Докъде сме ние и откъде започва нашият дом?
Една сграда може да бъде определена като много чувствителен организъм, който дори е като продължение на човешкия организъм. Нашата „трета кожа“, която има нужда да диша и която е връзката ни със света.
Един от най-сложните въпроси, пред които се обръща човечеството в 21-ви век е „Как да строим сгради за хората, които са в хармония с природата?“ Ако погледнем още по-дълбоко, ще се зачудим как наистина да строим за хората, така, че сградите да са в хармония с тях. Защото съвременните сгради и начин на строителство ни отдалечават не само от усещането и връзката с природата, а и с нас самите. Въздействието на застроената среда е огромно, както върху околната среда, така и върху нас като биологични организми. Химическото замърсяване чрез материалите и материите, също и електромагнитното замърсяване на съвременната среда, ни въздействат на клетъчно ниво.
Как обаче да се ориентираме и да създадем една безвредна и здравословна среда? Обзавеждането и поддържането с природосъобразни продукти и материали, в които токсичните влияния са сведени доминимум е важен аспект. Също важно е да съблюдаваме как един дом създава баланс и обмен на въздух и влажност. Точно като нашите дробове. Тогава би бил „жив“ и би поддържал оптимална среда за живот.
The IBN Institut fuer Baubiologie (Building Biology) & Oekologie, Германия, формулира някои биологични, екологични, психологически принципи за създаване на здравословен и природосъобразен дом:
- Използване на естествени(местни) и безвредни за здравето и околната среда материали
- Стремеж към съхранение и намалено използване на енергията и използване на възобновяеми енергийни източници, където е възможно
- Създаване и осигуряване на добър микроклимат в помещенията (оптимално съотношение между температура, влага и движение на въздуха)
- Пасивно регулиране на влажността на въздуха
- Баланс между топлоизолирането на сградата и задържането на топлината
- Оптимизиране на температурата на въздуха и повърхностите в помещението
- Усещането за комфорт
- Постигане на добро качество на въздуха, чрез естествена вентилация
- Изследване и ограничаване на въздействието на електромагнитни полета
- Осигуряване на възможно най-доброто качество на питейната вода.
- Хармонични размери, пропорции и форми
Сградите ни въздействат по два начина
Първо с това как са построени и какви материали са изпозлвани (доколко са синтетични и токсични), дали са решени добре фактори като ослънчаване, вентилация и изобщо цялостния проект и изпълнение. И на второ място идва влиянието на сградата, чрез самото обитаване. И тук от значение са навиците за проветряване, за контрол на влагата, за изпозлване на максимално естествени материали и материи, също и качеството на битова химия.
Сградите ни въздействат, чрез микроклимата, който създават вътре. Съотношението на температура, влага, движение на въздуха оформят усещането ни за комфорт на обитаване. Ако е нарушено това равновесие, следват различни негативни проявления като силно замърсен въздух, поява на мухъл. Съществува определението „синдром на болната сграда“. Излиза,че най-големият източник на хронично излагане на химически влияния идва от въздуха вътре в домовете ни.
Съвременните конвенционални сгради са се превърнали в „капани“, както на всякакви замърсявания, така и на нас самите. Съвременните строителни материали са загубили едно важно качество – да „дишат“, да филтрират естествено въздуха отвътре навън. Затова и въздухът вътре в помещенията е в пъти по-мръсен от този навън. А ние прекарваме 90% от живота си на закрито.
Качеството на въздуха свързваме с правилно съчетаните показатели на въздуха -температура, влажност и скорост на движение. Тези фактори ни карат да се чувстваме добре. За доброто качество на живот, значение има и съставът и зарядът на въздуха (достатъчно количество отрицателни йони), също и липсата на токсични химически съединения и материи.
Замърсителите в дома могат да бъдат синтетични, които се съдържат в множество материали и материи в обзавеждането – летливи органични съединение ЛОС/VOC (с източници нефтената и газовата промишленост), формалдехид, пестициди, хербициди, поливинилхлорид (PVC), олово, азбест. Замърсителите могат да бъдат и биологични – като биоаерозолите (мухъл, плесен, бактерии, домашен прах, полени).
Какво представляват естествените строителни материали и какво е тяхното значение?
Това са материали и изделия, които се получават непосредствено от земните недра (скалите) или от растителността. Не преминават топлинна, химическа или друга обработка, която променя структурата и свойствата им.
Когато строим с естествени, технологично необработени материали (дърво, камък, земя, слама, тръстика, коноп и т.н.), даваме шанс на себе си за един здрав и естествен живот, а също и шанс за природата. Защо?
- Строителството консумира 40% от световната енергия и 40% от суровите материали
- Oтпадъците по време на изграждане на сградите формират около 25% от всички отпадъци
- Почти 80 % от строителните материали на една сграда просто се захвърлят след края на живота им, поради невъзможност за рециклиране
Когато разгледаме прогнозното потребление на материали (енергия, вода и т.н.); очакваните емисии във въздух, вода, почва; очаквано замърсяване, чрез физически ефекти като шум, вибрации, излъчване, електромагнитни полета; очаквано създаване на отпадъчни материали; възможността за повторна употреба, виждаме, че като строим с естествени материали, ние наведнъж се справяме с много негативни последици.
Една сграда от естествени материали има от 5 до 11 пъти по-малко вложена енергия, сравнено с конвенционална такава. И пести въглеродни емисии от порядъка на 40-50 тона само за самото строителство. Ако за живот на къща от сламени бали дадем 50 години ( макар,че съществуват къщи над 100г), стените изградени от тухли ще се нуждаят между 250-500г, за да възстановят баланса и вложената енергия.
Нима нарушеното равновесие е това, което ще завещаеме на бъдещите поколения?
Докъде се простира нашия дом и нашата отговорност?
Автор: арх. Ива Делова (Асоциация за строителство с естествени материали)
