Десет начина да чуеш дърветата

Техните вибрационни енергии разкриват многостранните връзки на човечеството с гората.

Дърветата са пълни с песен. Вятър кара клоните да потракват и свисти през листа и иглички, бръмбарчета жужат, лед разцепва немощно дърво, хора бъбрят долу на паважа,  дрънчащи шумове отекват дълбоко в дънерите. Някои звуци,  които дърветата издават,  са с твърде висока честота за човешкото ухо, но могат да се „чуят” със специална техника. Това, което лежи под звуковата повърхност са скритите песни, историите, които звуците разказват, когато се докоснем до мястото, откъдето те идват.   Да се  заслушаш в песента на едно дърво е като да допреш слушалка до пулсиращото тяло на цяла местност, заслушан в това, което се движи отдолу. Ето десет начина да слушаш:

    1. Пръсти.

Държа в ръце две трупчета клен, всяко с тегло колкото дебела книга. Издялани са клиновидно, повърхността им е неравна и драска кожата. Държа в ръце привидно беззвучна дървесина, бездушни парчета дърво. Вземам първо едното, после другото, и както са ме учили, хващам само с върха на пръстите, като оставям собствената му тежест да го клати свободно в лявата ми ръка. Потупвам го с длан. Кожата ми долавя това, което получавам в отговор. Едното звучи по-ясно, структурата му е лека, по-открита и крехка. Второто също звучи по подобен начин, но с по-зърнеста и плътна нотка. От първото моят учител, лютиерът, ще сътвори гърба на цигулка. Извитата му повърхност ще даде на това дърво втори живот, за нова песен.

    2. Стъпала.

Когато дънерът на hickory (вид дърво) се вреже в острието, вибрацията и режещият звук на триона проникват в мен през пода на дъскорезницата като ударна вълна. Циркулярът е около метър и петдесет, изправен вертикално, за да срязва по дължина трупите, спускащи се по движещата се лента. Въртящото се острие разцепва дървото, превръщайки го в дъски и подпори. Тази дървесина изгражда моя дом, архитектурно решение, захранено с въглероден двуокис и калено със слънчева светлина. Споени въздушни пространства два на четири. Изгарям треските, останали от рязането и около огъня разговорът между приятели се пренася в царството на въображението, на видими и невидими връзки. Огнището обединява човешката общност, събира нишките.

    3. Електронен шублер.

Метални щипци нежно обхващат клонка и мерят диаметъра й на всеки 15 минути. Дебелината й се записва в електронната памет в продължение на часове, дни и седмици. За 24-часов цикъл тя пулсира в захранен от слънцето ритъм, като се свива през деня, когато водата тече през нея от стъблото към листата. През нощта тя се разширява, пълнейки се с водата, извлечена от корените. Клонките на по-слабо жизнените разклонения, тези в тъмната или по-ниската част на короната, имат едва доловима пулсация, денонощни цикли които едва се улавят от металните пръсти на уреда. При клоните, радващи се на слънцето, систолата и диастолата постоянно се вдига и спада, заформяйки инфразвуковия „фонов шум” на гората. В края на пролетта, това всекидневно движение се наслагва с растеж нагоре в диаметър, когато клонката трупа нови слоеве дървесина.

    4. Ултразвук.

Сензор с големина на човешки палец е плътно притиснат до тънката кора на борово клонче. Компютърен екран отразява линия от най-силните прищраквания и съскави звуци, отекващи в сензора, стълбчета вода, пръсващи се в тясно-проводимите „венички” на клончето. За самото дърво това са звуците на неизбежния глад. Ако се пръснат твърде много водни стълбчета – както се случва по време на суша – игличките на боровото клонче трябва да затворят дишащите си пори, за да пестят вода. Без въздух, който да преминава през порите, няма и фотосинтеза.

Звуците следват 24-часов ритъм: сутрин, корените засмукали вода я предоставят в изобилие на дървото и клончето изпуска само няколко подобни звука. Следобед обаче, водата в почвата е изчерпана. Копринените нишки с вода, образуващи водоносната система на растението, се пръсват с пукот. След залез слънце, кореновата система на дървото и гъбичките в почвата заговорнически се съюзяват против закона на гравитацията и изтеглят водата от най-дълбоките слоеве на почвата. Дантелената структура на корените, преплетена с нишките на гъбичните образувания действат като огромно парче попивателна хартия, разделена на пластове и рехаво оплетена надълбоко в пръстта. Водата тече по тази мрежа, така както повеляват законите на физиката, в посока от мокро към сухо и в посока нагоре през нощта. Сухата като пясък вечерна почва до сутринта вече е влажна и клончето спира да издава тревожните си звуци.

    5. Разговори.

Сенките от дърветата събират хората. Дървото е като свързващ център на човешките отношения. В Манхатън улични търговци и минувачи си почиват и завързват разговор на сянка, далеч от шумната блъсканица на тротоара. Охлаждащият балдахин от листа над главите им спестява на града 11 милиона долара разход за климатици всяка година. На гол склон на Уест Банк, земеделски производители и техните семейства са качени на стълби, опрени в маслиновите дръвчета, пръстите им шарят в клоните, прибирайки реколтата. До момента, в който приключат с работата си, хиляди думи ще се чуят и изрекат от тези, които работят задружно в клоните на дърветата.

В парк в центъра на Денвър, деца се играят под памуково дърво, лекият шум от неговите листа, разлюляни от вятъра, скоро бива погълнат от писъците им, когато цамбуркат в ледено-студените води на реката, идващи от планината. Само преди десет години, това място тук беше сметище. Сега смеещи се деца тичат от дървото до водата и обратно. Родителите, седнали под сянката, си бъбрят.

   6. Въздишка от вдишване и електрически ключ.

Кислородът, който вдишваме, е дошъл от дърветата и океаните. Издишваме и листата грабват непотребния ни въглероден двуокис, приютяват го в плътта на дърветата, като спомен за дъха. Изгасяш осветлението: въглените горят, рисуват спомени от древността.

   7. На бюрото в библиотеката.

Гладък шум от прокараната ми ръка по страницата на природонаучно списание. Взирам се в целулозните листове, в които се е превърнало дървото, твърдите молекули лигнин, пречистени и превърнати в лист хартия. На тези страници с мастило е отпечатана  участта на горите в световен мащаб: данните показват, че площта, заета от гори, се стопява. Първите дванадесет години на хилядолетието са станали свидетели на 2.3 милиона квадратни километра унищожена гора, като само 800  000  от тях са засадени отново. Отгръщам страницата, листът се огъва и пукащите нишки „изплакват” своята жалба.

   8. Дрямка под едно дърво.

Събуждам се от дрямка от миризмата на напечена от слънцето смола на ponderosa (Сев. Американско дърво с твърда дървесина). В пределите на гората, отношенията между дърветата и другите същества представляват химични процеси, затова  „слушам” чрез носа. Златистият сок между тъмните парчета кора на ponderosa излъчва силна миризма на смола и терпентин: остър и светъл аромат на течно масло. Този аромат отблъсква агресивните  насекоми. Лепкавата смола запечатва продупчващите дървесината насекоми, а смолата съдържа отровни вещества.

Този вид защита е ефикасен срещу повечето насекоми и през повечето време, но напоследък това дърво, както и други борове масово измират, опустошени от бръмбари. Парадоксалното е, че точно тези защитни аромати водят бръмбарите към тяхната мишена. Тези атаки са станали толкова разпространени в Скалистите планини, че e обичайна гледка да видиш как цели долини преминават от ярко зелено в тъмно мъртво-кафяво до безцветно сиво.  Боровите бръмбари винаги са населявали тези планини. Сега тяхната популация се увеличава главоломно на фона на дървета, изнемогващи от суша и прекалена топлина. Във въздуха се усеща огън.

   9. Чрез звука на насекомите.

Леки шумове и стържене под кората: личинките  на бръмбарите дълбаят по дървото със заострените си челюсти. Младите буболечки лакомо гълтат фините стърготини, които попадат в стомахчетата им, населени от симбиотични микроби. Кълвачите се ослушват, очаквайки да доловят звук, който издайнически ще покаже, че има насекомо в дървото. Долепям ухо до кората, долавям достигащия до мен звук от дъвчеща личинка и птича човка. В короната на дървото, гъсеници хрупат листа. Дървото също слуша. Когато се чуят звуците от дъвчещи гъсеници  на някое дърво, растението пуска химични вещества в своя защита.

    10. Спри, послушай.

Поривите на вятъра озвучават различно всяко растение. „Гласът” на дъба е стържещ и хрипав, гърлен, а този на клена – пясъчен и лек. Тези различия се коренят в еволюцията и приспособимостта на растенията. Листата на дъба, издръжлив на суша, са по-дебели и жилави от тези на жадния за вода клен. Различната звучност на дървета, обитаващи сух планински хребет и такива във влажна гориста падина, говорят за особеностите на всяко едно от тези места. Борът ponderosа запява песен задухат ли ветровете на Калифорния, дългите му иглички са, както Джон Мюър пише „най-прекрасната музика” и „свободен полет на крила”. В Колорадо боровете обаче си създават по-къси и по-дебели иглички, за да се справят с тежкия сняг и леда. Там дърветата сякаш ридаят, когато вятърът бушува всред тях.

Излез навън, заслушай се. Там, където живееш, какво разказват  дърветата?

Източник: Scientific american 

Твоят коментар