„За коя война говориш? – беше ме попитал той. – Няма война, която протича в света, освен войната, която проектираш в момента. Обстоятелствата в света съответстват точно на собствените ти вътрешни състояния. Така че не се тревожи за света, тревожи се за себе си. Това е единственият вариант да бъдеш полезен.
Опитах се да протестирам, че точно в момента е пълно с индустрии из целия свят, които произвеждат оръжия, способни да унищожат планетата, дори да заличат всички форми на живот от лицето ѝ. Говорех от името на цялото човечество и изгарях от желание да го попитам какво бихме могли да сторим, как бихме могли да се защитим от подобна ужасна и огромна по мащабите си разрушителна сила. Спомням си, че Мечтателя рязко ме прекъсна и не ми остави никакъв шанс да изразя на глас гибелната си представа.
Не съществува сила „извън самия теб“, способна да те разруши. „Извън самия теб“ не може да се случи нищо без твое съгласие. Бъди бдителен! Освободи се от невежеството, избягай от мрака. Твоята визия има нужда от корекция, а не човечеството! Обстоятелствата в света съответстват точно на твоето състояние. Ако ти възвърнеш своята цялост, ако се превърнеш в цялост, тогава светът е в безопасност.“
Можех да усетя как всяка дума ме товари с тежестта на непосилна отговорност. След като го изслушах, беше невъзможно да продължа да се оплаквам, да обвинявам незнайни сили и неконтролируеми енергии, да се подслонявам, треперейки от страх, в забравата на безропотната безпомощност.
„Помни! Никой и нищо не е в състояние да стори нещо, което да не се управлява и дирижира от теб. Конфликтите, бедността, поражението, смъртта или което и да е друго бедствие не са обективни реалности. Те не съществуват извън теб и се превръщат в реалност, само ако ги мечтаеш. Няма ли война вътре, няма и отвън. Това е законът.“
Школа за богове, Стефано Д’Анна
