Детето се ражда с вътрешно мълчание, то мълчаливо съзерцава, възприема и разбира света далеч по-съвършено от нас. Големи хора, вие наясно ли сте какво е да наблюдаваш света през вътрешна тишина, без мисли? Някой помни ли как е възприемал света като 2-3 годишен? Някой помни ли онова състояние на безметежност, в което времето е спряло и всичко, което имаш, е ТУК и СЕГА?
Ако не помните, аз ще ви кажа: детето (преди да е приело моделите на възрастните), възприема света като ЕДНО ЕДИННО НЕРАЗДЕЛНО ЦЯЛО. Детето няма мисли, следователно то НЕ разделя, НЕ класифицира, НЕ обмисля, НЕ анализира, НЕ разбира нещата с ума си. ТО Е ЕДНО ЦЯЛО С ОБЕКТА НА СЪЗЕРЦАНИЕ, то ЗНАЕ всичко за него, без думи и мисъл, просто е слято с него. Ако например погледне цвете, детето изживява полъха на вятъра върху цветето, играта на слънчевите лъчи, аромата и всичко останало като едно ЕДИННО ЦЯЛО, все едно се случва с него.
Тази цялостност е нещо грандиозно, неописуемо, толкова всеобхватна, че сравнена с възприятието на възрастните, е все едно да сравняваш гледане на концерт от екрана на смартфон и присъствие на концерта на живо!
Човек изначално е създаден да възприема света така, както ви го описах. Не ви казвам теории, казвам ви нещо, което е ФАКТ за мен.
Уви, това истинско човешко състояние трае твърде кратко – максимално до 3 годишна възраст. Оттам нататък обществото прави НАСИЛСТВЕН “downgrade” (подценяване) на едно съвършено човешко същество до социална единица.
Днес хората гледат на детството като на преходно, временно състояние към т.нар. “голям човек.” И цялата възпитателна, педагогическа и училищна работа се изразява само и единствено в подготовка на детето за “Реалния живот” на “Големия човек”. А този средностатистически “голям човек” го виждаме всеки ден – лишен от интуитивната връзка с природата, непознаващ повече игривостта, фантазирането, безмълвното познание и непредубедеността, затънал в дуалностти – добро-зло, красив-грозен, нормален-ненормален и т.н., за разлика от детето, което с лекота ще хване за ръка един грозен човек или умствено изостанал, за да си поиграе с него…
За да се адаптира към света на възрастните и да може да общува с нас, детето е принудено да ЕМУЛИРА (наподобява) възрастен човек, т.е. да прави несвойствени за него неща като мислене, анализиране, смятане и говорене. Още от 6 годишна възраст децата биват заставени да се отрекат от безмълвното си познание и да го заместят със заучаване на знания. В детските градини и училищата истинските качества на духа – интуиция, съзерцание, фантазия и др. вехнат и умират, защото никой не ги подхранва.
Как смятате – дали педагозите в яслите, детските градина или училищата се стремят да запазят детската интуиция и безмълвното познание? НЕ! А как и да стане, след като самите преподаватели и педагози отдавна са умрели за вътрешния детски свят? Те могат само да го запълват с водопади от думи, цифри и логика…
Затова отново и отново ви казвам – раят на земята, новият живот ще дойде тогава, когато престанем да правим от децата възрастни хора и започнем да се учим от тях!
~ Помогни “Завръщане към природата” да достигне до повече хора, като споделиш статията с приятели и познати. ~
Автор: Людмил Егов
