Тази година се проведе единадесетото издание на Независимия фестивал на семената, организиран от Зеления отбор на България. Събитието има за цел да създаде и свърже мрежа от пазители на семена на стари и нехибридни сортове. На този фестивал за първи път срещнах ХАлил и ЛОра от ИмеНие Хало, село Брестово, Ловешко. Мисля, че разбрахте защо са го кръстили така. Те бяха част от програмата на фестивала. Участваха като лектори и споделиха своя опит от живота на село. След представянето им поговорихме с тях на четири, или по-скоро на шест очи. Сега ви представям интервюто с тази прекрасна млада двойка, която си има детенце Лазар, вече на година и четири месеца. Лора и Халил имат също така и Ютуб канал, където споделят своите преживявания, опит и живот на село. (Снимките в статията са линкове към видеа от канала им.)
Как решихте да живеете на село?
Халил: Когато се запознахме с Лора, аз вече работех в Австрия и заедно заминахме за там. Там Лора не издържа дълго време, понеже корените я дърпаха към България.
И въпреки, че животът ни там беше лек и уреден, решихме, че няма да оставаме задълго. Но когато тя каза, че се прибираме, аз й отвърнах, че не ми се живее в София, тъй като съм израснал там и ми е излишна цялата тази суматоха, шум и стрес.
Лора: А и ти отдавна си мечтаеше да живеем на село.
Халил: Когато се прибрахме, първо мислехме да помагаме на бабите, да трупаме опит от бабата на Лора. Но установихме, че две стопанки под един покрив не става и по-скоро ще се изпокарат, отколкото да си помагат. Тогава решихме да си намерим наше място и започнахме да търсим нашия си дом.
Когато намерихте вашето място, веднага ли се приместихме там или трябваше да ремонтирате къщата?
Лора: Когато купихме къщата, още същия ден заминахме да живеем там. Отидохме с няколко парцала, два спални чувала и две възглавници.
Халил: Първоначално живеехме на спални чували. Цяло лято се къпехме с един къмпинг душ на двора, понеже нямаше баня.
Лора: Ходихме един път в седмицата или по-рядко до София да се перем и изкъпем хубаво. Вече след третия-четвъртия месец пуснахме апартамента в столицата под наем, когато бяхме сигурни, че ще се справим. Като направихме покрива, вече нямаше нещо, което да ни спира. Имахме си вода и ток. И двамата сме работили в хижи и не ни беше чуждо да живеем в такива условия. Беше трудно естествено, но се справихме.
Използвали ли сте естествени материали при ремонтирането на къщата?
Халил: Да, всички тавани са дървени, изолирани с каменна вата. Почти навсякъде мазилката е слама и бяло лепило.
Лора: С глина направихме три стени. Хубаво е, красиво е, но става бавно. Корков паркет сложихме в детската стая. 70-80% от материалите са естествени.
Всичко сами ли сте правили или с майстори?
Халил: Сами и с помощници. Покрива започнахме с един приятел.
Лора: Постоянно се намират хора, познати и непознати, които харесват енергията на мястото и това, което правим. И затова ни помагат.
По време на лекцията споменахте, че не сте имали никакъв опит във всичко това. Имало ли е някакъв момент, в който сте искали да се откажете?
Халил: Не. Бяхме упорити и имахме вяра, че ще се получи накрая. Правихме всичко едно по едно. Първо оправихме покрива и банята. Това беше първата година. Втората продължихме да правим стаите една по една, като започнахме от кухнята. Но не е имало момент, в който да тръгнем да се отказваме или да се съмняваме, че ще се получи.
Лора: Напротив! Всеки ден си благодарим за това, което ни се е случвало и ни се случва. Всяка една трудност ни е направила по-силни.
От първата година ли си направихте градина?
Лора: Не, от втората. Първата година засадихме разни неща в малката оранжерия, да видим кое не става кое става. Просто изтървахме сезона, защото отидихме там юни месец.
Халил: А и имахме много строителство, почистване на боклуци.
Лора: Много хора като си купят май месец къща и викат: “Ние сега ще садим”. Аз им казвам: “Изчакайте, няма как и къщата, и градината.” От опит го казвам. Къщата изисква много време и енергия. За всяко нещо си има време.
Халил: Първата зима се информирахме, прочетохме много книги, говорихме с много хора, запознавахме се с различни градинари, ходихме на семинари за биологично земеделие.
Лора: Направихме си план на градината, взехме си хубави разсади. Много се информирахме преди да пристъпим към градинарстването и продължаваме да го правим. Следваме лунния календар при работата си в градината.
Халил: Използваме алелопатията, компостираме, мулчираме.
Лора: Най-важно е да даваме повече на градината, отколкото да вземаме, правим възстановителна програма на есен.
Халил: Горния слой на почвата го обработваме всяка година, защото добавяме фосфоритно брашно и калциев карбонат. Добавяме компост и го фрезоваме. Слагаме покривна култура за зимата. След това фрезоваме покривната култура и така се получава зелено наторяване.
Лора: Правим това, което смятаме, че е добре за нашата градина. Забелязала съм, че в градинарството няма универсална рецепта. Всеки човек трябва да си пробва в собствената градина и да види кое е най-подходящо за нея.
Как стои въпросът с водата при вас? Дъждовна вода събирате ли?
Лора: Да, имаме две цистерни отстрани на къщата, които събират водата от улуците. С нея си поливаме цяла зима марулите в оранжерията.
Значи гледате целогодишно да си отглеждате зеленчуци?
Лора: От миналата година имаме оранжерия и цяла зима си ядохме марули, репички, лук, спанак, рукула, черна ряпа. Голям кеф беше.
Халил: Важно е да имаш постоянно нещо свежо на трапезата, а ако можеш да си го отгледаш още по-добре.
Колко процента от храната вие си я отглеждате?
Лора: Може би около 60%. През лятото почти не купуваме нищо. Всичко, което ядем сме си го отгледали в градината. През зимата мазето е пълно с консерви, картофи, орехи.
Халил: Купуваме само някакви по-специфични храни като тахани, ориз, леща.
За четири години сте постигнали 60% независимост относно храната, а през лятото почти пълна независимост, като това е станало постепенно?
Халил, Лора: Да, може да се каже.
Халил: Лора обича да си води отчет за харчовете.
Лора: Въпреки инфлацията, даваме все по-малко пари за храна.
Халил: В момента даваме около 300лв месечно за храна, но това е и защото си купуваме в големи количества.
Лора: Гледаме да имаме запаси от различни неща, особено след пандемията. Тогава бяхме добре заредени и два месеца не сме ходили до магазина, можехме да издръжим още пет месеца. Това ни помогна да осъзнаем, че е хубаво да се зарежда човек за малко време напред, да има провизии. Не трябва да се прекалява.
Халил: Другото е, че в селския магазин асортиментът е много ограничен и оттам почти не пазаруваме. Отиваме един път седмично до града да напазаруваме и това е основно заради Лазар.
Лора: Сега тръгнаха и зелениите и чакаме доматите, краставиците, тиквичките от нашата градина. Нямам търпение Лазар за пръв път да си откъсне нещо от градината сам и да усети вкуса.
Новият градинар! 🙂
Халил: Да. И малка мотичка съм му направил да си копае, защото искаше с голямата.
При отглеждането на Лазар използвате ли някакви алтернативни подходи на образование?
Лора: Ако сега трябва да избирам дали трябва да ходи на детска градина или на училище, не бих го пуснала. Първо ние сме вкъщи постоянно и двамата и за нас е
голямо удоволствие да си гледаме детето. Не виждам нужда той да ходи някъде само с цел социализация, защото ние имаме постоянно приятели на гости, доброволци, ходим по различни фестивали и детето се социализира. Той не е изолиран, не е социопат, даже много обича да е сред хора.
Халил: Дори в момента е с непознат за него човек.
Лора: Няма никакъв проблем със социализирането. От много малка възраст, още на четиридесеттия ден сме го водили в читалищито. Никога не е имал проблем с това.
Със сигурност ще го водим на различни спортни занимания, няма да го лишим от тези неща. Ако той иска ще ходи на училище, но засега не виждам какво в училище могат да му дадат повече от това, което ние му даваме вкъщи. Ще се възползваме от самостоятелна форма на обучение, ако има такава възможност, когато дойде време.
Халил: Човек ако се замисли от кога има детски градини и училища, реално това е от началото на индустриализацията. Когато хората са започнали да работят във фабрики и нямат време да отделят на децата си. Завеждат ги някъде, където един човек възпитава трийсет деца по един и същи начин, при положение, че те са тотално различни хора.
Лора: Към всеки човек трябва да има отделен подход. Другото за мен е много грешно.
Представи си сега през четиридесет минути да ти сменят темата на разговор. Как ще се чувстваш, какво ще запомниш? За мен училището в тази му форма изобщо не е добре.
Не може трийсет деца да учат едно и също, през 40 минути да се сменя темата. Много по-логично е да си седиш в среда, която ти е комфортна. Днес примерно се събуждаш и ти се учи история, сядаш и учиш история до обяд. След обяд излизаш играеш, правиш каквото искаш, ходиш на хора, баскебол, на каквото решиш. Ти разполагаш с времето си и чувствата си.
Също в училище се сравнят постоянно телефони и всякакви такива неща, псуват се, много негативни неща виждам.
Много се надявам след време да има още деца в нашето село и да си направим кооператив. Говорили сме с хора от съседни села. Имаме желание да направим нещо като общност, да си ги отглеждаме децата заедно.
Халил: То се вижда, че системата в този й вид не функционира.
Лора: Тази система е за обучаване на работници. Ние бягаме от това нещо и не искаме да бъдем част от нея. Ще видим, само времето ще покаже дали сме на прав път. Според мен човечеството в някакъв момент се е отклонило по погрешна пътека и трябва да се върнем назад. Всеки да си експериментира по собствен начин. Ние в момента сме се върнали към събирачеството. Приятелят на майка ми се шегува, че сме събирачи. Обикаляме, събираме билки, плодове, събираме всичко.
Халил: Информация събираме.
Лора: Изхранваме се с това, което съберем и по този начин оцеляваме. Съветвам всеки да си се върне там, където смята, че човечеството е сгрешило, ако иска да
поправи някаква грешка за себе си, за следващото поколение, да види какъв ще е резултатът.
Според мен вие не оцелявате, по-скоро живеете по-добре от повечето хора в градовете. Всъщност те оцеляват там.
Лора: Ние честно казано си тънем в разкош.
Халил: В изобилие.
Лора: Изобилието е навсякъде. Наслаждаваме се на живота. Живеем живота!
И последен въпрос, какво бихте казали на хората, които още не са избрали този начин на живот?
Халил: Не е задължително всички да живеем на село. Това не е за всеки. Има хора, на които им пречи това, че има висока трева или че ще ги ухапе комар. Хората, които го чувстват като мечта, просто трябва да се понесат по течението и да си следват
желанията и да се трудят. И да вярват, че ще се справят. Това е трудно за сам човек. Аз съм благодарен, че сме двама. Трябва си и среда, партньор, място и хора. Нека хората да си помагат, както на нас много хора са ни помагали и ние се стараеме да го правим. Така става по-лесно за всички. Взаимопомощ, това е разковничето в този живот.
