Алелопатия – думата произлиза от гръцкото allelo, което означава “един на друг” и patho – страдание, болест или силна чувствителност. Алелопатията е биологичен феномен, при който даден организъм произвежда един или повече биохимикали, които влияят на растежа, оцеляването и/или възпроизводството на други организми. Тези биохимикали, наречени алелохимикали, могат да бъдат отделяни както от живите му органи преди смъртта му, така и от гниещите му тъкани и да оказват върху целевите организми благотворно, но също така както е в повечето случаи и вредно въздействие. Съответно говорим за позитивна и негативна алелопатия.
Алелопатията е характерна за някои растения, водорасли, бактерии, корали и гъби. Взаимодействията, основани на алелопатия, са важен фактор при определянето на разпространението на растителните видове и се смята, че играе роля за успешното разпространение на много инвазивни растения. Алелохимикалите с отрицателни алелопатични ефекти например са важна част от защитата на растенията срещу растителноядните животни.
В последното столетие се появиха огромен брой публикации за алелопатията. От скоро тя е включена и в полезрението на устойчивото земеделие, което се означава като органично, алтернативно, възстановяващо, биодинамично, нискоразходно и запазващо ресурсите. В много части на света алелопатията се използва в земеделската практика при контрола на плевелите, системите за смесено отглеждане на култури, механизмите за кръговрат на веществата и земеделието с ниски вложения.
Алелопатията е за всички, които искат да се занимават със земеделие без употребата на хербициди, пестициди, фунгициди и всякакви други циди. Чрез прилагането й можем да защитим нашите посеви както от плевели, така и от нежелани животински вредители. Използвайки знанията на алелопатията ние защитаваме отглежданите от нас култури като ги комбинираме и засаждаме едно до друго или като засадим допълнително растение до нашите посеви. Например морковите и лука засадени един до друг се пазят взаимно. Съответно лука пази морковите от морковената муха, а морковите пазят лука от луковата муха. Латинката пък пази овощните дървета от листни въшки. За подробности относно алелопатичните връзки между растенията вижте този документ. Повече информация за тайните на алелопатията и нейното прилагане можете да намерите в книгата “Tomatoes love carrots” – Louise Riotte. (книгата може да бъде отворена с програмата “Calibre“)
Източник: Уикипедия