Ако се скитам из пустинята и съм се обезводнил, и накрая стигна до оазис, то ще пия вода, за да се снабдя с липсващите течности и хранителни вещества. Ако умирам от глад, то ще копнея за храни, които да възвърнат липсващите хранителни вещества. Но какво се случва, ако съм душевно гладен или жаден? Няма ли да е логично тогава, че ако ми бъде предоставено вещество, което сякаш моментално запълва тази празнина, аз също ще си угодя?
„По-важно е да се знае какъв е боледуващият, отколкото да се знае какъв вид е болестта.”
Спомням си как, като малък, един ден излязох в задния двор на баба ми и попаднах на котило от котенца до гаража в алеята. Те съскаха и плачеха, като козината на гърбовете им бе настръхнала и те бяха толкова слаби, че можеха да се видят малките им скелетчета.
„ Искам да ги погаля” казах аз на баба ми.
„Не бива, не е време още да ги милваш” настоя тя. „ Някой сигурно ги е изхвърлил и първо трябва да им дадем храна и вода.”
„ Защо?” попитах аз. „Лоши котенца ли са?”
„ Не, разбира се” изсмя се тя, „няма такова нещо като добро или лошо. Има само погрешно насочена любов. Тези котенца са били изоставени и на тях им трябва любов, но освен това умират от глад, затова трябва първо да ги нaхраним, за да могат да запълнят изгубеното.”
Влязохме вътре и се върнахме с купички с риба тон, мляко и вода за котенцата. Както винаги се оказва, бабите са винаги прави. Когато котенцата се нахвърлиха на храната, козината по гърбовете им слегна и ръмжането прерасна в мъркане. Мъркането на котките е инстинктивна реакция, с която съобщават, че са доволни, спокойни и в безопасност.
Беше невероятно. Не бе задоволена първичната им нужда от храна и вода, което ги бе направило агресивни. Но веднага щом тази необходимост бе задоволена, те бяха доволни и дружелюбни.
Често си спомням за тази история и всички скрити уроци в нея. Първият е, че когато на тези котенца не бяха задоволени първичните нужди – като храна и вода – а после тези нужди бяха задоволени, те веднага се укротиха. Дори няколко котенца повърнаха, защото бяха яли прекалено бързо.
Звучи напълно логично. Ако се скитам из пустинята и съм се обезводнил, и накрая стигна до оазис, то ще пия вода, за да се снабдя с липсващите течности и хранителни вещества. Ако умирам от глад, то ще копнея за храни, които да възвърнат липсващите хранителни вещества. Но какво се случва, ако съм душевно гладен или жаден? Няма ли да е логично тогава, че ако ми бъде предоставено вещество, което сякаш моментално запълва тази празнина, аз също ще си угодя?
КАКВО Е ДУХОВНОСТТА?
Духовността не е религия, макар че религията е вид духовност.
Повечето хора, кои
то ги отблъсква думата духовност, са имали някаква отрицателна среща с религията, поради което е важно да правим разлика между двата термина. Духовността означава да намерим цел и смисъл в живота, както и усещане за свързаност с вселената извън нас. Някои хора намират това в религията, заради което и религията е вид духовност. Религията го постига чрез традиции, обичаи, книги и проповедници. В основата си всички религии имат едно общо духовно послание – да се обичаме безусловно.
Духовността може да бъде намерена при всякакъв вид свързване, например сред природата, спортните отбори, разбирането за вселената, в медитация, при групи от хора, споделящи една обща цел, в любовта, приятелствата и осъзнатостта. Всички сме срещали духовността в даден етап от своя живот, но може да не сме използвали точно този термин или да не сме разбирали същинското му значение.
Както казва Екхарт Толе, думата не е преживяването: „Думата мед не е самия мед. Можете да го изучавате и разисквате колкото си щете, но няма да го узнаете наистина, докато не го опитате. Веднъж след като сте го опитали, думата вече не е толкова важна.”
В този ред на мисли, думата духовност отблъсква хората. Но не е важна думата, а преживяването, което всички сме изпитвали в живота, като:
– миг на яснота;
– усещане за вътрешен мир или спокойствие;
– изблик на еуфория;
– усещане за взаимосвързаност на света около нас;
– присъствие в настоящия миг;
– безпристрастност към етикетите на живота и усещане за истинския Аз;
– безусловна любов.
ДУХОВНОСТТА ЧОВЕШКА НУЖДА/КОПНЕЖ ЛИ Е?
Отначало споделих историята за котенцата, на които не бяха задоволено първичните нужди от храна и вода, за да оцелеят. Но духовността също ли е човешка нужда и/или желание?
Отговорът е съставен от две части. Първата част включва вродената нужда от любов и връзка, а втората част включва историческа перспектива на духовността в човечеството.
През 1958 Хари Харлоу провел прочутия си експеримент с „телената майка”, който бил експеримент върху пренебрегваната човешка нужда от обич.
В едно изследване маймуни били отглеждани в изолация, от което много умрели, а други били изплашени и се държали необичайно. Когато те пораствали, не били способни да си взаимодействат с другите маймуни. В друго изследване маймуни били отделяни от своята майка и им се давало да избират между две сурогатни майки – едната била от тел, а другата – от мек плат, като и двете давали мляко. Всички маймуни прекарвали повече време при майката от плат, дори и тя да не давала мляко. Те отивали при телената майка само когато били гладни и след това прекарвали остатъка от деня при майка направена от мек плат.
Освен това, когато в клетката бил вкаран някакъв страшен предмет, те бягали при платнената майка. В нейно присъствие маймуните били по-склонни да изследват средата си и да поемат рискове. Поради това Харлоу заключил, че за да може една маймуна да се развие нормално, трябва да има обект, с който да си взаимодейства и за който да се държи през първите няколко критични месеца.
Обратно на историята с баба ми, според поведенческата теория котенцата се нуждаеха от храна и вода, на което се дължи и радостната им реакция след задоволяването на тази нужда. Но теорията на Халоу показва, че в действителност тези котенца били лишени от първичната им животинска нужда от обич и сигурност, което довело до променливото поведение и те отново станали любящи животни веднъж щом си възвърнали доверието и обичта.
Що се отнася до човешката история на духовността, тя датира от самото начало на човечеството. Хората винаги са изпитвали желание да изменят нивото си на съзнание по един или друг начин. Най-старото доказателство за това е от близо 40 000 години, при което археолози откриват пещерни рисунки във Франция, изобразяващи образи на хора в подобни на транс състояния, което е първия регистриран случай на хора, които умишлено изменят своето съзнание.
Медитацията ни помага да осъзнаем себе си
Всички древни култури са използвали различни похвати за това, като коренните американски племена, които се впускали в търсене на визия, с което са се опитвали да разберат мисията или целта на своя живот. Африкански племена танцуват по улиците, докато не започнат да усещат присъствието на своя създател, други племена на изток танцуват върху въглени с цел да отделят духа от тялото, а много други култури използват медитацията като начин за изменяне на съзнанието.
Както са посочили изследванията на Харлоу, духовността по отношение на обичта и връзката е основна човешка нужда. Както сочат историческите доказателства, поне през последните 40 000 години хората са изпитвали силно желание да изменят съзнанието си.
И психоактивните субстанции винаги са допринасяли за това.
УПОТРЕБАТА НА СУБСТАНЦИИ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
Една от най-древните организирани религии днес е хиндуизма, водещ началото си около 3500 г.пр.н.е. в източна Индия. Свитъците и свещените текстове на индуската религия са организирани в книги, известни като Ведите, които са съставени от стихове и химни. На много места в текста се споменава за наркотика/растението Сома. Този наркотик бива издигнат в култ и боготворен като халюциногенен наркотик, който помагал на хората от онези времена да усетят връзката си със света.
И до ден днешен експертите не знаят кое е било това растение и не могат да открият неговия произход. Историците смятат, че наркотикът започнал да се употребява от обществото редовно, което довело до първата забрана на наркотик.
Племената в югозападна Америка използвали пъпките на кактуса пейот в религиозни церемонии, за да усетят присъствието на Великия Дух. Освен това, в древна Америка тютюнът първоначално се използвал при молитви, а растението кока в Южна Америка първоначално било смятано за дар от боговете.
На изток опиумът и канабисът също първоначално били смятани за дар от боговете и се използвали в религиозни церемонии, тъй като изменяли нивото на съзнанието. Въпреки че тези древни култури изглежда са боготворели тези наркотици в своите текстове, документи и артефакти, може да се каже, че нещата не са се променили много.
Ако след десетки хиляди години някой реши да изследва настоящата епоха, те ще открият, че това поколение е носело дрехи и бижута с конопени листа на тях, в 90% от популярната им музика имало препратки към това конопено растение, и всичките им пламенни разговори и дебати се въртели около употребата на това растение. Несъмнено биха твърдяли, че канабисът е бил на култ по това време.
Дори и алкохолът има духовни корени, тъй като древните египтяни, римляни и гърци са имали своя богиня на виното. Влезете в който и да е магазин за алкохол днес и ще видите, че твърдият алкохол все още е наричан спирт (от лат. spiritus – дъх), или както Бил У., основател на Анонимните Алкохолици, нарича формулата на пристрастеността – spiritus contra spiritum, което, буквално преведено, означава духове срещу духове (от англ. spirit – дух). Това означава, че единствения начин да преборите духовете (алкохола) е да намерите някакво духовно решение по естествен път.
КОПНЕЖЪТ ЗАД КОПНЕЖА
Пристрастеността е духовно заболяване. Тя е жажда, утоляване, глад или копнеж за някакво задоволство или пълнота в живота на човек. Хората, които се пристрастяват към едно нещо или друго нещо, имат или изначална липса на духовност, или вроден стремеж към духовно свързване, или пък комбинация от двете.
Вслушвайки се в думите на много на брой хора през годините, става очевидно, че когато човек за първи път опита любимия си наркотик, той значително изменя съзнанието му до такава степен, че пристрастеността става неизбежна. Също както историята в началото показа как котенцата се хвърлиха върху водата и храната, тъй като изпитваха огромна липса на хранителни вещества, които да запълнят липсващото в тях, хората, които се пристрастяват, несъмнено показват същото поведение, когато се нахвърлят върху алкохола и наркотиците, които им помагат да запълнят духовната празнина.
Копнежът зад копнежа има предвид да погледнем отвъд желанието да използваме наркотика към желанието за духовно свързване.
В едно неофициално университетско проучване завършващ студент интервюирал близо 200 души, сред които студенти, професори и персонал, за причините да употребяват алкохол. Студентът им дал списък с отметки, в който имало десет възможни причини защо човек може да пие, като участниците можело да отметнат колкото те пожелаели. Резултатите показали, че 100% от хората в проучването отбелязали „Харесва ми усещането”. Всеки един човек, който пие алкохол, го прави, защото му харесва усещането.
Това било и едно от великите открития на Буда. Той осъзнал, че човек всъщност не се пристрастява към алкохола, наркотиците, секса или каквото и да е друго нещо, а към усещането, което даденото вещество или действие му носи. И точно тук бил коренът на нашето страдание и нещастие. Ние се пристрастяваме и реагираме на тези усещания по един или друг начин. Ако усещането е приятно ние реагираме с желаене и копнеж, и обратно, ако е неприятно реагираме с омраза и ненавист. В резултат на което губим своя вътрешен мир и спокойствие.
Това ме накара да изследвам в дълбочина кое е точно това усещане, за което всички ламтят. От собствен опит, както и от разговори с други хора, които редовно употребяват или са в начален стадий на отказване, съставихме собствен списък, описващ усещането да си пиян или надрусан:
– Всичко се нарежда/Разбирам го (миг на яснота)
– Просто се отпускам и не мисля за житейските трудности (вътрешен мир)
– Всичко става по-приятно – храната, хората, шегите, преживяванията (еуфория)
– Разбирам хората по-добре/любов към всички (взаимосвързаност)
– Не се притеснявам за несъществени неща/Удовлетвореност от сегашния миг (да бъдеш в настоящето)
– Свобода от самопорицание и безпокойство (истински Аз)
– Не съдя никого (безусловна любов)
Прочитайки списъка, осъзнаваме, че усещанията са същите като при миг на духовно осъзнаване. Това доказва, че не копнеем за наркотика, а за усещането, което той ни дава. Наркотикът е просто средство, с което постигаме тази духовна връзка.
Ако съм обезводнен, ще пия вода или течности, които ми помагат да се сдобия с онова, което ми липсва. Ако умирам от глад, ще ям храна, която дава енергия и живот на тялото ми, за да възвърна липсващото. Ако страдам от духовен глад, и все още не съм забелязал тази незадоволена нужда, тогава е вероятно да си угодя с едно питие, джойнт или хапче, което временно да възобнови всичко, което е намаляло.
ДА ВИЖДАШ ГОРАТА ОТ ДЪРВЕТАТА
Често се случва първия сблъсък на човек с духовността да бъде в естествения свят и сред природата. На едно трезвено пътуване с група от хора преди няколко години отидохме да лагеруваме в едно от най-красивите места в страната – Северна Калифорния. Прекарахме няколко дни в националния парк „Редуд” и усетихме моментална връзка с обкръжаващия ни свят.
Наблюдавайки секвоите, човек забелязва нещо величествено в тези гиганти. Те се издигаха на над 90м височина, някои бяха с ширина 6м, а през някои от тях са били прекарани дори и тунели, като автобусът ни мина точно през един такъв. Дърветата там са най-високите организми на Земята, като някои от тях са на възраст колкото древногръцката империя, отпреди 2500 години.
Винаги съм се чудил как израстват толкова високо. Когато има силни бури, най-високите дървета винаги се сгромолясват, тъй като им липсва силата да устоят на силните ветрове. За да израсне високо, на едно дърво му трябват здрави и дълбоки корени. Виждайки размерите на дърветата в Редуд, човек би помислил, че корените им сигурно стигат до центъра на Земята, за да ги държат изправени сред силните ветрове.
Но после разбрах, че корените на секвоите растат само на 1-2м дълбочина, което само ме обърка още повече и усили възхищението ми към този вид. Като разучих малко повече, разбрах, че корените на секвоите всъщност растат хоризонтално и се простират на около 50м широчина. Освен това на тях им трябва да растат заедно в гори, за да могат корените им да се преплетат отдолу и да се подпират взаимно. Не можете да отгледате само една секвоя. Те растат единствено когато са заедно, така че корените им да се свържат и да са сигурни, че ще растат заедно.
Дърветата също така прехвърлят хранителни вещества от едно на друго, помагайки си взаимно в растежа. Най-високите дървета събират влага от мъглите и я споделят с по-ниските дървета, а корите на дърветата са умишлено изгорени, за да помагат в обмяната на хранителни вещества в долната част на дърветата.
Историята от Редуд е перфектната метафора за духовността и пристрастеността. Не можем сами да преминем през бурята, но веднъж щом успеем да се слеем и да открием едно усещане за връзка извън нас самите, вече можем да преодолеем бурята и да си помагаме един на друг в своя растеж и пътуване към безкрая.
Източник: Wake up world
