Сбъдването на мечтите

   Може би вече няма някой, който да не е чувал или чел за Саймън и Жасмин и тяхната хобитска къща. В интернет могат да се намерят много такива подобни истории от цял свят. За човек обаче е по-вдъхновяващо да прочете за нещо подобно от неговата собствена страна. Затова ви представяме мотивиращата история, разказана от първо лице, на румънката Флори и нейният приятел Георги, които абсолютно сами построяват своята първа глинена къща.

   Спомням си когато за първи път видях снимка на глинена къща и покрив покрит с трева, че се влюбих от пръв поглед. Толкова много исках да си живея в такава, че вече нищо не можеше да ме спре.

   От около 3-4 години с моят приятел си търсим къща извън града, но някакси все не намирахме това, което искахме. Параметрите бяха: малка къща с градина на около час път от София, но нещо все не се получаваше. Искахме да има достатъчно голяма градина, за да можем да отглеждаме наши собствени заленчуци и евентуално, ако съберем повече да ги продаваме. Къщите, които отговаряха на тези условия бяха замазани на бързо с цимент и се предлагаха с поне 10 пъти по-високи цени. Пазарът на недвижими имоти не беше в нашата посока. Другият начин, по който можехме да го направим бе да си купим поне един хектар замеделска земя и да искаме разрешение за строителство и сами да си построим ферма. Това ни звучепе по-добре и решихме да опитаме. Така започнахме да търсим земя и намерихме на около 45 минути път от София, с един километър черен път от селце на тихо и осамотено място. По това време нивата беше засята с жито и трябваше да чакаме около година преди да можем да я ползваме. Идеята да си построим глинена къща беше толкова вълнуваща, но бяхме наясно, че нямаме никакъв опит и познания как да го направим.

   А кой е по-добрият учител от практиката? Преди да искаме официално разрешение, за нашата ферма, знаехме че трябва да съберем малко опит. Така решихме да си спретнем малка глинена къщичка, в която да пробваме да живеем докато направим фермерската къща. Искахме да е направена от естествени материали. Да бъде пасивно ориентирана към слънцето. Да има зелен покрив и да събира дъждовна вода за ползване в домакинството. Така знаехме от какъв опит имахме нужда. Беше време да се захващаме за работа и да сложим този опит в джоба си.

spring-2014    Един съвет от нас

  Преди да започнете да чертаете вашите постройки, колкото и малки да са те, препоръчвме ви да направите детайлно проучване! В края ня краищата „колкото повече учите, толкова повече научавате, колко много още не знаете“. Има изобилие от достъпна литература по въпроса и значителен брой прекрасни хора, готови да ви дадат съвет и информация. Така че към всички тези, които са се замислили да вдигат глинена постройка – направете вашето задълбочено проучване. По-късно ще си бъдете благодарни! Живеенето в къща, която е построена неадекватно може да е много опасно.

  Първа стъпка: Планиране

  Проучвахме земята, склонове, структурата на почвата, ориентацията. Решихме да спретнем нашата глинена колиба на най-подходящато място. Искахме да работим със земята и буквално къщичката да поникне от нея, отколкото да следваме стриктни планове. Взехме под внимание естествения поток на дъждовната вода, позицията към слънцето през зимата и лятото (ъгъла и пътят на слънцето през сезоните), посоката на вятъра, достъпа до къщата и градината и разбира се гледката от нея. Решихме да не използваме цимент, заради огромното количество енергия използвана за производството му, а вместо това вар за основата. Избрахме кръгли трупи, вместо стандартните правоъгълни, заради по-голямата им здравина, което значеше, че щяхме да използваме по-малко дърво и да имаме повече здравина (кръглите трупи са до 50% по-здрави отколкото същите по размер правоъгълни) и заради необходимата по-малко обработка. За покрива решихме да е зелен. Да го покрием с диви ягоди, които растяха на около, където искахме да е колибата. И така вече бяхме решили всичко до следващата стъпка!

  Втора стъпка: Основите

  Искахме нашата конструкция да има преграда откъм северната страна вдълбана в хълма, която да служи за изолация и бариера от силния северен вятър. За тази цел ни трябваше здраво изградена подпорна стена, но в никакъв случай не искахме да използваме цимент. След много проучване открихме, че най-добрата алтернатива е естествената хидравлична вар или позната като NHL, която се произвежда с различна здравина в зависимост от нивото на примесите (частиците, които и дават здравината). И така направихме нашата подпорна стена на северната страна от камъни и вар (NHL5). Стената стои върху основа от вкопан чакъл с вградена отводнителна тръба, която е изведена на 5 метра от къщата по склона. Тази система за отводняване ще оттича водата далеч при наводнение като ще пази глинените стени сухи и здрави.

retaining-wall   rubble-trench-foundation

  Трета стъпка: Рамка от кръгли подпори и покрив

  Рамката от подпорите беше много проста. Имахме 4 метрови подпори и ги използвахме, за да крепят покрива. Имахме две различни ширини като ги използвахме по предназначение. За покрив използвахме 3 см. широки дъски, слой от геотекстил, слой водонепропусклива мембрана, върху него строителен найлон и след това слама и пръстта, която бяхме изкопали.

roundwood-timber-frame   earth-roof

   Четвърта стъпка: Глинените стени

  След като имахме покрив, можехме да продължим със стените. Тъй наречения „КОБ“ е смесица от слама, глина, пясък и вода. cob-wallЗа глина използвахме пръстта, която бяхме изкопали от основата. Тя съдържаше много камъчета и нямаше нужда да добавяме допълнително пясък. Работата с глина е неочаквано приятно занимание, чувствах се като дете, което си играе в калта. Обожавах го! Глината е много прощаващ материал и колкото повече работиш с нея, толкова по-добър ставаш. Познаваш правилната консистенция, когато я постигнеш. Ако не ти харесва как си направил някоя част можеш просто да я премахнеш и да я направиш наново. Толкова е просто. Дори и да изсъхне можеш да я счупиш, да я смесиш с вода и да я използваш отново. Инсталирахме нашите рамки за прозорци в глинената стена и направихме стъклени тухли, които вградихме в стените. Много са красиви по свой си необикновен начин. Изглеждат като вградени скъпоценни камъни.

  Пета стъпка: Замазка

interior-wall-plaster  Основно правило, добре познато от строителите с естествени материали е, че глинените стени имат нужда да дишат. Избирането на замазка е продиктувано от тази функция. Трябваше да защитим външната стена от хоризонталния дъжд, който вали през пролетта и есента, но също така да оставим стената да диша. Избрахме завършващ слой, в който е примесена вар, пясък и накълцана слама. Налагахме го с ръце. Използвахме разбира се защитни ръкавици, заради високата алкалност на варта, която може да изгори кожата. Всъщност единствения път по време на целия градеж с естествени материали, когато са необходими ръкавици и защитни очила, е при работата с вар. Всички други материали са безвредни и много по забавни за работа с голи ръце. След като изсъхна първият слой, положихме още един, в който използвахме варов разтвор, брашняна паста, пух от блатен папур и пигмент от железен оксид. Пухът от блатен папур има много финни естествени влакна, които придават на замазката здравина.

   Също така е и достъпен на разположение покрай езерата и блатата. За вътрешната замазка използвахме глина, която изкопахме от нашето място на само половин метър под повърхността. Глината има много наситен оранжев цвят. Примесихме я със ситен пясък, пух от папур и брашняна паста.

exterior-plaster-finished

   Шеста стъпка: Вода, отопление  и електричество

  Имаме намерение да събираме, колкото можем повече дъждивна вода и да я съхраняваме на микро вирчета разпръснати по мястото. Тези вирчета могат да се дренират в случай на нужда или да се използват за бавно пускаща напоителна система. Също така, като част от плана да сме водно независими е да направим бунар и да използваме електрическа помпа на слънчеви батерии, която да пълни хранилищата за вода.

  За управлението на сивата вода възнамеряваме да направим т.нар. система тип тръстиково легло, която ще филтрира водата от банята и ще се събира във вирче.

  Планираме да имаме няколко компостиращи тоалетни, които ще произвеждат прекрасен тор, който след дългия процес на компостиране, ще върши невероятна работа около дърветата.

  За отопление започнахме да градим печка тип ракета, която ще затопля глинена пейка. Глинената пейка ще служи за акумулатор на топлина, която бавно ще се излъчва в къщата в продължение на много часове, след като огъня е огаснал. Върху варела на печката възнамеряваме да направим глинена фурна, която да използваме за бавно и много вкусно готвене.

rocket-stove   rocket-stove-burn-tunnel

  Топлата вода ще идва от соларна система.

  За електричество възнамеряваме да използваме няколко соларни панела и може би малка вятърна турбина на вертикална ос. Има много устройства на 12V или 24V на пазара, което ще направи цялата електрическа инсталация много по-сигурна от конвенционалните системи на променлив ток. Да живееш изключен от мрежата не значи, че трябва да се лишиш от удобствата на модерния живот, напротив, това значи да вземеш най-доброто от двата свята и да направиш устойчив рай.

  Имаме още много работа да свършим, но засега научихме доста просто опитвайки се да вършим нещата. Някои от тях научихме по трудния начин, като се проваляхме и започвахме отново, други постигнахме като експериментирахме. Остава ни да направим вътрешните стени, земния под и още някои неща от списъка със задачите, но знаем, че ще прекараме прекрасно докато ги правим.

    Пермакултурна градина

   Нивата ни е изтощена от годините конвенционална аграрна експлоатация и ще ни трябват доста усилия, за да я върнем обратно към живот. Оставихме я година да почине и имахме най-прекрасната цветна ливада. Засадихме няколко овошки и други многогодишни растения и възнамеряваме да отглеждаме старинни сортове зеленчуци на повдигнати постоянни лехи и никога да не орем почвата. Нямаме търпение….!

fallow-year-flower-meadow

   Отражения

  Да построиш собствената си къща и да отглеждаш собствената си храна са основни човешки умения необходими, за да останем свързани с нашата истинска същност. Развивали сме се хиляди години, за да ги овладеем. Сега бягаме от самозадоволяването като нещо срамно. Създадохме повърхностни модели и стойности, по които се мерим, токсична околна среда и изкривени шаблони, в които усърдно се стараем да се впишем. Станахме толкова откъснати от истинската си природа, че не сме в състояние да разпознаем щастието, когато го чувстваме и покоя на ума е отхвърлен като нещо примитивно. Трябва да научим, че никой не може да ни нарани освен ако ние не му позволим.

  Няма по-голямо богаство от познанието и знанието как да построиш собствената си къща, да отгледаш собствената си храна и да обичаш и уважаваш живота във всичките му форми. Всичко това ще ти помогне да живееш дълъг, здравословен, щастлив и пълноценен живот.

На фейсбук страницата In harmony with weeds може да следите бъдещото развитие на проекта на Флори и Георги, както и да се свържете с тях.

Автори: Флори и Георги

Твоят коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *