Умението да виждаш

   През 40-те години на миналия век, един беден младеж от Източна Европа заминал за Северна Америка за да сбъдне своята американска мечта. Когато пристигнал в Съединените щати, се озовал на напълно непознато място, нямал семейство и приятели, на които да разчита и въобще не говорел английски език. Бил тотално разочарован и дълго време животът му бил дори по-тежък и нерадостен от този, който имал в своята родина. През тези години си нямал нищо друго освен голите мечти и напразните си надежди за по-добър живот и човешко благополучие, но постепенно забелязвал и едно странно обстоятелство в американското общество, което го накарало да се чувства още по-зле. След известно време започнал работа в една от най-големите корпорации и всеки ден се срещал с много и най-различни хора, но виждал, че дори и така наречените успели хора много рядко били истински щастливи и доволни от своя живот. Преобладаващото състояние на всички било голямо напрежение и ежедневен стрес. Дори и собственикът на фирмата рядко се появявал с ведра усмивка и спокоен вид, но все пак имало едно фрапиращо изключение в лицето на един от портиерите, който винаги бил спокоен и усмихнат. Портиерът имал индиански произход и било видно, че нямал никакви стремежи за притежание на много материални ценности, но притежавал онова богатство, към което истински се стремял младият източноевропеец.

 Как го постигаш? – попитал в удобен момент младият европеец. – На какво се дължи  непоколебимото ти спокойствие и как никога не губиш доброто си настроение?

– На отношението ми към Създателя! – веднага му отговорил усмихнатият портиер.

– Отношението ти, към кого? –  погледнал го учудено младежът.

 Към Създателя или към Живота. – усмихнал му се още по-широко индианецът и продължил. – Сега ще ти го обясня. Обикновено хората си мислят, че постоянно влизат в най-различни отношения с други хора, с животни, събития или обстоятелства, но в моя живот има само едно отношение и това е отношението ми със Създателя. Където и да съм, независимо с кого съм или каквото и да ми се случва, аз виждам навсякъде и във всичко присъствието на Създателя и му се усмихвам, а Той ми отвръща веднага или след известно време, но винаги и задължително с усмивка. Казано по-друг начин, усмихвам се на Живота и Той ми се усмихва.

– Толкова ли е просто? – продължавал да го гледа още по-учудено  младежът.

– Да! За мен е така, но при вас е различно. Например, ти имаш прекрасни отношения с любимата ти жена и тя те изпраща с целувка, а ти тръгваш за работа и преливаш от щастие, но в трамвая някакъв тип, грубо те настъпва по новата ти обувка без да ти се извини и ти си готов да го убиеш. В този момент вече имаш едно ново и ужасно отношение към този невъзпитан мъж. Така ли е?

– Да, сигурно ще съм много възмутен или направо ще избухна и после през целия ден ще ми е криво.

– Но ако във всеки момент осъзнаваш, че нищо не може да съществува и не се случва без присъствието и волята на Създателя, пак ли така ще реагираш или ще постъпиш като мен? Добре си помисли и помни, че само ти си отговорен за своето отношение към всичко! – казал накрая индианецът и изпратил замисления младеж с едно приятелско потупване по гърба, преди да се разделят.

   След това младежът дълго време анализирал своето поведение и често му се случвало да бъде объркан най-вече в своите отношения с другите хора, но в крайна сметка приел на сто процента житейската философия на мъдрия индианец. После само за няколко години станал милиардер и никой не го е виждал притеснен, объркан или стресиран от каквото и да е обстоятелство в неговия живот, а когато една млада телевизионна репортерка го попитала за най-голямата ценност или кой е най-ценният съвет, който може да сподели с телевизионните зрители, той отговорил така:

Умението да виждаш и да усещаш присъствието на Създателя във всяко нещо, струва повече от всичко!

*****

   „Най-голямото откритие на всички времена е, че един човек може да промени своето бъдеще, просто като промени своето отношение. Разбирам, че ако във всичките си усилия в живота, в хубавите и в трудните периоди можеш да се свържеш с голямата сила, която управлява живота – аз я наричам Бог, вие можете да го наречете силата, природата, енергията – и ако позволиш на твоята личност, на твоята жизнена сила да се свърже с по-висшата, можеш да постигнеш всичко. Аз съм доказателство за това. Мисля, че фактът, че съм родена, където съм родена и във времето, в което съм родена и че успях да постигна това, което постигнах, говори за тази възможност.”    – Опра Уинфри

   Притчата е от книгата Божественото лекарство

   Автор: Валентин Начев

Твоят коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *