„Всяка част от тялото ви притежава собствено съзнание, или душа”.
Тези трансформиращи думи, изречени от туземни лечителки, дадоха начало на вътрешното ми пътуване в търсене на невероятната способност на човешкото тяло да се лекува само.
Клетките ви чуват всичко
Когато за първи път се сблъсках с тази перспектива, по онова време страдах от силна хронична болка. Изведнъж се замислих какво ли ще стане, ако съчетая тази представа с медитацията си.
Замислих се: „Дали тялото ми наистина може да ме чуе? Дали мога да говоря с него, за да успеем заедно да излекуваме това състояние?”
Пътят към свободата
Онази нощ, след като стигнах до състояние на дълбок покой в медитацията си, започнах да водя искрен, вътрешен диалог с тялото си, без никакви очаквания. След около час на съсредоточено комуникиране, се случи нещо невероятно.
Тъканите ми започнаха да откликват. Съединителната тъкан издърпваше и разпъваше слоеве уредена тъкан. Нерви светваха и мускулите на прасците ми започнаха да се свиват и отпускат независимо от съзнателния ми контрол.
След известно време един от мускулите на прасците ми, който се бе парализирал в следствие на невропатичното заболяване, носещо името “Рефлексна симпатикова дистрофия”, се съживи при появата на внезапни спазми в тази област.
Сърцето ми затуптя учестено, щом осъзнах, че пътят към освобождаването от това състояние бе започнал.
Напътствия за динамично лечение
Благодарение на опита ми с акупунктура и източна медицина, ми беше напълно ясно колко разпространена е хроничната болка в тази страна и се замислих какви биха били последиците от този феномен за всички останали хора, които също страдаха.
След като състоянието ми започна да се подобрява, аз синтезирах подхода си в система, която можех да предавам на клиентите си и насочих професионалното си развитие към хипнотерапията.
Когато инструктирам клиентите си, им обяснявам, че редовното практикуване на медитация е от голямо значение, за да може мозъкът по-лесно да навлезе в състояние на алфа и тета вълни. При тези състояния комуникацията между съзнателния ум и тялото драстично се улеснява.
Редовната медитативна практика е нужна, за да се тренира мозъка
Установих, че при тази комуникация има три важни стъпки, за да получите съдействие от страна на тялото:
~ Обръщайте се към тялото си със състрадание, като разбирате, че то е съставено от съзнателни клетки, които също могат да изпитват емоции.
~ Изграждайте доверие, като водите ментални разговори относно желанието ви да си сътрудничите с тялото и да преодолеете заболяването.
~ Позволявайте на разговора да протича в нови насоки, като използвате различни мисли и думи, които предизвикват спонтанни и положителни емоции.
Моят опит сочи, че изброените напътствия са от голямо значение за постигането на динамично лечение в тялото.
Силата на човешкото намерение
Наскоро попаднах на много сходни фактори, изследвани от ученият Клив Бакстър, който прекарал 36 години в изучаване на биокомуникацията при растенията, животните и хората. Тези фактори той нарича истинско намерение, нагаждане, и спонтанност.
В книгата си „Първичното възприятие” Бакстър, който преди това работил за ЦРУ като специалист в областта на разпитванията, описва момента, който го е подтикнал към истинското му призвание.
Този момент настъпил една февруарска сутрин през 1966г., когато той решил да наблюдава посредством полиграф драцената, която отглеждал в лабораторията си.
Той поставил електроди на едно от листата и се замислил по какъв начин можел да предизвика покачване в електрическата активност на растението. При хората това покачване на електрическата активност е в следствие на силни емоции.
Затова той решил да пробва да изгори наблюдаваното листо. В същия момент, в който идеята се заформила в ума му, полиграфът мигновено отчел завишена активност при растението.
Изумен, той отишъл до бюрото на секретарката си, за да вземе оттам кутия кибрит, докато разсъждавал каква била вероятността растението по някакъв начин да е почувствало силата на човешкото намерение.
Растението реагирало на мисълта да бъде изгорено
Способни ли са растенията да се нагаждат към хората, които ги отглеждат?
Когато се върнал с кибрита, растението все още показвало същата повишена реакция, което щяло да попречи на проследяването на допълнителни промени в реакцията. Затова Бакстър решил да „премахне заплахата” като върнал кибрита на бюрото.
В този момент диаграмата показала понижаване на реакцията, тъй като растението явно започнало да се успокоява. Когато Бакстър се опитал да пресъздаде същата реакция, този път преструвайки се, че щял да изгори растението, нямало никаква реакция. Растението изглежда можело да прави разлика между истинско и престорено намерение.
Не след дълго той открил, че растенията се нагаждат към хората, които ги отглеждат, като откликват както на положителните, така и на отрицателните им емоции, както и след като се върнат от дълго отсъствие.
Други открития от изследването му сочат, че растенията поставят приоритет на емоциите на хората, с които те са свикнали, пред емоциите на други хора наоколо.
Признаци за наличието на съзнание
По-късно Бакстър разширил своето поле на изследване, като изследвал за наличието на съзнание в човешките клетки.
Той събрал бели кръвни клетки от човешки донори, поставил ги в епруветки и следял реакциите на клетките, когато донорите им изпитали различни емоционални състояния. Той открил, че спонтанните емоции предизвиквали електрически реакции в клетките.
Например, ако донорката се опитвала да изпита дадена емоция насила, клетките не реагирали. Но когато тя получила обезпокоително обаждане от дъщеря си, клетките реагирали значително.
Той забелязал, че разстоянието било без значение в тези експерименти. Например един донор оставил пробата от клетки в лабораторията и след това описал детайлно всички стресиращи емоции, които е изпитал по време на пътуването си обратно към дома му в друг щат, като пропускане на завой на магистралата, чакане на опашка на летището, и излитането на самолета му.
След това описаните от него случаи, когато били сравнени с данните от клетките, показали силна взаимовръзка между момента на стресовите ситуации и електрическите реакции при клетките. Диаграмата отново се успокоила, щом донорът се прибрал вкъщи и заспал.
Само непринудените емоции предизвикали електрическа реакция в клетките
Способността за творческо лечение
При провеждането на тези експерименти била използвана апаратура, която измервала електромагнетичната радиация – енергията, използвана за предаване на информация. Клетките се държали така, сякаш апаратурата не била там, което предполага, че тази комуникация се провежда посредством поле, което все още не е било открито от общоприетата наука.
Според някои учени развитието на квантовата физика би могло да ни помогне да разберем това поле, пренасящо емоционално съдържание между живите същества. Квантовото заплитане е процес, при който две частици материя, които са си взаимодействали помежду си в даден етап, все още се държат сякаш са свързани, дори и да са отделени на километри една от друга.
Когато бъде осъществена енергийна промяна в дадено качество (позиция, инерция, и въртене) при едната частица, качествата на другата отдалечена частица се променят в същия момент.
Квантовото заплитане – две частици материя се държат така, сякаш все още са свързани
Този научен феномен, както и изследването на Клив Бакстър, сочи към източната представа за единността, гласяща, че всичко в природата е взаимозависимо и взаимосвързано. Културите в древността са възприемали тази взаимосвързаност като живо, универсално, енергийно поле, което подхранва живота и напътства еволюцията на съзнанието по цялата вселена.
Техниките за медитация в моята практика довеждат ума до съзвучие с това поле. Тогава, чрез ясно намерение, енергията от това поле бива съсредоточена към изцеляване, породено чрез разговор, който събужда спонтанни емоции и привежда физическото тяло в хармония със съзнателния ум.
Този метод, който наричам Антара (от санскрит – вътре) дава възможност на човек да почувства суровата, творческа, изцеряваща способност, създадена от съюза на ума и тялото с онова живо, универсално, енергийно поле.
Източник: Uplift connect
