Живот извън матрицата

Прекъсване на връзката времева линия – реалност и скритите сили на живота

Както много от нас могат да видят в тези времена на увеличаваща се турбуленция, светът, който ние колективно населяваме, става врящо гърне от лудост, което прелива.

Само през юли тази година видяхме “изражения” на тази точка на кипене чрез различни ужасни събития:

Може и да съм в матрицата, но тя не е в мен

Да си “извън матрицата” е състояние на съзнанието – не е форма на живот или форма на работа, като например “завръщане на село” или “духовна дейност” (тези последните може да са, а може и да не са от матрицата – но НЕ сами по себе си, а в зависимост от състоянието на съзнание на човека, който е в техния център). 

Живот сред природата решава проблемите на съвремието

Ние, хората, сме творения на природата и би трябвало да живеем в хармония с нея. Най-разумният начин да постигнем това е чрез родово имение. Родовото имение е къща, с голям двор, разположена сред природата, където човек може да отглежда сам екологично чисти зеленчуци и плодове, да си направи прекрасна цветна градина или езеро, така че наистина да се чувства „като у дома си”.

В този невероятен град хората живеят без политика, без религия и без пари

  Четейки това, ще решите, че се е случило много отдавна, но не е така. Все още съществува такова място, което е известно не със своята природа, а с идеалите на своето общество, което не следва стандартите, към които сме привикнали. В този град няма пари, няма религии, няма политика. Той е истински рай за живеене.

Ахура Мазда и краят на системата

     Борба, власт, пари, удоволствия. Ако трябваше да опише съвременното общество с няколко думи, то това щяха да са тези четири. А как би ги нарисувал? Колело с три спици, минаващо през гъсти редици от хора, мачкащо ги, но никой не бягаше от него, а напротив, всеки се стремеше да е по-близо и да се хване за някоя от спиците – власт, пари, удоволствия. Разбираше зависимостите и закономерностите по които се движеше това колело, но не можеше да ги приеме.

Да избягаш от цивилизацията бос

   Той живее в дърво, не носи обувки и си чисти зъбите с шишарка. Запознайте се с отбягващия славата човек, стоящ зад предаването на Нешънъл Джиографик „Легендата за Мик Додж”. Преди около 25 години, Мик Додж захвърля обувките си, пуска си брада и зарязва съвременната цивилизация (както и семейството си) за да живее сам в дъждовната гора Хо в Северозападния Пасифик. На това му се казва живот извън системата. Но Мик не е пълен отшелник, а се е присъединил към общност от планински обитатели и в същото време се е съгласил (въпреки че е било необходимо известно убеждаване) да бъде главното лице в поредицата на Нешънъл Джиографик „Легендата за Мик Додж”.

Едно ново ние – на гости на 10 екоселища в Европа

   Сега повече от всякога хората по цялата планета търсят нов устойчив модел на живот. Еко селища и екологични общности се появяват като жизнено важна алтернатива, като място, където хората могат да живеят заедно в сътрудничество и хармония със заобикалящата ги природа. „Едно ново ние” е документален филм, който показва  10 такива общности в Европа и отваря вратите за едно бъдещо изследване и развиване на световна мрежа от еко селища и устойчиви общности.

Симулация и симулакрум – матрицата, в която живеем

   Ще започна тази статия с въпрос към по-наблюдателните. Сещате ли се как се казва книгата, в която Нео от филма „Матрицата” си държи програмите? Не! Въпросната книга е „Симулация и симулакрум” написана от френския философ и социолог Жан Бодрияр. Мислите, че избора на точно тази книга е случаен. Не и ако сте запознати с идеята на тази книга – матричната природа на света, в който живеем.

Вранил. Извън Системата. Из “Залезът на капитала”

   Публикуваме този разказ на небезизвестния Чергар, защото по един интересен начин той е свързан точно с идеята на този сайт. Разказ, който е вдъхновен от събитията, които се случват в България през февруари 2013 година.

   Едва успя да се измъкне от обсадения център. Бунтовете започнаха изведнъж и се разпространиха главоломно буквално за няколко часа. Полицията бе безсилна да се справи с озверелите, търсещи мъст граждани, а не се знаеше на коя страна ще застане армията.