Един от най-големите проблеми в днешно време, пред които е изправено човечеството, е пластмасовото замърсяване. То е придобило такива чудовищни размери, че повече не може да бъде незабелязвано и пренебрегвано. Няма да ви отегчавам или впечатлявам с гръмки цифри относно световното замърсяването с пластмаса.
По скоро ще ви обърна внимание на това, какво може да направим по въпроса. Със сигурност най-важните неща са тези, които предотвратяват замърсяването, като осуетяването изграждането на нови заводи за пластмаса и намаляването употребата на пластмаса.
Почистванията на природата по принцип са действие постфактум. Този факт не ги омаловажава, а по-скоро показва, че не са толкова значими както превантивните действия. Въпреки това темата на тази статия е почистванията и как да ги правим по най-добрия начин.
С почиствания се занимавам повече от 13 години. Участвал съм и съм организирал най-различни такива, най-голямото от които е това покрай река Янтра и паметника на Асеневци в град Велико Търново. Тогава за един ден с помощта на почти 100 доброволци бяха събрани около 4 тона боклук, в това число 33 автомобилни гуми и една тракторна.
След толкова години почиствания едно от основните неща, които осъзнах е, че всичко, което правим е да задоволим естетическата си потребност като просто пренасяме боклуците от едно място на друго, наречено Сметище. От гледна точка на природата дали боклуците ще са разпръснати или събрани на едно на бунището няма особена разлика. И на двете места те причиняват замърсяване.
Точно заради това от Zero Hero и Future world стартирахме кампанията “Рециклиращо почистване”. Целта при него е колкото се може повече от боклука да бъде “спасен” от бунището, като се събере разделно и съответно рециклира.
Тук основно става въпрос за пластмасата и алуминия, защото най-често те могат да бъдат намерени в достатъчно чисто състояние. Стъклото дори и да го оставим в природата не представлява такъв проблем. Хартията от своя страна, ще се разгради достатъчно бързо, независимо дали е разпръсната или на бунището.
Затова при рециклиращото почистване насочваме усилията си да съберем колкото се може повече пластмаса и алуминий, които да стават за рециклиране. Събираме ги в чували от зебло, които използваме многократно и които един ден спокойно ще могат да се изхвърлят в природата. (всякакви други чували използвани многократно ще свършат работа)
Най-ценната пластмаса и съответно ресурс, който може да се намери са пластмасовите капачки заради тяхната плътност. Тях също ги събираме разделно и предаваме за някоя благотворителна кампания.
Общият боклук отива в компостируеми чували, които ни бяха любезно предоставени от Biopak. По този начин не допринасяме допълнително за пластмасовото замърсяване. Ако все пак нямате подръка компостируеми чували, може да събирате боклука в найлонови или такива от зебло и да ги използвате многократно, като изхвърлите отпадъците и си запазите чувалите. Ние правим това дори и с компостируемите чували, винаги когато е възможно.
Защо е толкова важно да събираме пластмасата разделно?
Не само, че това е ценен ресурс, който може да бъде използван отново като се рециклира, но се оказва, че допринася и за глобалното затопляне. Скорошно проучване открива, че при своето разпадане в природата пластмасата отделя парниковите газове метан и етилен. Метанът за 20 -годишен период допринася 80 пъти повече за глобалното затопляне, отколкото въглеродния двуокис.
Увеличаването на температурата, вследствие на глобалното затопляне, от своя страна е факторът, заради който пластмасата се разгражда още повече. Това води до още повече отделяне на парникови газове от нея заради увеличената й повърхност. Така пластмасовите боклуци влизат в един омагьосан кръг, който постоянно ускорява глобалното затопляне.
Проучването открива също така, че полиетиленът (пластмасата с номера 1 “PETE” полиетилен терафталат, 2 “HDPE” полиетилен с висока плътност и 4 “LDPE” полиетилен с ниска плътност) е този, който отделя най-много парникови газове при своето разпадане. От тези видове пластмаса са направени и най-често срещани боклуци в океаните и природата като цяло: пластмасови бутилки, найлонови торбички, пластмасови опаковки и най-различни бутилки от препарати и козметика.
Надявам се след всички тези данни да сте осъзнали колко важно е възможно най-много пластмаса да бъде “спасена” от бунището, за да се преизползва чрез рециклиране и да не допринася занапред за глобалното затопляне със своето разпадане.
Във време на все по-засилващи се климатични промени е необходимо да действаме по-адекватно на настоящата ситуация.
Успешно и приятно рециклиращо почистване!
