Кои са най-големите тайни на живота, които са забравени от човечеството?
Колкото повече размишлявам за живота толкова повече осъзнавам: Най-голямото проклятие и затруднение на съвременния човек е забравянето. Като нарастващо безпокойство забравянето се просмуква в цялото човешко същество и дейност. Индивидуално, колективно, исторически и културно ние сме омагъосани да забравим най-големите тайни на живота.
Ние не само забравяме миналото си, но също така и мястото си в настоящето и отговорността си за бъдещето. На личностно ниво, нашето базирано на егото съзнание има за цел да ни държи в състоение на забрава – да прекъсне връзката ни със самите нас като цяло и с взаимосвързаната мрежа на живота и вселената.
Ноосферата – структурата поддържаща живота на Земята
На колективно ниво забравянето е увековечено и подсилено чрез социални и културни практики – основно чрез изпадане в състояние на транс в една реалност на несъзнавано потребеление, неавтентични стилове на живот и материалистичен начин на мислене.
Добрата страна на нещата е, че ние всички имаме шанса да си спомним и да се свържем отново със себе си и с вселената като цяло. Силата на спомнянето е в центъра на духовния път към себеоткриването и реализацията.
Ето списък на дванадесетте тайни на живота, които вярвам, че сме забравили и по-важно дванадесет неща, които трябва да си спомним.
1. Ние сме забравили мястото си в природния свят
Това е първата от дванадестте тайни на живота. През последните няколко стотици години сме се откъснали от природата. Ние експлоатираме, ограбваме, консумираме и се опитваме да контролираме природата, за да задоволим лакомата и водеща ни себепоглъщаща лудост.
Опитваме се да се дистанцираме от естествения цикъл на живота. Забравили сме как да слушаме и разбираме естествения ритъм и цикъл на земята, неговите знаци и езици. Забравили сме да следваме пътя на природата и да живеем в хармония с него.
2. Забравили сме връзката си с живота и космоса
Когато се отделяме от природата ние забравяме, че сме дълбоко свързани с нея и с циклите на вселената. Някои племена в покрайнините на „цивилизацията“, които все още следват пътя на предците си са запазили тази връзка с уважение и благоговение.
Ние от друга страна сме усвоили чувството за отделеност, което ни води до небалансираност и страдание. Забравили сме как цялото съзнание е взаимосвързано и вплетено в деликатен и красив танц.
3. Забравили сме своята древна мъдрост
Забравили сме мъдростта на предците си. В търсене за придобиване на научно знание чрез рационализиране на мисленето си, ние сме забравили мъдростта, която се постига чрез отваряне на сърцето ни.
Забравили сме древните истории и фолклорната мъдрост, предавана от пророците и мъдреците в античността, които са живели в хармония с вселената.
4. Забравили сме пътя си и сънищата си
Чрез отклоняване от вътрешния ни път ние сме забравили да сънуваме съня на живота. По-важното е, че сме забравили как да се събудим в този сън и да видим истинската си природа на сънуващи съ-създатели на живота.
Забравили сме, че притежаваме силата да създаваме сънища и да използваме силата на намерението да управляваме тези сънища, за да се реализират.
5. Ние сме забравили своята цел
С твърде много говорене, шум и разсейване в тази плътна реалност ние сме забравили какво сме дошли да правим тук. Забравили сме целта си. Ние сме хванати в масовия транс на измислената консенсусна действителност.
Загубили сме представа за автентичността си, тази вътрешна искра, която ни води към нашето щастие и себереализация. Ние сме забравили, че сме тук, за да се реализираме като духовни същества въплътени във физическа форма и поставени във вселена на привличането.
6. Забравили сме, че всичко е любов
Това е може би най-голямата мистерия от всички, която само някои ясновидци могат да разберат като една изцяло неудобна истина. Тази истина въпреки това е скрита някъде дълбоко в нас. Знаем я до някъде, но сме загубили връзка с нея.
Ние сме забравили, че всичко в края на краищата е енергия и съзнание и че любовта е фундаменталната тъкан на съществуването, която се движи през цялата енергия и съзнание.
7. Забравили сме да прощаваме
Като сме накарани да повярваме, че сме самостоятелни и несвързани с другите и всичко останало, ние забравяме да прощаваме. В най-дълбокия смисъл прощаването е акт, чрез който напомняме на себе си, че ние сме едно цяло с всеки и всичко, както и че няма жертви и виновници. Ние всички заедно се движим напред в една динамична мрежа, която наричаме живот.
8. Забравили сме да бъдем свободни
Напомняйте си едно нещо всеки ден: ВИЕ СТЕ СЪЗДАДЕНИ ДА СТЕ СВОБОДНИ.
Ние сме родени и отгледани в реалност, в която свободата е само понятие. Ограничени сме от оковите на страха, погрешните схващания, грешните идеологии, материалните награди и следваме правила и закони, които са създадени да защитават интереса на малцина. Ние сме накарани да забравим, че сме свободни дейци на промяната. Свободни сме да бъдем тези, които сме, без страх и вина.
9. Забравили сме истинската си сила
Живеенето в страх ни кара да забравим колко сме силни. Забравили сме силата на волята си и намерението си да променим реалността. Ние сме изпаданали в транса на сомнамбулство и следваме създадените знаци като автомати.
10. Забравили сме уроците от историята
Ако има нещо, на което историята ни учи е колко бързо забравяме своите уроци. Отново и отново ние повтаряме същите грешки, заклещени сме в едни и същи алчни и самоунищожителни схеми.
Като индивиди не можем да бъдем обвинени за грешките, които са направени от човечеството в миналото, но индивидуално сме отговорни да си напомняме за тези грешки и да предадем тази информация на колективната душа.
11. Забравили сме да сме обикновени
Човешкият живот е станал много по-комплексен и сложен. Ние сме съблазнени от бляска на повече и повече, а не от силата на по-малкото. Забравили сме да бъдем обикновени и значението на обикновеността.
Животът е наистина прост. Обикновеността означава изхвърлянето на всички несъществени неща и идеи, които разсейват погледа ни от целта на живота и другите истини, които сме забравили.
12. Ние сме забравили да се доверяваме, да вярваме и да се възхищаваме
Това е последната от дванадесетте най-големи тайни на живота, която сме забравили. Ние сме престанали да се очароваме от света. Забравили сме да се възхищаваме на чудото на живота. Ние повече не стоим в страхопочитание пред величието му. Нашият скептицизъм и цинично отношение към света ни карат да загубим доверие в себе си и магията на вселената.
Забравили сме да вярваме. Това е може би най-голямата трагедия. Тя отслабва духа ни и обеднява душата ни.
Може да си запишете дванадесетте тайни на живота и да си ги припомняте всеки път, когато чувствате, че сте загубили връзка с вселената. Какво мислите за тези тайни на живота, които са забравени от човечеството?
~ Помогни “Завръщане към природата” да достигне до повече хора, като споделеш тези 12 тайни с приятели и познати. ~
Източник: Gostica
