“Слоу туризъм” или как да пътуваш на бавни обороти

   Да поговориш с местната баба и дядо на чашка домашна крушова ракия, да вкусиш гозба, приготвена по традиционна местна рецепта и с натурални домашни продукти, да посетиш място, което познават има-няма 30 човека от близкото село, да пътуваш без предварителен график, резервации или пък план. Всичко това олицетворява идеята на така наречения „бавен туризъм“ (Slow tourism).

   Движението “slow” възниква средата на 80-те в Италия, главно с идеята да популяризира местното традиционно производство като антипод на все по-налагащото се бързо хранене (fast food) и свързаните с него социално-икономически проблеми. По-късно, в началото на 2000 година, движението се обособява в две направления – slow food и slow tourism. В България инициативата остава слабо позната до 2004г., когато държавата ни се присъединява към младежкото движение на Slow Food, с което става част от тази международна неправителствена организация, бореща се за запазване на местните кулинарни традици. В последните години все повече се налага и slow tourism като концепция за пътуване и развлечение.

    Бавните туристи са освободени от невротичната интензивност на конвенционалния туризъм. Времето, което те отделят за опознаване на избраната дестинация, е в тотален контраст със стандартното пътуване, което се стреми да „покори“ най-­важните туристически атракции,  с което често има почти състезателен характер и носи по-скоро мускулни болки и умора, отколкото удовлетвореност. Бавният туризъм може да се приеме като наследник на интереса, който български писатели и художници са имали в миналото към малките и живописни местенца в провинцията, нерядко вдъхновили и дълбоко повлияли творчеството им. Така всъщност бавният туризъм се оказва много по-близък до нашата култура, отколкото мислим.

    В България има  немалко села със запазен бит, чийто естествен (и много често единствен) ресурс за съживяване е именно бавният туризъм. Но това трябва да стане по устойчив начин, с уважение към местните продукти, кулинарни практики, бит, природа и архитектурна традиция. За един уикенд човек може да обиколи с колело, например, няколко родопски села; да усети магията на местния бит и култура, да почувства естествената хармония между човека и природата. Така автентичността на изживяването взема превес над бързината, с която това се случва и така дава шанс на духа и съзнанието да се потопят в красотата на изживяването.

    Освен всичко друго, това е и доста по-екологичен начин да пътуваш, тъй като влиянието, което пряко или косвено човек оказва върху околната среда, е сведено до минимум. Има доста предимства на това да обиколиш дадена местност с колело или кон – спестяваш от гориво; намаляваш до минимум шумовото замърсяване и не влияеш съществено на естественото поведение на дивите животни, намаляваш замърсяването на природата с въглероден двуокис; значително увеличаваш двигателната си активност, а така подобряваш цялостното си здраве, намаляваш приема на синтетични лекарства. Също така пътуването на бавни обороти ти позволява да опиташ местна храна, а не да хапваш на крак, с което се намалява количеството използвани и изхвърлени пластмасови опаковки. Така бавният туризъм се превръща в едно социално отговорно изживяване, с което помагаш на местната общност, на природата и на себе си едновременно.

Твоят коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *