Краткият отговор е: боклукът от жълтите и зелените контейнери в район Слатина отива във Филиповци, в сепариращото съоръжение на Екобулпак. Тук отпадъците се разделят по вид и се преработват до суровина за рециклиране или изгаряне. Сойка посети мястото, за да се увери какво се случва вътре. Ето и по-подробния разказ за това, което видяхме.
Озовахме се в голямо индустриално съоръжение с маневриращи камиони, прах и шум от машини. В двора са подредени кубични бали от сортирани по вид отпадъци – например само кафяви пластмасови бутилки, само найлонови торбички, бала платмасови опаковки от твърд полиетилен от почистващи и перилни препарати и т.н. Могат да се видят и стоварени купчини боклук, които още не са третирани.
Част от инсталацията за преработка на стъкло.
Имахме възможност да разгледаме инсталацията за преработка на стъкло, както и тази, в която се сортират отделните видове отпадъци от жълтите контейнери. Ето някои от интересните неща, които научихме.
Не е нужно да сваляме етикетите или металните пръстени от стъклените бутилки или буркани, преди да ги пуснем в зелената кофа.
Блокът за стъкло е шумен и прашен. В него стъклените опаковки се натрошават на малки парчета, за да се получи крайният продукт – стъклена трошка, както я наричат тук. Трошката е суровина за производство на стъкло и Екобулпак я продава на стъкларските заводи “Дружба” в София и Пловдив.
Стъклото се сортира почти изцяло чрез машини. Машини отделят например примесите от керамика или други материали, автоматизирано е свалянето на етикетите, капачките и металните или пласмасови пръстени от натрошените бутилки. Така че няма нужда да ги махаме преди да изхвърлим бутилката.
Пласмасовите бутилки от напитки се преработват заедно с капачките и етикетите, така че също не е необходимо да ги сваляме. Полезно е единствено да смачкаме бутилките, за да заемат по-малко място.
Най-новите машини в инсталацията за стъкло са оптичните сепаратори, които сортират натрошените стъкълца по цвят, обясни ни главният инженер на съоръжението Тодор Додов. Това става чрез камери, които следят поточната линия и подават информацията към дюзи с въздушна струя, издухващи от линията парченцата с различен от зададения цвят.
Така първоначално се отделя безцветното стъкло. Останалите частици попадат в друг цветен поток, който в следващия цикъл допълнително се сортира по цветове.
В инсталацията за стъкло се използва много малко ръчен труд – видяхме само малка кабина, в която работят един или двама души. Тук условията на работа са по-тежки заради финия, вероятно стъклен, прах във въздуха, заради който в блока се влиза с маска.
Поточната линия за ръчно разделяне на хартия, пластмаса и метал.
Ръчното сортиране на отпадъци се извършва най-вече в съседната инсталация – там където се сепарират пластмасата, металът и хартията от жълтите кофи. Работниците стоят в дълга кабина върху вдигната високо платформа. Всеки от тях отделя определен вид отпадък, като го пуска в специален бункер на инсталацията под себе си. Бункерите имат отварящо се дъно. Когато някой от тях се запълни, съдържанието му се изсипва върху поточната линия отдолу, която отвежда отпадъците за пресоване и балиране (виж снимката най-горе).
Има смисъл да се пускат дори най-тънките торбички в жълтия контейнер, защото те се използват като гориво в индустриални съоръжения.
В тази част на инсталацията се отделят материалите, които не могат да се рециклират, но имат енергийна стойност и могат да се използват за изгряне. Това е така нареченото RDF гориво (refuse derived fuel), което се използва в различни промишлени инсталации. Тук попадат например най-тънките найлонови торбички, които за разлика от по-плътните не могат да се рециклират. “Циментовите заводи изкупуват RDF горивото от нас като топъл хляб, заради високата му калоричност,” обясни Тодор Додов.
Балите от различни видове пластмаса също се изпращат към други съоръжения – например PET бутилките от напитки отиват в Ямбол, където се нарязват на дребни части, представляващи суровина за рециклиране. По-плътните найлонови торбички се изращат основно в завода на Мегапорт във Велико Търново, където се влагат в производството на нови торбички.
Опаковките от типа тетрапак също се преработват, така че можем да ги изхвърляме в жълтите кофи.
След като се отдели, хартията също отива за рециклиране в други съоръжения. Тя е особено чувствителен към замърсяване материал, затова обикновено не се препоръчва изхвърлянето й в жълтите контейнери, ако е мръсна. В Пазарджик обаче има инсталация, където могат да се преработват и особено омазнени и замърсени хартии, така че част от тези отпадъци отиват там. В същата инсталация се преработват и кутиите тип тетрапак, като от хартията се отделя алуминиевият слой, разказа ни още Тодор Додов.
Отделените видове пластмаса и хартията се балират, за да бъдат изпратени за рециклиране в други съоръжения.
Според законодателството на ЕС, България няма право да депонира в сметищата нетретирани отпадъци. Затова и битовите отпадъци, които изхвърляме в обикновените метални кофи, също минават през сортиране и преработка в така наречения “завод за боклука” край село Яна. Оттам също се отделят материали, които могат да се оползотворят.
Въпреки това в момента най-ефективният начин да подпомогнем използването на отпадъците, е да изхвърляме разделно в цветните кофи тези от тях, които подлежат на рециклиране.
Източник: Сойка
