Сънят на великия диктатор

– Генерале, ние повече не контролираме ситуацията!
– Какво се е случило?
– Нашите граждани се променят…
– Това е невъзможно!
– Наистина е така! Започнали са да се усмихват.
– Може би са се побъркали от безнадежност?
– Съвсем не! Просто са станали по- щастливи!
– А какво става със средствата за масова информация? Та там има само лоши новини?!
– Да! По- лошо не би и могло!
– Въпреки това, хората имат добро настроение?
– Постепенно се повишава.
– А войната?
– Говорим за нея както можем.
– А цените?
– Постоянно ги вдигаме.
– Заплатата?
– Минимална.
– И какво? Хората се усмихват?
– Представете си!
– Невероятно!
– Не стига това, а започват и да правят нещо!
– Какво?
Възникна неловка пауза. Докладващият пристъпи от крак на крак. Беше объркан.
– Помагат си един на друг.
– Каквоо??? Те какво, повече не се ли мразят един друг? Къде е завистта?
– Да, престанаха да си завиждат…
– А вие пуснахте ли на пазара нови електронни играчки?
– Да, но никой не ги купува… Хората престанаха да вземат кредити!
Отново неловка пауза. Ситуацията действително се приближава до критична.
– Може би, да намалим заплатата?
– Преди помагаше.
– Или да изпратим всички на война?
– Също е вариант.
– Нека всички да напишат бележки. Отчет за всяка своя крачка!
– Пишат, че са щастливи…
– Какво става тук?
Дойде втори докладващ.
– Сър, губим хората. Започнаха да се усмихват направо пред очите ни. Тяхното добро настроение заразява останалите и влияе пагубно на общото състояние на държавата.
– Какви са последствията?
– Повишава се работоспособността. Хората откриват в себе си скрити способности.
– Например?
– Самостоятелност.
– Какво?
– Повече не се надяват на държавата…
– Какво? Повече не обвиняват държавата за бедите си?
– Те не мислят повече за това.
– Какво още се случва? Докладвай всичко, без да увърташ.
– В нашият район са се появили подозрителни признаци на осъзнатост. Хората започнаха да се обединяват и заедно да създават нещо ново.
– Отново ново?!- юмрукът с трясък се стовари на масата.- А сивото старо?! То е толкова прекрасно!
– Сивото старо не е популярно.
Влезе трети докладващ.
– Имаме проблеми, сър.
– Какво, кучетата ли заговориха?
– Почти. Хората живеят здравословно.
– О- о- о…
– Също, започнаха да се хранят с повече здравословна храна.
– Нима е останала натурална храна? Помолих да обърнете особено внимание на това.
– Не можем да проследим всичко, сър.
– Какво още?
– Децата спряха да ходят в нашите училища.
– О- о- о… Кой ги учи сега?
– Те сами. По някаква причина си представят, че са творци.
Настъпи пауза. Дойде секретарката и донесе салата. Когато тя излезе, лидерът си върна дар- словото:
– Трябва да увеличим количеството цигари.
– Никой не ги пуши.
– Защо?
– Вече не е модерно.
– Как така?
– Всички са се заели с творчество.
– Без цигари, с творчество? А алкохола?
– Вече не пият. Предпочитат водата.
– Така- така.
Захрупаха зелето. Лидерът равномерно дъвчеше прясната салата.
– Как тогава ще ги управляваме?
– Това вече е невъзможно, господене! Повече няма омраза, завист. Престанаха да ненавиждат дори нас! В тези условия сме безпомощни!

Великият диктатор рязко отвори очи. „Какъв сън!“- помисли той. „Колко хубаво, че такова нещо не може да се случи! Та за човека е свойствено да мрази, завижда и да разрушава себе си. Значи, засега хората са под мой контрол!“

Денис Сафрон, Превод от руски чрез Чудотворци,
Академия по Кабала България

 

Твоят коментар