Хвърли тези обувки, дете: Да бъдеш бос те прави по-умен!

Когато бях дете подлудявах майка си, ходейки боса навсякъде. Все още го правя – с чорапи съм през есента и зимата, но продължавам да ходя боса през останалото време.

Не мога да търпя ограничението на обувките. И, както писах още в първото издание на един от моите учебници, поддържам мнението, че децата трябва да ходят боси.

Децата се движат с маратонки по време на физическа активност вече толкова дълго, че сякаш са забравили, че стъпалата имат качеството да усещат. Стъпалата могат да се захващат за пода за сила и баланс, а техните различни части (пръсти, пета, свод, странична част) са сетивни и се използват по-лесно, когато са голи. Освен това има показатели, доказващи, че ходенето бос прави краката по-силни и подобрява стойката на тялото.

Децата имат естествен афинитет към земята, който може да се засили с премахването на всички бариреи между нея и стъпалата. В това няма нищо учудващо. Но може да се изненадате ако разберете – има научни доказателства, че ходенето бос е по-добрият вариант за човека, сравнен с ходенето с обувки.

Директният допир на стъпалото със земята има редица преимущества, а наред с развитието на мускулатурата, стойката, ориентацията в пространството, то е важно за развитието на нервната система и за оптималното развитие на мозъка! Оказва се, че краката са най-богатите на нерви части на човешкото тяло, което означава, че те допринасят за изграждането на неврологични пътища в мозъка. Следователно, покриването на краката с обувки още от ранна възраст означава, че ние елиминираме много от възможностите мозъците на децата да развиват нови невронни връзки.

Разбира се, загрижеността на родителите и учителите възпрепятства събуването на обувките от краката на децата. Една от всеобщите представи е, че ако детето е босо, ще бъде в контакт с повече микроби и бактерии (това е проблемът на моята майка например). Предназначението на кожата ни обаче е точно да държи патогените далеч. Много по-вероятно е да се разболеем, докосвайки нещо с ръцете си, които са в контакт с толкова много неща през целия ден. Но едва ли на някой му хрумва да държи ръцете на детето си в ръкавици по цял ден, за да го предпази от микробите.

Съществува също притеснението от нараняване. Но ходенето бос на практика заздравява кожата на ходилото и вероятността от нараняване е допустима само при условие, че ходим боси на строителна площадка, пълна с криви пирони и натрошени стъкла.

Истината е, че много педиатри твърдят, че обувките могат да бъдат много по-вредни за малките крака отколкото босотата. Стъпалата трябва да се оставят да се развиват естествено, без да се приспособяват към формата на обувките. Също така, обувките често повлияват движенията на краката по начин, който се отразява негативно на ходенето, баланса, сетивното развитие и проприоцепцията (разбирането за ориентацията на нашето тяло в пространството около нас).

Да насърчавате децата си да ходят боси означава да ги насърчавате да изучават света и да се свързват с природата. Ако те придобият навика от ранна възраст да освобождават стъпалата си и да се чувстват естествено, когато са боси, вие ще разширите сетивната картина, която мозъкът възприема, а с повече възприятия мозъкът се развива по-комплексно. Така че – не се колебайте – позволете на детето си множество нови изживявания. Можете да предложите сензорни преживявания като тези, показани в няколкото страхотни видеоклипа на фейсбук страницата ми. В тях децата ходят боси по различни повърхности, с много различни текстури, включително камъчета, мидички, сапунена вода, пясък, листа и др. Едва ли има дете, което би пропуснало подобни изкушения!

Ако имате деца, които не желаят да ходят боси и събуването на обувките и чорапите ги притеснява, можете да ги окуражите с различни подходи, например: „боси изживявяния за 5 минути“, „време за пръстчета и петички“. Със сигурност ще ентусиазирате хлапетата, ако вие самите също събуете своите обувки и чорапи. А ако се притеснявате, че събуването на обувките и чорапите на много деца едновременно ще причини хаос (да кажем, че искате да въведете такава практика в детската градина), можете да създадете ритунна практика за събуване и обуване. Например чорапите се поставят в обувките, а обувките се подреждат в линия до стената или пък в шкафчето на всяко дете. Така освен другото ще ги приучите и на ред.

Чрез краката си ние имаме постоянна връзка с нашата обща майка – Земята. Затова ако питате мен – не чакайте – събуйте обувките на цялото семейство!

 

Автор: Рей Пайка (Rae Pica)

Рей Пайка е образователен консултант, специализиращ в развитието на физическа активност при децата от 1980 година насам. Тя е един от най-големите експерти по двигателно образование за деца. Бивш инструктор в Университета на Ню Хемпшир, тя е основател и директор на „Учене с движение“ ( Moving & Learning) и автор на 19 книги, включително „Преживявяния в движение и музика“ , наградените „Големи игри за малки деца“ и „ Бягащ старт: Как играта, физическата активност и свободното време създават успешно дете“, написани за родители на деца до 5-годишна възраст.

Твоят коментар