Невежеството не е никакво извинение. Дълбоко в себе си всички ние знаем точно кои сме, какво сме и какво би трябвало да правим през този живот на Земята.
Причината хората като цяло да пренебрегват своите собствени най-съкровени чувства и знание е, че тези чувства и знание често не съвпадат с онова, което социалната им обусловеност ги е накарала да вярват, че животът би трябвало да им предложи. Затова всяко момче и всяко момиче много рано в живота си започват вътрешна битка между своето инстинктивно знание и чувства и това, което обществото налага за правилно. Неизбежно обаче силите на социалната обусловеност са толкова мощни, че рядко деца достигат до пълнолетие, без да са се поддали напълно на социалната обусловеност. Дори онези индивиди, които са достатъчно силни, за да не се поддадат напълно, също остават много опетнени от влиянията на социалната обусловеност.
В резултат на това днес има жалка шепа средни мъже и жени, които наистина живеят в съответствие с участта си. Болшинството от хората се мъчат да живеят живот, който в голямата си част е в противоречие с типа живот, който им е било писано да живеят. И едва ли е изненадващо защо в света има толкова много нещастие, агресия и неудовлетвореност от всякакъв вид. В опитите си да облекчат натиска на недоволството, хората най-общо пилеят все повече и повече време и лична сила в преследване на дейности, за които те вярват, че ще ги направят щастливи, но които в повечето случаи само ги отдалечават все повече от участта им.
В същото време и независимо от цялото това объркване, участта не е някакво мъгляво нещо някъде там далеч, което не е известно. Участта е наша вътрешна карта, която показва много ясно пътя, който да следваме във всеки конкретен живот на земята. Единственото, което трябва да правим, е да следваме насоките на тази карта и тъй като тя е наша собствена вътрешна карта, всъщност изобщо не е трудно да бъде разчетена.
Това не означава, че пътешествието ни винаги ще бъде лесно, но самите насоки винаги ще бъдат ясни и прецизни. Проблемът е, че на повечето хора не им харесва да срещат предизвикателствата си в живота и първото предизвикателство, което срещнат, вече ги кара да търсят изход. Такъв изход винаги може да бъде намерен в контекста на социалната обусловеност и затова повечето хора предпочитат „сигурните” ограничения на социалната си обусловеност вместо да уловят шансовете си.
Ако искаш да срешнеш участта си в живота, трябва да започнеш откъдето си. Не можеш да започнеш, като искаш първо да знаеш участта си, защото участта не е фиксиран курс, от който не може да има отклонения. Тя е чудно пътешествие на възможности; всяка възможност носеща нейните си предизвикателства и знание.
Източник: „Ученията на толтеките” 2 том – Теун Марес
