5 начина как да дадем възможност на децата си да се учат от грешките си

„Не е нашe задължение да закаляваме децата, за да се изправят срещу жесток и безчувствен свят. Наша отговорност е да отгледаме  деца, които ще направят света по-малко жесток и безчувствен.“ – Л.Р. Кност

Всеки родител, който е имал двегодишно дете, знае, че думите „не, спри и недей“ могат да се превърнат в  думите, които  които главно казваме на детето си. Докато тези думи са напълно подходящи в дадени обстоятелства, особено когато нашите деца са на прага да наранят себе си или друг човек, на един друг етап, един осъзнат родител трябва да се запита дали тези „дисциплиниращи“ думи нямат дългосрочно въздействие върху това как детето се свързва с външния свят и дали тези думи спомагат за неговото когнитивно развитие.

Или казано с други думи, дали дисциплиниращите тактики, които използваме, дават възможност на нашите деца да се учат от техните грешки? Тъй като еволюцията на съзнанието на нашата планета расте все по-бързо и по-бързо и ни позволява като човешки същества да ставаме един по-приемащ, състрадателен и сърдечен вид като цяло, такива стават и тактиките, които осъзнатите родители използват да отглеждат и възпитават децата си. Много характерно е за тези, които действат главно по един неосъзнат начин да използват тактики, които провокират страх, срам, унижение или наблягат на позицията на силата като средство, с което да накарат децата си да действат по начина, по който те искат.

И докато тези тактики могат да работят в кратък срок, то дългосрочно най-малкото, което те правят е да изграждат чувство на увереност и доверие в ума на детето. Ако детето не е мотивирано да направи нещо, тъй като се опитва да избегне болката от това да бъде наказано и унижено, тогава този начин на действие не само увеличава чувството за малоценност (където детето мисли „ Аз трябва да съм „лош“, защото това е начина, по който съм накаран да се чувствам, когато съм себе си“), но също и несигурността (където детето мисли, „Хората, които се грижат за мен не ми вярват, че мога да взема правилните решения, така че това трябва да значи, че аз не съм способен или достатъчно умен да направя това сам).

В края на деня дисциплината би трябвало винаги да се използва с цел да помогне на детето не само да спре да прави същите грешки отново и отново, но също да го научи да оценява последствията от неговите действия от позицията  на любов към себе си, отколкото на страх.

По-долу ще намерите пет начина, чрез които да дадете възможност на вашето дете да се учи от неговите грешки:

„ Дисциплината помага на едно дете да реши проблем. Наказанието кара детето да страда за това, че има проблем. За да отгледате дете, което се справя с проблемите, се фокусирайте върху решенията, не върху наказанията.“ – Л.Р.Кност

        1.Имайте предвид възрастта

%d0%b4%d0%b5%d1%82%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d1%80%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%b8%d1%8fНе е изненадващ факта, че паметта на едногодишно дете е коренно различна от паметта на, да речем, седемгодишно дете, и точно за това тактиките за възпитание трябва да бъдат подходящи за възрастта. Това, което е изцяло изпълнимо от по-голямо дете може да е изцяло невъзможно за дете, което прохожда.

И, разбира се, всеки родител ще излъже, ако заяви, че казвайки на детето си „не“ не проверява неговото търпение към действие, което дедето му е направило само минути преди това и опитва отново няколко минути по-късно. Трябва да усещаме  кога нашето нетърпение несъответства на това, което е подходящо за нашето дете. Малките деца се нуждаят нещата да им бъдат казвани отново и отново и това е наред. Ако използваме тези пъти, когато нашето неудовлетвоение ни е завладяло, като възможности да лекуваме и трансформираме неизлекуваните емоции в нас, ние ще се превърнем в по-добри и омиротворени родители в дългосрочен план.

       2. Обяснете причините от възпитателна гледна точка

Всяка „грешка“, която нашите деца правят може да бъде чудесно възпитателно средство за нас да обясним, защо ние не искаме те да правят нещо и по-важно, защо те не би трябвало да искат да го направят също. Един неосъзнат родител може да каже нещо като „защото аз казах така“ като обяснение, когато детето попита „защо“, но осъзнатите родители използват любопитството на техните деца, за да ги учат.

%d1%81%d0%bf%d0%be%d1%81%d0%be%d0%b1%d0%bd%d0%be-%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b5

Ако децата знаят защо неща като, завършването на тяхното домашно навреме, взимането на душ или споделянето на техните играчки, всъщност ще ги облагодетелства в дългосрочен план, те ще бъдат по-способни да правят тези неща за вбъдеще, защото ще ги асоциират с награждаване и грижа за себе си и съответно с това да са по-щастливи и по-добре функциониращи човешки същества. „Защото аз казах така“ не учи всъщност детето на много повече от това, че понеже те са по-млади и по-малки отколкото ние, те трябва да ни слушат за всичко, което им кажем да правят.

       3. Използвайте „предпазна дисциплина“

Точно както добрият лечител използва профилактична медицина с цел да спомогне за здравословните навици на неговите пациенти преди да се появи по-голям здравословен проблем, така един осъзнат родител използва предпазна дисциплина, за да изгради добра самооценка на неговото дете и когнитивно мислене, така че да няма нужда детето да действа по неприятен начин с цел да привлече нашето внимание.

Когато децата са учени на уроци преди да е твърде късно, така да се каже, те ще знаят последствията от техните действия, преди да вземат „грешно” решение. И щастливите, уверени деца обикновено не действат по начин, който ще нарани тях или другите.

%d1%89%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%bb%d0%b8%d0%b2%d0%b8-%d0%b4%d0%b5%d1%86%d0%b0

Точно както възрастните, когато се чувстваме добре относно нас и нашия живот, ние обикновено правим избори, които съответстват на тези чувства, а когато се чувстваме сломени или несигурни за нас, ние често правим избори, с които не сме горди.

Неосъзнати системи от вярвания обикновено ръководят нашите решения, така че когато някой се чувства необичан и незаслужаващ любов, той само ще създава ситуации, които доказват тези негови вярвания отново и отново, докато не се събуди и освободи от тях. Чрез внушаване на достойнство в нашите деца от ранна възраст, ние създаваме безценна подсъзнателна система от вярвания, която им позволява да се отнасят към себе си с грижа и самоприемане.

       4. Не се сражавайте с огъня

Като възрастни знаем, че викането и крещенето рядко са ефективни комуникативни тактики за използване с цел да представим нашата позиция, така че не трябва да се учудваме, че тези неща също рядко работят с нашите деца. Често когато сме много  ядосани може  да ни е нужно  време, в което да останем сами с цел да успокоим нашето дишане и мисли, така че да можем  да се върнем и поговорим с нашите деца от една по-спокойна и следователно по-въздействаща позиция.

%d0%b4%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%b5-%d0%b2-%d0%b4%d0%b5%d1%86%d0%b0%d1%82%d0%b0

Децата преуспяват, когато техните чувства и мисли са чути и уважавани от нас, и ако ние се научим да говорим с тях от позиция, в която те могат да говорят за себе си докато се чувстват сигурни правейки го, това ще спомогне за здравословната комуникация между нас и тях за вбъдеще. Когато едно дете се чувства несигурно да се изразява, то често ще прибягва към криене на неща и пазене на тайни с цел да избяга от това да му се разкрещим, и честно, можем ли да го виним за това

      5. Култивирайте доверие и вяра в тях

Най-голямото и важно нещо, което можем да направим за нашите деца, е да се държим с тях така, все едно им вярваме, че  могат да вземат правилното решение. И когато стане така, че нашето дете вземе решение, което не е най-доброто за него, трябва да позволим на естествените последици да се случат.

%d1%83%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%be-%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b5

Те няма да са винаги перфектни, но начина, по който ние се държим с тях или говорим с тях в края на деня, ще стане техния собствен вътрешен глас и направляваща система. Дете, с което са се държали така все едно е способно и му имат доверие да взима решения, ще изпълни нашите очаквания към него. Дете, което винаги е третирано така все едно не му се вярва или така все едно то трябва да се страхува от света, защото е едно плашещо място, от което трябва да се предпазва, ще започне да подхожда към неговия живот изцяло от тази перспектива.

А вие какво дете искате да отгледате?

Източник: Fractal enlightenment

~ Помогни „Завръщане към природата“ да достигне до повече хора, като споделиш тази статия с приятели и познати. ~%d1%81%d0%b8%d0%bb%d0%b2%d0%b8%d1%8f-%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%b5%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%b0

Твоят коментар