Изследователи от Университетския медицински център в Утрехт (UMC) наскоро обявиха, че клетките, засегнати от микропластмаси, умират три пъти по-бързо от тези, които не са засегнати.
За да достигнат до това откритие изследователите са провели следния експеримент. В кръвна плазма съдържаща имунни клетки са добавили микрочастици пластмаса с различни размери.
По принцип най-различни вещества от околната среда и вътре в човешкото тяло могат да се свържат с микропластмасата, превръщайки се в покритие, което я замърсява. Затова тестът е бил направен два пъти: с чисти и замърсени частици.
Резултатите показали, че чистата микропластмаса била игнорирана от имунните клетки. Явно не е била разпозната като неканен гост. При замърсените микрочастици с покритие с дебелина 10 микрона се случило нещо друго. Имунните клетки ги обграждали, както правят с бактериите, но скоро след това умирали. 60% от клетките умрели до 24 часа след като влезли в контакт с микропластмасата, докато само 20% от не влезлите в контакт клетки ги постигнала същата участ.
В крайна сметка това не довело до някаква промяна в микропластмасата. Последствията от това все още не са известни и изискват последващи изследвания.
Изследователите предполагат, че това би довело до възпалителен процес, който ще предизвика изпращането на още имунни клетки срещу микропластмасата.
При по-малките микрочастици се е наблюдавал друг ефект. Те били обграждани, но не и обезвреждани, като имунните клетки оставали непокътнати. Това изглежда е добра новина, но все още не е ясно какви са дългосрочните последствия, тъй като микропластмасата не може да се разгради от имунните клетки и се натрупва в тялото.
При проведеното изследване са използвани сферични микрочастици. В следващата една година изследователите ще проучат влиянието на микропластмаса с други форми, както и такава изложена на вятър и други атмосферни условия.
Микропластмасата е вече навсякъде: във водата, въздуха и почвата. Един от начините да намалите приема на микропластмаса е да откажете пластмасовите бутилки и пластмасовите съдове за храна.
Източник: UMC Utrecht