5 тайни за У-уей – древното даоистко изкуство на “не-правенето”

Процесът на възнасяне се състои от няколко етапа. Сред тях спада разтърсването, което дава начало на нашето пробуждане, след това идва пълното осъзнаване на истината, последвано от развиване на проницателността да избираме подходящия начин на действие. Никой не би се опитал да кара колело още преди да го е построил, нито би се опитал да плава в океана без лодка. Когато животът ни изправя пред трудности, ние можем да проверим дали прилагаме У-уей, за да подобрим своите действия. Това е изкуството да действаш без усилие, описвано в даоистките учения.

  1. Бездействието не означава, че „нищо” не се случва

„Дао е вечно бездейно, но няма нищо ненаправено от него.” – Лао Дзъ

У-уей, или  無為, се превежда от китайски, като „не-действие” или „действие без действие”. То е смятано за „естествения” начин да се върши нещо,вместо стременето, противопоставянето и налагането, както и мотаенето, или изпадането в пълна инертност.  Когато сме синхронизирани с Източника, или както даоистите го наричат просто: Дао, тогава не е необходимо да „правим” нещо. Това не бива да се бърка с правенето на нищо. Състоянието на У-уей не ни дава оправдание да стоим отстрани, като просто наблюдаваме живота и критикуваме действията на другите. Вместо това то описва вдъхновеното действие на човек, изпълнен с жизнена енергия, който е посветил своите действия на една цел, поддържаща Единността. Този човек не си хаби енергията и действа само в правилния момент с дълбока прозорливост, сякаш получава невидима подкрепа.

Древните идеограми и символи, използвани в китайския език и култура, дават най-простото описание на У-уей. То може да бъде видяно в символа Ин-Ян. Едната страна е активна, или мъжествена, представляваща енергията, която се разпростира по света, а другата страна на символа е пасивна, или по-точно казано, приемаща, или женствената енергия, която дава начало на вътрешното пътуване.

Всички китайски лечебни, бойни и вътрешни изкуства, от Тай Чи до акупунктура и медитация, се стремят да балансират мъжката и женска енергии, действието и „не-действието”, като начин за постигането на У-Уей.

  1. Космосът не е настроен против вас

Ние не сме притиснати между рая и ада, ние СМЕ рая и ада. За да практикуваме У-уей, е необходимо първо да осъзнаем, че сме свързани с Единността на всички неща. Макар и да имаме нужда от ясни граници, като деца, оставени да тичат и играят на свобода в рамките на красив парк, ние също така трябва да останем открити за уязвимостта и уроците, идващи от нея. Щом станем открити и защитени, ние можем да започнем да наблюдаваме природата и да приемем универсалната енергия, прииждаща и оттегляща се. След това се научаваме кога да се движим с тази енергия – прииждаща и оттегляща се със собствените ни действия, в съгласие с Единността на всички неща. Едно необятно усещане за свобода възниква от разбирането, че не е необходимо да се борим срещу космоса, и че той никога не е настроен против нас – само че ние може да изберем да плуваме срещу течението му.

„Ето защо който няма страсти, вижда безпределното. Който има страсти, вижда пределното.”Дао Дъ Дзин(книгата на промените)

  1. Физическото действие не е единственото възможно действие

 Друг от принципите на У-уей е утихване на вечно блуждаещия ум. Дори и да не „правим” нещо физически, много често се случва умовете ни да са по-заети от всякога. У-уей не означава само да успокоим тялото и неговите действия, но също така да се стремим да успокоим и ума. В противен случай няма да можем да разберем дали сме в универсалното течение или просто се преструваме, че сме „заети”, следвайки нуждите на егото, с което толкова вманиачено се отъждествяваме.

Дори и при практикуването на медитация е препоръчително да не се насилваме. Може би сте попадали на една мисловна игра в различни музеи из Съединените Щати. Двамата играчи сядат един срещу друг и си слагат ленти за глава, на които има прикачени електроди. Между играчите са разположени серия от топки, които могат да бъдат придвижвани единствено от мозъчните им вълни, отмервани като електромагнитен ток посредством лентата. Ако играчът се задържи в състояние на покой, комбинация от алфа и тета вълни, пораждани от мозъка, когато е в покой, тогава топката се придвижва по една тръба и пада в отделен кош. Играчът с най-много топки печели играта след изтичането на определен период от време. Онези, които се пресилват, не успяват, както и онези, които не полагат достатъчно усилия. Ключът към спечелването на играта е комбинация от алфа и тета вълни, идващи от един У-уей ум.

Лао Дзъ съветва да бъдем тихи и бдителни, да се научим да слушаме както вътрешните си гласове, така и гласовете на обграждащата ни среда по един безпристрастен и възприемчив начин. За това се изисква спокоен, но и проницателен, ум.

  1. Да си едно с Дао означава да приемаш промяната

 Един от основните принципи на даоизма и практикуването на У-уей е осъзнаването, че в природата има неспирен поток от промяна. Тази промяна е ръководена от неизменими закони, които рядко биват съзирани и то единствено от хора със силно еволюирало съзнание. Да се бориш срещу тези закони на промяната би било сизифов труд. Бихте ли се опитали да спрете смяната на сезоните или издигането и скриването на слънцето зад хоризонта? Щом забележите този поток на промяната в природата, вие можете да приложите принципите на У-уей към собствената си трансформация. Тъй като вие сте неделима част от природата, вие ще се промените съобразно с това. Защо вместо да се борите срещу промяната, не се пуснете по нейното течение? Може дори да я приветствате следващия път, когато почука на вашата врата.

„Връщането към източника е неподвижност – това е пътят на природата. Пътят на природата не се променя. Да познаваш постоянството е проникновение.” – Лао Дзъ

  1. Истинският У-уей включва безцелно скитане

Джуандзъ споменава за един начин да бъдеш в света, за който мнозина от нас не са си и помисляли. Той го нарича вливане, или по-поетичното „безцелно скитане”. По-голяма част от културните ни ценности са в противовес на този вид съществуване. В контекста на съвременния живот, ако човек си „няма цел”, той бива смятан за душевноболен. Но за нас би било трудна задача да допуснем, че съвременните ни ценности водят към хармония и баланс, били те природни или за всеки човек.

В книгата си „Основни писания” Джуандзъ казва: „Можем да използваме аналогията за артиста или занаятчията. Изкусният дърводелец, изкусният плувец… не размишлява и не разсъждава над това какво действие да предприеме; неговото умение до такава степен е станало част от него, че той просто действа инстинктивно и спонтанно, без да знае защо, и постига успех”. Просветления човек той описва като човек, който се скита из сътворението и се наслаждава на неговите дарове, без да се привързва към който и да е от тях.

~ Помогни „Завръщане към природата“ да достигне до повече хора, като споделиш статията с приятели и познати. ~

Източник: The mind unleashedПреводач Муан

Твоят коментар