Ще започна този текст с цитат от Дон Мигел Руис взет от книгата му “Отвъд страха”. Това откровение-осъзнаване той получава след като през декември 1992г. посещава Теотихуакан. Свещеното място на толтеките недалеч от град Мексико. Там, на върха на пирамидата на Слънцето, той извършва с шамански средства така наречения “скок в Слънцето”. Скок, който го променя напълно.
Ето и неговото послание:
“Вече виждам света, воден от справедливост в душата. Ние живеем в света на справедливостта, който търсихме хиляди дълги години. В новото състояние на ума аз виждам всички кошмари, които сме създали в този свят. Не е трудно да се разбере, че емоционалните и физически страдания на хората са резултат от болката, която сме сътворили. Научих се да се отнасям с уважение към всичко, което съществува. Вече не виждам проблеми.Несправедливостта, която изпитват хората, е илюзия. Несправедливостта не идва отвън. Тя възниква от решения, взети от всеки от нас в продължение на целия ни живот. Членовете на човешкото общество на пръв поглед изглеждат жертва на несправедливостта, но всъщност сами се поставят в такава ситуация като правят един или друг избор. Никой няма вина за отровата, с която е пълно тяхното съновидение. То е тяхната собствена преизподня. Откъде накъде са решили, че съновидението ги контролира? Те са си го избрали сами. Недъгът, който наричаме ад, може да се излекува. Аз дълго се молих. Съжалявах хората. Колко тежко страдат. В каква нужда живеят. Но се оказа, че ние сами сме построили общество, основано на нуждата. Зад пределите на съновидението няма нито страх, нито нужда.”
Откровение, което кара човек да преосмисли коренно виждането си за света, в който живее. Да преосмисли обществото, от което е част и което поддържа с ежедневните си действия. Колко малко се замисляме какво точно причиняваме на себе си, на другите, на природата и това всеки ден.
Цялата зловеща мрежа от действия и последствия може да се види в документалния филм „Корпорацията”. Да, логичният отговор на повечето хора е, че за това са виновни корпорациите, политиците, банкерите и кой ли още не. Винаги някой отвън ни е виновен – ние сме вечните прави. Но точно в горепосочения филм се показва как всички ние невинните поддържаме тази система, как я храним всекидневно и след това се оплакваме от нея. Защото ние наистина сме тухличките в основата на пирамидата, за които говори Дейвид Айк. Тези тухлички, които са заспали дълбоко. Но това заспиване ние сами сме избрали да си го причиним и ние самите трябва да се събудим от този кошмар.
Ако днес някой попита:
Кои са будителите на българския народ?
спокойно ще кажа:
Това са политиците.
Същите тези, които ежедневно зашлевяват болезнени плесници на дълбоко заспалия народ. Въпреки че са избрани да се грижат и мислят за него, бидейки също дълбоко заспали и нещастни, най-доброто на което са способни е да правят всички останали също нещастни. Това е вселенският закон. Не може да бъдеш дълбоко в себе си нещастен и да направиш другите щастливи.
И точно тези нещастливи хора, ще накарат българския народ да се събуди. Защото ако не бяха те, все още щяхме да си живеем самодоволни в невежеството си. Всички тези оплюти от народа хора в момента изпълняват ролята на будители. Разбира се, това събуждане, което те изпълняват е доста болезнено, с всички тези ежедневни шамари и ритници. Но всички ще се съгласите, че когато един човек или народ спи непробудно ще му трябва нещо много разтърсващо, за да го събуди.
Тук идва мястото и на един интересен въпрос:
Какво трябва да е отношението ни към всички тези наши будители? Да ги мразим и ненавиждаме както досега или точно обратното?
В крайна сметка и те са хора като нас и както се видя още по-нещастни от повечето ни. Отговорът е, че всички сме ЕДНО! Но това е осъзнаване, което човек получава след като се посъбуди от неосъзнатия сън.
Пробуждането продължава! 
Автор: Мирният воин
