Спенсър Байлис е необикновен скулптор, който притежава както талант, така и неудържим стремеж. Посвещавайки се напълно на заниманието си Байлис прекарва цяла година сам в непокътнатите гори на Ла Кол-сюр-Лу, намиращи се в югоизточна Франция. Там той създава сюрреалистични скулптури използвайки само естествени материали, които е намерил в околността.
Няма как да видите всичките му творения, освен ако случайно не попаднете на тях, докато се разхождате в някоя от трите гори, където Байлис е оставил своя отпечатък. Този елемент на потайност е умишлен. Представете си както се разхождате да се натъкнете на някое от тези фантастични творения. Не знам кое е по-вероятно да ви заинтригуват или изплашат, но и в двата случай ще бъде магическо преживяване.
Произведенията от колекцията на Спенсър Байлис, Година във френска гора, със сигурност ще озадачават хората години наред, докато природата не си ги вземе обратно.
В интервю за Bored Panda твореца казва, “Създавах скулптури с намерени материали в гори в продължение на 10 години. Почувствах, че трябва да се концентрирам върху един голям проект и да направя добри фотографии на всяка скулптура.”
Байлис живее със семейството си в Ла Кол-сюр-Лу, който е заобиколен от много тучни и красиви гори. Той поискал разрешение да създаде неговото изкуство в тези диви гори. След като получил такова твореца прекарал три месеца в подготовка и планиране, избирайки над 20 места, където да създаде творбите си. Байлис търсил райони, които имат уникални характеристики и могат да му осигурят достатъчно естествени материали за работа.
Твореца не използва никакво луксозно оборудване. Той отива в гората само с няколко прости ръчни инструмента.
Местата се намират в региона на Ла Кол-Сюр-Лу, Веленюве-Лубет и Мужен, Франция.
Байлис използва материали намерени в непосредствена близост, за да създаде единствените по рода си скулптури. Той открил огромни ръчно направени пирони, ключове и други отдавна забравени неща, които използва в своите творения.
“Чувствам, че материалите, които съм използвал имат тяхна особена връзка с историята на мястото и местното село Ла Кол-Сюр-Лу.”
“В гората открих много предмети, често скрити само с тънък слой почва. Топове тел, стари въжета, които са били заровени от градинари и фермери, използващи гората за сметище.”
Никоя от тези скулптури няма име и Байлис не смята да споделя какво всяка една от тези творби представлява за него. Вместо това той предпочита всеки сам да си измисли история за творенията. “Всичко зависи от това какво наблюдаващия ще види и почувства.”
Байлис с удоволствие създава тези внушителни скулптури и нарича преживяването “сън”. В процеса на работа е имал само няколко проблема, като най-лошите са били гладни комари и високите температури през юли и август. Зимата в тази част на Франция е мека, затова той е продължил да работи, като само си е правил подслони, за да се крие от силните дъждове.
Тези малки неудобства са просто “част от процеса”. Според него най-голямото предизвикателство било да работи сам всеки ден в продължение на една година. В началото не било лесно, тъй като Байлис описва себе си като социална личност. Но скоро след това той започнал да харесва дългите дни прекарани в покой сред природата.
“Всичките пет сетива се усилват, когато сте в гората за дълъг период.”
Никое от тези творения няма да оцелее за дълго. Байлис просто взема назаем от природата, знаейки, че след време тя ще си вземе обратно това, което й принадлежи.
“Аз творя в жива среда, която постоянно се променя. Ставаш свидетел на растежа и умирането на растения и дървета. Това е бавен процес, но колкото повече време прекарваш сред природата, толкова повече разпознаваш това постоянно движение.”
“Не мисля, че тези творби се вписват толкова добре в заобикалящата ги среда, докато природата не си ги поиска обратно. Така те стават повече част от природата и по-малко част от мен.”
Photo Credits: frenchforestsculptures.blogspot.fr
Източник: Earthporm
