Това е една от онези истории, които вдъхновяват и ни доказват за пореден път за неограничените възможности на човешкия дух. Надяваме се и на вас да ви подейства така като и нас.
През 1951г. Гюстаф Хокансон се записва в състезание по колоездене за издръжливост, преминаващо буквално през цяла Швеция. Било му отказано да участва в състезанието заради възрастта му – 66 години. Техния довод бил, че той нямал силата и издръжливостта да се състезава с още 50 участника, от които всички били на половината на неговата възраст.
Въпреки това, изминавайки 600 мили, за да стигне до стартовата линия, Хокансон бил там в деня на старта. Готов с колелото си оборудвано с калници, фар и кош. Старецът си бил сложил дори състезателен номер 0.
Заради огромния брой участници Гюстаф стартирал състезанието 20 секунди след началото му. Но след 5 дена, 5 часа и 1000 мили той финиширал първи, почти с един ден преднина от следващия участник.
Много скоро станало ясно, че Хокансон всъщност бил измамил. Той бил пренебрегнал правило, което другите “официални” участници трябвало да спазват – не бил спал.
Като част от правилата, състезателите трябвало да спрат на съответния контролен пункт в края на деня и да продължат на следващата сутрин.
Вместо това Гюстаф Хокансон си почивал само около час преди отново да продължи посред нощ. По този начин той успял да навакса десет мили, които изоставал по време на първите триста мили от състезанието. И не само това, но и да спечели 20 мили преднина пред другите.
След три дена и само пет часа спане, Хокансон водел останалите с повече от 120 мили. В един момент полицията се опитала да го принуди да спре за медицински преглед, но той само се изсмял и продължил да върти педалите.
Накрая, около 700 метра преди финалната линия, стоманения дядка (като бил станал известен в селата, през които минал) внезапно трябвало да спре. Това, което го спряло обаче не било очевидно изтощение, а спукана гума.
Невъзмутим Гюстаф сменил гумата точно няколко метра преди финала, яхнал отново колелото и финиширал в 2:15ч. на 7 юли, 1951г.
Въпреки неофициалната победа на последващата аудиенция с краля на Швеция Гюстаф получил почести и уважение. Но най-голямото удовлетворение за него било това, че доказал на докторите, които си мислели, че е по-добре да си седи в стола, отколкото на седалката на колелото.
Стоманения дядка продължил да кара колело до неговата смърт през 1987г., когато починал на 102 години. И това ако не е доказателство за здравословните ползи от карането на колело, здраве му кажи.
