За какво се тревожат младите хора? Зададохме техните въпроси на експерти по темата.
– Колко време остава, докато климатичните промени доведат до необратими щети?
Юнъм Тата и Фейт Отасауи от Есекс, и двамата на по 15 години
Отговаря Джеф Гудел, писател и автор в списание „Rolling Stone”:
– Очевидно и двамата сте умни и загрижени деца, затова ще бъда честен и ще ви кажа направо: изменението на климата вече причинява големи щети в нашия свят. Тези промени могат да се видят в топенето на ледените шапки на Арктика и Антарктида, в увеличаването на температурите в градовете по целия свят, в промяната на количеството дъждове и може би най-важното – в изчезването на много растения и животни, които не могат да се адаптират към тези промени.
Едно от най-важните неща по отношение на климатичните промени, което трябва да схванем – и то бързо – е, че това не е събитие от бъдещето: случва се сега, в реално време, и тези промени ще се увеличават идващите години и десетилетия, освен ако драстично не намалим количеството парников газ, който се отделя в атмосферата (предимно от горенето на изкопаеми горива). Затова трябва да започнем да действаме веднага!
Дали промените са необратими? Зависи как мислите за това. Например, учените знаят, че ледените шапки са се появявали и изчезвали много пъти в историята на нашата планета, движени главно от колебания в земната орбита, които променят количеството на слънчевата светлина. Фактори като изригването на вулкани или други природни събития също са играли роля. Така че ледената покривка на полюсите, която се топи днес, по всяка вероятност ще се появи отново в далечно бъдеще. Това обаче са процеси отнемащи милиони години и се случват за време, далеч надхвърлящо обхвата на човешкия живот.
От друга страна, когато определен вид жаба изчезне, защото не може да се адаптира към нашия бързо затоплящ се свят, тя е изгубена завинаги. Ние, хората, сме доста умни и способни същества, така че аз съм убеден – ще намерим начин да се адаптираме. Дори, надявам се, ще намерим начин да направим света по-добър. Но ще бъде много по-лесно за нас, а и за всяко живо същество на планетата, ако предприемем действия сега, за да сведем до минимум възможните щети. Аз наистина харесвам света, в който живея и съм сигурен, че вие също го харесвате. Светът е красиво място. Нека се борим да го запазим такъв, какъвто е.
– Кои животински газове са най-лоши за околната среда? На акулите, кравите, видрите или други?
Саша Дута от Лондон, на 8 години
Отговаря Дани Рабиоти, еколог и съавтор на детска книжка за животните True or Poo?:
– Учените са публикували изненадващо количество изследвания, свързани с отделянето на стомашни газове от животните и промяната на климата. Дори съществува хипотеза, че големите динозаври (савроподите) може да са променили климата на Земята заради техния метеоризъм*. Акулите пък рядко са виждани да пръцкат. Но също като овцете и козите, кравите са вид преживни животни и имат четири стомаха, т.е. сложна система за обработване на тяхната храна. Това означава, че освобождават много метан, а той е един от газовете, които причиняват най-лошото затопляне.
Една крава може да произвежда до 200 кг метан годишно. По-голямата част от този газ се освобождава с оригване, но друга част със сигурност излиза и от задния край! Тъй като хората ядат много говеждо месо и мляко, в света има много крави, а тяхното оригване и пръцкане има значителен принос за емисиите на парникови газове, съставлявайки почти една трета от всички емисии от селското стопанство, според някои учени. Това със сигурност ги прави сериозен претендент в първенството за животни, които пръцкайки причиняват щети на планетата (даже без да броим оригването).
*метеоризъм е удобната думичка, която да използваме, когато говорим за отделянето на стомашни газове
– Защо много политици не предприемат мерки срещу климатичната криза и не ни предлагат начини да помогнем?
Джорджия Робинсън, на 15 от Дорсет
Отговаря Каролин Лукас, член на британския парламент, която е и първият представител на зелените, избран в парламента през 2010 год.:
– Добрата новина е, че почти всички политици в нашата страна (Великобритания – бел. пр.) вече разбират, че климатичните промени наистина се случват, че са причинени от човешката дейност и почти всички партии приемат факта, че се сблъскваме с извънредна ситуация. Това е удивителна промяна само за няколко години и се случва заради това, че хората подкрепят климатичните стачки.
Но обявяването на извънредна ситуация и готовността за предприемане на необходимите стъпки за справяне с нея не са едно и също нещо, а политиците – особено тези в парламента – не подкрепят думите си с дела. Например, секретарят по околната среда Майкъл Гоув подкрепи разширяването на летище Хийтроу точно по същото време, когато очевидно се съгласи, че има климатична криза, пренебрегвайки факта, че въздухоплаването е един от най-големите източници на замърсяване в атмосферата.
Един от проблемите е, че повечето политици не приемат нуждата от съвсем различен икономически модел – модел, който да отчита, че непрекъснат растеж не е възможен на планета с ограничени ресурси. Трябва да променим представата си за това какво представлява успехът, така че вместо да сме обсебени от печеленето на пари, да приемаме за успех добруването на хората и жизнеността на нашата природна среда.
Има и силни интереси от страна на големи компании да се запази статуквото. Мощни корпорации печелят от начина, по който работи икономиката в момента и даряват големи суми пари на политически партии, които да се противопоставят на промените.
Ролята на младите хора, за да има стремеж към промяна, е жизненоважна – вашата генерация е различна, а и в крайна сметка вие сте хората, които ще наследят този свят.
Добрата новина е, че идеите за икономика на благоденствието или социално ориентиран бизнес получават все по-голяма подкрепа, тъй като хората признават, че инвестициите в зелена икономика осигуряват достойни работни места и по-добро качество на живот, както и по-сигурно бъдеще. Но нямаме много време, идеите трябва да се превърнат в действия час по-скоро. Затова ролята на младите хора в поддържането на натиска с въпроси за бъдещето е от жизненоважно значение – вашето поколение може да направи промяната реална.
– Ако някой не вярва в климатичните промени, какво мога да направя, за да разбере, че е истина?
Оливия Лидел, на 14 години от Хампстед
Отговаря Мат Уининг, стендъп артист, в неговото предаване Операция земя кани различни гости, с които разисква теми, свързани с глобалното затопляне:
– Хората, които не приемат, че климатичните промени се случват, могат да бъдат обезсърчаващи, защото всъщност научните факти са съвсем ясни. Но както може би сте забелязали, фактите невинаги помагат на хората да видят реалността. Бомбардирането с факти ги прави дори още по-скептични. Какво да правим в такъв случай? Ето три неща:
Първо, много е важно да си признаете, че човекът, с когото спорите, не е задължително лош заради това, че не приема вашите аргументи. Трябва да намерите допирни точки и ценности, които споделяте, области, в които мислите по един и същи начин. Много вероятно е да цените, например, важността на семейството и приятелите. Влизането в спор невинаги е успешно, а споделянето на общи ценности намалява усещането за противопоставяне. Затова винаги търсете нещото, което ви обединява.
Второ, поканете хората да помислят за своите наследници – как техните деца и внуци, бъдещите генерации, ще реагират на техните действия (или бездействия) по даден въпрос, пък бил той и климата. Ако приемат дори и най-малката вероятност промяната на климата да е реална, на чия страна биха предпочели да застанат?
И трето, бъдете ясни и заявете, че климатичните промени имат значение за вас, че вие лично сте загрижени за това, което се случва и ги молите да помислят по този въпрос, защото глобалното затопляне ви плаши и се страхувате от промените, до които може да доведе. Приятелите, семейството, пък и хората въобще, са склонни да преосмислят позицията си, когато осъзнаят, че нещо е важно за някой, на когото държат или когото обичат, дори и да имат различия с него.
– Възможно ли е да се премахнат напълно последиците от глобалното затопляне? Ако да, колко време ще отнеме това?
Дориан Копи, 15 год. от Рочестър
Отговаря Пол Хоукън, автор на книгата „Повратна точка: най-изчерпателният план, който някога е бил предложен за премахване на глобалното затопляне“:
– Добър въпрос. Винаги сме мислили, че отговорът е, че такъв процес ще отнеме векове, защото науката за климата предполага, че нивата на въглероден диоксид ще останат високи за много дълго време. В момента обаче виждаме истинско пробуждане: учени, организации и активисти, които работят върху това как да се извлече въглерода от атмосферата. Можем да направим това чрез на природни начини, като засаждането на повече дървета, едновременно комбинирани с въвеждането на нови технологии, които да филтрират въглеродния диоксид. В такъв случай въпросът е: можем ли да намалим изпускането на парникови газове до много ниски нива, които лесно могат да се управляват, както и да премахнем значителни количества въглерод във времето, за да избегнем неудържимите климатични промени, които могат да се случат в рамките на следващите 10-12 години?
Какъвто и да е отговорът, трябва да направим всичко възможно и то по-скоро отколкото мислим, че можем, и по-блестящо, отколкото смятаме за възможно. Повратна точка ще бъде точката, в която емисиите са най-високи, но ще започнат да се понижават на годишна база. Но дори и да постигнем тази точка, повечето хора смятат, че това ще се случи с 20-годишно закъснение, а дотогава не знаем дали ще е възможно температурите да започнат да намаляват значително.
Винаги съществува опасността този процес да продължи твърде дълго и затоплянето да достигне нива, в които точката на обрат да бъде невъзможна. Тогава затоплянето ще причини стопяване на ледовете, което ще доведе до неконтролирано излъчване на метан в атмосферата, а това ще причини още по-голямо затопляне. В такъв случай планетата ще продължи да се нагрява още повече, без да е възможно хората да направят каквото и да било. Ако стигнем до там, изходът ще е фатален.
– Какво могат да направят обикновените ученици като мен, за да помогнат?
Елизабет Кели, на 14 год. от Хампстед
Отговаря Питър Калмъс, климатолог в лабораторията за реактивни двигатели на НАСА и автор на „Бъди промяната: живей добре и предизвикай климатична революция“:
– Всеки може да бъде истински силен, когато дойде ред до реални действия – Грета Тунберг показа на света силата на обикновените ученици. Защото климатичните промени ще имат най-силно отражение върху живота на следващите поколения, а те са най-малко виновни за причиняването им. Много възрастни осъзнават това на някакво ниво, въпреки че все още не правят много, за да спрат тези процеси. Повечето от нас признават моралното задължение на старото поколение да осигури на децата си прилично бъдеще, което очевидно включва и нормална планета за живеене.
Това, което обикновените ученици трябва да направят, е да намерят начин гласовете им да бъдат чути силно и ясно. Трябва всеки да се събуди и да осъзнае колко сериозно е положението. Климатичните стачки всеки петък (Fridays for future) са добро начало. Ако това се окаже проблем с училището ви, значи имате добра причина да говорите с медиите: гласът ви става по-силен. Защото какво е по-важно – да изчезнем в страдания или да живеем на жизнена планета? Изявяването на позиция изисква смелост, вярно е, но мисля, че намираме смелост в себе си, когато сме в голяма нужда. А няма по-голяма нужда от спирането на климатичната катастрофа, преди да е станало твърде късно.
Ето някои неща, които можете да правите междувременно:
- Намалете своя собствен въглероден отпечатък. Вашият личен принос и пример е от първостепенно значение.
- Намерете и се включете в групи, които разбират сериозността на проблема с промените в климата и предприемат действия за предоствратяването им.
- Говорете по темата с вашите приятели, родители, учители, в социалните мрежи или медии.
- Бъдете подготвени по темата, за да можете да отговаряте на въпроси.
- Открийте нови творчески начини, различни от стачките за климата, за да изразите загижеността си.
– Кое е най-опасното нещо, което правим всеки ден, без да осъзнаваме, че с това допринасяме за климатичната криза?
Джемина Лет, на 15 от Пуул
Отговаря Карън ОБрайън, професор в университета на Осло и съосновател на cchange.no, уебсайт целящ да дава на хората познания, умения и инструменти за устойчива промяна:
– Има много неща и дейности, с които ежедневно допринасяме за климатичните промени, често без да го осъзнаваме. Би било интересно да си направим сами лична инвентаризация на парниковите газове, които „произвеждаме“. Можете да намерите калкулатори на въглеродния отпечатък в интернет, които да ви помогнат да определите въздействието на собственото си поведение.
Резултатът ще зависи много от това дали диетата ви е растителна, дали ползвате душ или вана, дали ходите пеша, с велосипед, обществен транспорт или собствен автомобил, купувате употребявани дрехи или сменяте гардероба всеки сезон, дали поправяте счупените си уреди, дали сушите дрехите си на въздуха или в сушилня…
Но най-голямото и опасно нещо, което правим допринасяйки за климатичните промени е да си мислим, че нашите действия всъщност нямат значение. Силно подценяваме своя личен човешки капацитет, който може да допринесе много, за да бъде нашият свят устойчив. Вместо това сме склонни да приемаме, че нещата просто ще си останат такива каквито са, независимо от това, което правим.
Лесно е да се оставим на течението и безразличието. Но всъщност всеки един от нас, който има позиция, може да вдъхнови приятелите си, родителите, училището или общността, да опитат алтернативи като промяна на начина на хранене, подобряване на обществения транспорт, инвестиране във възобновяеми енергийни източници и какво ли още не. Стъпките могат да бъдат малки, но последователни. Или пък големи и въздействащи – можете да се включите в групи или дори в политиката, за да работите заедно с другите за справедливост и устойчивост на климата.
Потенциалът на всеки от нас да допринесе за справедлив, устойчив и процъфтяващ свят е огромен. Не винаги го осъзнаваме, но имаме значение повече, отколкото си мислим.
Въпросите са зададени от ученици от различни училища във Великобритания.
Източник: the guardian.com
