Антон Оберландер е убедителен оратор. Когато миналата година на него и приятелите му не им достигнали пари за екскурзия на палатки в Корнуол, той успял да убеди немската държавна железница да им даде безплатни билети. От ръководството на железницата били толкова впечатлени от дързостта му, че го поканили да изнесе мотивираща реч на 200 от техните служители.
Трябва да отбележим, че Антон е на 14 години!
Увереността на този берлински тийнейджър в голяма степен се дължи на една уникална образователна институция, която е преобърнала практиките на традиционното преподаване с главата надолу. В училището на Антон децата не получават оценки, докато не навършат 15 години, нямат програми, нито уроци във вид на лекции. Учениците решават какви предмети искат да учат във всеки един час и кога да положат изпит.
Учебният план на училището е кошмарът на всеки покровителствен родител. Задължителните предмети са сведени до математика, немски, английски и обществени науки, и се допълват от абстрактни предмети като „отговорност” и „предизвикателство”. По предмета „предизвикателство” учениците на възраст между 12 и 14 години получават 150 евро, с които самостоятелно да планират и изживеят приключение. Някои отиват на пътешествие с каяк, други работят във ферма. Антон направил преход по южния бряг на Англия.
Идеята зад тези иновации е проста: в ера, когато изискванията на трудовия пазар се променят и смартфоните и интернет трансформират начина, по който младите хора възприемат информация, директорката на училището Маргрет Расфелд смята, че най-важното умение, което училището може да даде на учениците си, е умението да се мотивират.
Целта на Евангелско Училище Берлин Център (ЕУБЦ) е ни повече, ни по-малко от това „да преоткрие какво значи училище”, казва тя. „Мисията на едно прогресивно училище би трябвало да бъде да подготвя младежите да се справят с промени, или още по-добре, да ги учи да очакват промените с нетърпение. В 21 век училищата би трябвало да приемат за своя задача възпитаването на силни личности.”
Според Расфелд да караш учениците да слушат преподавателя в продължение на 45 минути и да ги наказваш, когато работят заедно по дадено упражнение, е не само в несъответствие с изискванията на съвременния професионален свят, но и вредно. „Нищо не мотивира учениците повече от това самостоятелно да открият смисъла зад един учебен предмет.”
Учениците в нейното училище са окуражавани да измислят начини да докажат, че са придобили умения, като например да създадат компютърна игра вместо да държат изпит по математика. Оберландер, който за пръв път прекарва три седмици далече от дома по време на корнуолското си предизвикателство, казва, че тогава е научил повече английски, отколкото за няколко години в училище.
Немската федерална образователна структура, в която всяка от 16-те провинции сама планира образователната си система, традиционно позволява на системите тип „свободно обучение” да се развиват. Но за разлика от моделите на Съдбъри, Монтесори или Щайнер, учебното заведение на Расфелд се опитва да вгради ученическото самоопределяне в сравнително стриктна система от правила. Учениците, които си губят времето в час, трябва да отидат на училище в събота сутрин да наваксат – наказание, наречено „силенциум”. „Колкото повече свобода имаш, толкова повече се нуждаеш от структура,” казва Расфелд.
Главната причина ЕУБЦ да придобива репутацията на най-вълнуващото училище в Германия е, че експерименталната му философия дава впечатляващи резултати. Година след година учебното заведение на Расфелд се оказва с най-високи оценки сред немските общообразователни училища. Миналогодишните абитуриенти завършиха със средна оценка 2.0, еквивалент на много добър 5, въпреки факта, че преди да постъпят в ЕУБЦ, 40% от тях са били посъветвани да не продължават образованието си. Наброяващо едва 16 ученика при откриването му през 2007, днес училището работи на пълен капацитет, с 500 ученика и дълги списъци с кандидати.
Като се имат предвид предаваните от уста на уста разкази за успеха на училището, не е чудно, че има призиви подходът на Расфелд да бъде въведен повсеместно. Въпреки това някои експерти по образованието се съмняват, че методите на училището могат да бъдат пренесени с лекота: според тях в Берлин училището има възможност да привлича най-многообещаващите кандидати от заможни и прогресивни семейства. Расфелф отхвърля подобни критики с твърдението, че учебното ѝ заведение цели да създаде разнородна среда от ученици с различен произход. При все, че в общата зала виси кръст и всеки учебен ден започва с богослужение, само една трета от учениците са покръстени. 30% са с имигрантски произход и 7% идват от семейства, където не се говори немски.
Въпреки че ЕУБЦ е едно от 500-те частни училища в Германия, учебните такси са съобразени с приходите на семействата и относително ниски сравнени с тези в Англия, и са между €720 и €6636. Около 5% от учениците са освободени от такси.
При все това дори Расфелд признава, че намирането на преподаватели, способни да се приспособят към методите на обучение, понякога се оказва по-трудно от приспособяването на учениците.
Самата Расфелд е на 65 години и ще се пенсионира през юли, но все още има амбициозни планове. Четиричленна „лаборатория за образователни иновации” разработва учебни материали за училищата, които желаят да следват примера на ЕУБЦ. Около 40 училища в Германия са в процес на въвеждане на някои или всички методи на Расфелд. Едно училище в берлинския район Вайсензее наскоро заведе учениците си на преход в Алпите като проект по предизвикателство. „Нещата едва сега започват,” казва Расфелд.
„В образованието промяната може да дойде само отдолу – ако се спуснат заповеди отгоре, училищата ще им се противопоставят. Министерствата са като грамадни петролни танкери: да се промени посоката им отнема време. Това, от което имаме нужда, са множество малки моторни лодки, които да покажат, че различен подход е възможен.”
~ Помогни „Завръщане към природата“ да достигне до повече хора, като споделиш статията с приятели и познати ~
Източник: The guardian
