябва да спрем да използваме БВП като главна мярка на прогрес, и трябва да го направим незабавно – като част от споразумението за климата, което ще бъде подписано в Мароко по-късно тази година.

   Време е да насочим творческите си сили към създаване на нова икономическа система – такава, която да увеличи човешкото благоденствие, като същевременно активно намалява екологическия ни отпечатък.

     Това не е невъзможна задача. Много страни вече са постигнали високи нива на човешко развитие, съчетани с ниски нива на потребление. Даниел О’Нийл от университета в Лийдс е демонстрирал, че дори свиването на материалните блага не е несъвместимо с високи нива на благоденствие.

    Нашият фокус върху изкопаемите горива ни е подвел да си мислим, че стига да превключим на чиста енергия, можем да поддържаме статуквото, но това е опасно опростено предположение. Ако искаме да предотвратим задаващата се катастрофа, трябва да се изправим срещу истинската ѝ причина.

  ~ Помогни „Завръщане към природата“ да достигне до повече хора, като споделиш тази статия със семейството си и приятели ~

   Източник: Gardian

Преводач-Юлия-Иванова

 

Твоят коментар